Английските фенове с право ще бъдат разочаровани, че отборът им започна да се налага с хъс и яд едва когато изоставаше с 19 точки

Позволете ми да сложа шапка на любител на ръгбито за две минути. Бях на „Туикънъм“ през 1983 г., когато баща ми беше треньор на Англия за победа над Нова Зеландия. На ръгби игрището съм от шестгодишна възраст. Истината е, че, разбира се, съм фен на Англия, но се появявам в Мейдънхед във вторник и четвъртък, защото обичам играта и обичам тя да се играе с темпо, с ритъм, с късно вземане на решения.

Нова Зеландия направи всички тези неща, но най-важното е, че отне схватката, лайн-аута, маула и Фреди Стюард – все силни страни на Англия от тази есен. До момента, в който Англия не реши – при изоставане от 19 точки – да започне да играе свободно, показвайки освобождаване и свобода, на които всички се надяваха. Когато Beauden Barrett беше изгонен, в Нова Зеландия се настани усещането за скованост. Те изглеждаха като в шок, не знаеха накъде да поемат.

Англия някак си изравни чрез двата трая на Уил Стюарт, след което спечели рестарта срещу 14 души… и изрита топката в трибуните! Абсолютно безумна ситуация. Защо да оживееш и да изиграеш един от най-добрите мачове, които сме виждали под ръководството на Еди Джоунс… и след това да изриташ топката извън терена?

Ако искаш равенство, остави часовника да изтече. Но да не го правиш, да бързаш, за да имаш рестарт, в това мислене няма никакъв смисъл. То е непоследователно. Дали в разгара на ситуацията бих взел решение да я изритам? Не знам. Но ако Маркъс Смит е с фланелката на „Harlequins“ в разгара на ситуацията, той не би я изритал, а би играл. Това е симптом за объркано мислене.

Преди всичко това Нова Зеландия имаше пълен контрол. Видях, че в един уебсайт избраха комбиниран XV и той беше 10:5 за Нова Зеландия, но двама от английския квинтет бяха пилиери, защото никой не е чувал за Де Гроот и Ломакс в северното полукълбо. Сега вече знаят. 

Скръмът работеше добре за Англия тази есен, но с изключение на една дузпа, при която коляното на Тайрел Ломакс едва не докосна тревата и той беше наказан от Матийо Рейнал, All Blacks отнеха тази сила, точно както го направиха и при маула, спирайки Англия.

Единственият коловоз на „Туикънъм“ беше с движението на Нова Зеландия по лайн-аута в началото на второто полувреме. Честно казано, от гледна точка на Англия беше трудно да се мисли за каквито и да било позитиви след това първо полувреме и това се дължеше на това, че Нова Зеландия отне силните страни на Англия.

През първите 40 минути те така и не ритнаха към Стюард в центъра на терена, знаейки, че той е играч от Световната XV група в центъра на терена, вероятно и единственият в Англия. Те казаха, че трябва да се държат далеч от Стюард и да се рита много към Ноуел. Те са толкова уверени в уменията си, че ударите в по диагонал на игрището за тях са като пас напред с крак. Нападателите знаят кога да носят и кога да подават назад.

Нова Зеландия не беше съвършена, но начинът, по който се заиграваха с умовете на Англия чрез защитните си постановки, използваха играта си с кикове, за да разтеглят Англия в защита, след което минаваха през вътрешността и разкъсваха ребром Англия в средата. Първото полувреме беше абсолютно унищожително за Нова Зеландия.
Нова Зеландия доминираше напълно – до последната четвърт

Къде ще стигне Англия през второто полувреме? Наложи се да си припомня великия обрат на Франция през 1999 г. срещу Нова Зеландия в полуфинала за Световната купа по ръгби. Такива обрати не се случват често. Но се случи така, че Англия направи такъв от нищото.

Преди мача казах в кутията на Sky, че много симпатичният 13 за All Blacks с прекрасната опашка ще изплува. Той е като Юсейн Болт, който бяга на завой, а есето на Риеко Йоане направо срина „Twickenham“.

Това, което обичам в Кейлъб Кларк, е, че той влиза в полето, а ти отиваш и запълваш пространството, което остава зад него. Той е довел защитника със себе си, ето къде е пространството. И тогава наблюдавах как един играч, превърнал се в световна класа като център, отлетя.. 

Не са много хората, които се справят с прехода към външния център толкова добре, колкото Риеко Йоане, това е най-трудното място за защита на терена. Малцина се справят добре. Подобно на Тана Умага преди него, а трябва да сравнявате Йоане с Тана, Риеко би играл на 13 или на крило в Световния отбор. Той е специален талант. Просто трябва да свалите шапка на гениалността за този трай.

През второто полувреме Англия имаше своите пробиви на линията с Мей (на два пъти), Туилаги и Смит, но все пак направи само един трай – този на Стюард, който беше толкова добър, колкото Англия не е вкарвала от известно време, и беше направен от блестящото разтоварване на големия Дейвид Рибанс.

Защо е необходимо отчаяние, за да се съживи Англия? Ядът и захапката в изпълнението им дойдоха толкова късно. Разочарованието на над 81 000 души (без новозеландските фенове) на „Туикънъм“ е защо е необходим този дефицит, за да се играе свободно и да се създадат тези атаки?

Да бъдеш така надигран, а след това да седиш на трибуните четири минути преди края и да мислиш, че Англия може да спечели – или да завърши наравно! – беше абсурдно. Англия може и да е изритала топката в тъч в края, но играчите ще си тръгнат с мисълта „какво щеше да стане, ако“. Просто нямате много шансове да победите този отбор на All Blacks.