Франция използва задната линия Секу Макалу като крило в продължение на 70 минути срещу Южна Африка – и това проработи

Изглеждаше като рутинна замяна. Когато френският център Джонатан Данти бе почти обезглавен от летящата глава на Питър-Стеф дю Той и трябваше да излезе за преглед за травма на главата, публиката в Марсилия знаеше следващия ход на Фабиен Галтие. Матийо Жалибер, резервният халф, влезе в игра, а Ромен Нтамак, настоящият № 10, се премести в центъра. Франция се оказа с разпределение на скамейката между нападателите и защитниците 6:2, така че появата на Жалибер със сигурност е била единствената опция, с която е разполагал френският старши треньор. Това беше предопределено.

Само че не беше. Галтие, както и по време на лятното турне в Япония, заложи на шанса: с изключение на това, че този път не беше срещу “ Brave Blossoms“ по време на едно до голяма степен безсмислено лятно турне, а срещу световния шампион „Springboks“, който беше редуциран до 14 души след червения картон на Дю Тойт, и до Световната купа оставаха по-малко от 12 месеца. Галтие извика Секу Макалу, фланкерът на „Стад Франсез“, да играе 69 минути на крилото, и то на най-наблюдавана сцена, срещу един от най-смъртоносните нападатели в света – Чеслин Колбе.

Дори и в теста на поколенията, който Франция спечели с по един червен картон, представянето на Макалу беше най-любопитната тема. Защо Галтие го направи? Това беше изумителна авантюра, която можеше да доведе само до една от двете възможности, а Макалу беше разменната монета. Ако беше катастрофална, как тогава фланкър, превърнал се в крило, щеше да се възстанови от такава гръмка и явна катастрофа?
Макалу оправда шанса си срещу Южна Африка

Логиката явно е била, че на фона на огромната мощ на Южна Африка комбинацията в средата на терена Жалиберт-Нтамак е твърде крехка. И може би е бил прав. Франция премести Йорам Моефана на по-естествената му позиция в центъра, за да компенсира загубата на силата на Данти, но дори и тогава на моменти изглеждаше, че Les Bleus може да се окажат претоварени физически. Ако Жалибер и Нтамак бяха призовани, можеше да се окажат агнета за клане.

Остава и мисълта, че макар и изключително талантлив, Макалу така и не успя да пренесе клубната си форма на международната сцена. 27-годишният играч не успя да се справи с единствения си старт за Франция през миналата година срещу Грузия, така че този експеримент на Галтие беше породен колкото от откриването на най-добрия начин да се възползва от потенциала на Макалу, толкова и от тактическа изобретателност.

За щастие и за двете страни ходът не беше катастрофален – и далеч не само. Фланговият играч ( разбирай крилото) оправда вярата (и риска) на старши треньора със страхотно представяне, причинявайки хаос вляво. Скоростта му е забележителна и въпреки че техниката му на игра с висока топка не беше особено лесна за възприемане, той не изпусна нито една. Когато и Колбе почти го изправари, той успя да направи достатъчно, за да издърпа на земята.

При един особено вълнуващ пробив през второто полувреме Макалу проби по левия фланг, докато Франция контраатакуваше от дълбочина. Той навлезе в терена, преди да бъде полуспрян от Курт-Лий Арендс. Смятайки, че не е задържан, той се изправи на крака и погледна да продължи, но Уейн Барнс отсъди, че е спрян.

Това беше лошо решение на съдията, което можеше да коства мача на Франция, тъй като Дамиан Вилемс отбеляза три точки, но ни даде възможност да се запознаем с феноменалната динамика на Макалу. Между другото, освиркванията на стадион „Стад Велодром“, които съпровождаха повторенията на съмнителното решение на Барнс, бяха най-раздиращият звук, който някога съм чувал на ръгби мач.

Томас Рамос, френският халф, който вкара 20 точки при победата над Южна Африка, заяви след мача, че когато Макалу „държи топката в ръцете си, всичко може да се случи“.

„Общувахме много [след пристигането на Макалу]“, добави Рамос. „Той е свикнал да тренира на тази позиция. Показа много добра игра, беше солиден. Подсигуряваше топката, действаше и в атака, и в защита. Това е много положително. Знаем, че когато Секу държи топката в ръцете си, всичко може да се случи. Той е бърз, така че в офанзивен план внася смисъл. Позицията на крило той познава много добре, защото е играл там.“

Макалу може и да е най-известният преквалифициран играч, но той не е първият. Еди Джоунс отдавна е привърженик на хибридния играч. Старши треньорът на Англия например е разказвал за неограничения потенциал на Сам Симъндс в това отношение, а при злощастната загуба на Англия от Ирландия с 14 души в Шестте нации през 2022 г. Джак Науъл прекара 70 минути на фланга след червения картон на Чарли Юелс. Левани Ботиа се е изявявал като задна линия и център както за Ла Рошел, така и за Фиджи, а нито един европейски фен на ръгбито не може да забрави избухването на Мауро Бергамаско, фланкерът на Италия, спуснат с парашут във фланелката на полузащитник срещу Англия на Twickenham.

Въпреки това именно Макалу, в може би най-добрия отбор на планетата, е този, който проправя пътя в ерата на хибридните играчи.