Възмутителният туит на директора по ръгби на Южна Африка за решаващия трай на Мак Хансен за Ирландия граничи със социопатично обсебване

Вече сме гледали този филм – и на никого не му хареса краят. След минималното поражение от Ирландия в Дъблин директорът по ръгби на Южна Африка Раси Еразъм отново се качи на влака в Twitter.

В неделя сутринта Еразъм написа в Туитър следното:

Разбира се, във всичко това няма нищо нередно; всъщност на пръв поглед то изглежда забележително великодушно за човек, който се превърна в злодея на ръгби света, след като по време на турнето на „лъвовете“ изтече едночасовата му видеотирада срещу съдията Ник Бери, в резултат на което Еразъм получи двумесечна забрана за всякакви дейности в ръгбито и 10-месечна забрана за достъп до терена, след като бе признат за виновен за заплаха към длъжностното лице.

Същината обаче е, че след “ small margins“ (малки разлики) в туита си, Еразъм имаше емотикон, сочещ надолу към прикачен видеоклип, показващ кадри от решаващия пробив на Мак Хансен на стадион „Авива“. Това е ирландско попадение, което и преди публикацията на Еразъм беше прочуто, но току-що мощността на прожекторите беше увеличена на 20 000.

Вероятно, ако се съмняваме в него, намерението на Еразъм е било да изтъкне превъзходството на ирландския отбор; агресията на контраудара, присъствието на духа на Кейлан Дорис; чудесната връзка между Финлай Билъм и Андрю Портър; атаката на Джеймисън Гибсън-Парк; изящния синхрон на Таджг Бейрн; или завършека на Хансен. Може би дори, като ръгби пурист, целта беше да се подчертае как ирландският халф Хюго Кийнан, въпреки преливащият си талант, едва не провали есето, като подаде твърде рано на Джими О’Брайън. Еразъм, разбира се, е перфекционист.

Сигурно е просто съвпадение, че в споделения клип Ирландия печели владението благодарение на непозволен удар през ръка от страна на хукъра Дан Шийхан, а последвалото подаване от Портър към Билъм има повече от мирис на напред. но, разбира се, изобщо не е случайно. За сведение, действията на Шийхан бяха напълно незаконни, но дори и при прегледа – след като самият аз го повторих няколко пъти – не е ясно дали подаването на Портър към Билъм е било „ясно и очевидно“ напред. Вярно е, че Билъм стоеше пред партньора си в предната редица, но това е спорен въпрос. В такива случаи топката все още може да се движи назад.

Но тези съдийски решения почти не заслужават по-задълбочен анализ; да се прави това е достойно за действията на Еразъм, които сега се люшкат здраво на люлката между неспортсменското и нахално отчаяние до социопатичната мания. Съдиите трябва да вземат стотици решения в един мач и рядко някое длъжностно лице решава изхода. Разбира се, длъжностните лица могат да имат лоши мачове, но си струва да се замислим колко неутрални биха казали, че в такива мачове недвусмислено по-добрият отбор е загубил? Дали някой обективен наблюдател на титаничния двубой в Дъблин в събота наистина би твърдял, че в продължение на 80 минути Спрингбокс са били ограбени?

Съдиите често допускат грешки, но Южна Африка все пак имаше своите шансове. Кой е Еразъм, за да твърди, че ако есето на Хансен е било отменено, Ирландия не би отбелязала напълно легитимно есе по-късно?

Еразъм се държи много зле. Той знае, че ако реферите от цял свят имат нещастието да видят неговата активност в Twitter, сега може да се замислят дали да правят важни отсъждания срещу Южна Африка, страхувайки се от публичния позор. Съдиите трябва да бъдат силни пред лицето на тази коварност.

А времето на Еразъм би било по-добре да бъде прекарано в подреждане на собствената му къща, преди да се опитва да събаря чуждата. Победата на Ирландия в събота беше напълно заслужена – и съдията Ника Амашукели нямаше абсолютно нищо общо с това.

Реклама