Победата на Нова Зеландия в Световната купа по ръгби бе достоен завършек на турнира, който предизвика нова треска за женската игра

След изключителния финал на Световната купа по ръгби Руби Туи от отбора на Нова Зеландия, който спечели „Black Ferns“, започна да пее песента „waiata“, позната на всеки новозеландец.
Под ярките светлини на разпродадения стадион “ Eden Park“ в Оукланд, с блестящи в златисто ленти зад гърба си, лъчезарната Туи изпя Tūtira mai ngā iwi (“ Come Together as One“) на тълпата и повече от 40 000 гласа на почитатели отговориха: – „tātou tātou e!“ : „Всички ние, всички ние!“.
Това беше трогателен и подходящ завършек на турнир, който предизвика нова и закъсняла треска за женското ръгби. Рекордна публика и телевизионна гледаемост, медийно отразяване от всички страни и препълнени барове – привържениците на женския турнир бяха безпрецедентни.
„Ако обичате спорта, махнете пола“, каза Туи и призова хората да се запитат какво ги забавлява. „Защото ви гарантирам, че този полуфинал и този финал – бяха забавление, бейби. Ето какво е спортът.“
Лили, фенка, която долетя от Уелингтън, за да присъства на мача на Eden Park в Оукланд заедно със семейството си, каза, че никога не е преживявала подобно спортно събитие, „в което тълпата е така силно въвлечена във всяка стъпка от играта, още от самото начало… имаше чувството, че на карта е поставено много повече“.
„Колективното напрежение беше невероятно“, каза тя. „Хората бяха на ръба на седалките си минута след минута – на “ Eden Park “ цареше абсолютна еуфория.“
Свързаността с те ао маори [света на маорите] беше осезаема, добави тя, като отбеляза, че никога не е виждала толкова много песни на маорски език, развято маорско знаме и десетки хиляди фенове, които размахваха пои в знак на подкрепа.
„Хака“ предизвика сълзи в очите на хората, а тълпата беше там при всеки възход и спад – беше наелектризирана и горда.“
В препълнен спортен бар в Уелингтън двама приятели – един маори и един британец – се редуваха да празнуват и да се отчайват, докато техните отбори напредваха и отстъпваха по време на мача до последната изтощителна минута.
Когато 80-ата минута изтичаше и победата на Нова Зеландия беше сигурна, дългогодишната фенка на ръгбито Марни (с произход Ngā Puhi) скочи от стола си. „Потресена съм, искам да се разплача“, каза тя.
„Чувствам се адски невероятно, толкова съм горда. Жените са работили толкова упорито – те са mana wāhine toa [силни жени] – като маорска жена съм толкова горда“.
Марни изрази уважението си към английския отбор: „Кивитата усетиха напрежението, играха здраво с нас до края – но, хей, Кивитата обичат ръгбито, то е в кръвта ни.“
Приятелят на Марни, Чарли – бивш играч по ръгби – смята, че тя е била единствената британка в бара, но че „обичала да гледа как новозеландците вървят напред“. Чарли, която живее в Нова Зеландия, се чувствала раздвоена кого да подкрепя на финала, но казала, че „и двата отбора се представиха изключително добре“.
Министър-председателят Джасинда Ардерн, която по време на мача летеше за Камбоджа, поздрави “ Black Ferns“ в социалните мрежи.
„Когато се качихме на самолета на NZDF, за да се отправим към срещата на върха в Източна Азия този следобед, попитах екипажа дали очакват някакви новини за играта на Black Ferns, докато сме във въздуха“, написа тя.
„Те не само ни информираха за резултата, но и получихме информация за контузиите. Приземихме се с достатъчно време, за да хванем заключителните 20 минути… и съм много доволна, че го направихме. Няма думи за този мач, точно както почти няма думи за Black Ferns. Но засега ще си позволя да кажа „легенди“.
Това е мнение, изразено от млади и стари фенове в цялата страна, и турнир, който със сигурност ще вдъхнови ново поколение фенове и играчи. Докато камерите снимаха публиката на „Eden Park“, едно младо момиче държеше надпис: „Те не са момичета, те са легенди“.
„Женското ръгби беше точно толкова добро, колкото винаги съм ви казвала, че е“, написа в Туитър суперфенката на ръгбито и коментатор Алис Сопър, последвана от молба към новозеландското ръгби: „[Сега], по дяволите, инвестирайте в тези шампионки и всички онези, които току-що вдъхновихте днес“.