Исторически резултати предизвикват нови въпроси за структурата на ръгбито преди дискусиите за новата Лига на нациите

Забравете за драматичното равенство на Англия с All Blacks или за това, че Ирландия и Франция затвърдиха статута си на върха на световната ранглиста по ръгби през уикенда.

Вместо това вдигнете чаша португалско или грузинско вино, за да отпразнувате два исторически резултата, които предизвикват нови въпроси за бъдещите структури на международната игра в Европа и извън нея.

Дори и в микрокосмос значението на последната дузпа на Португалия в Дубай, която им осигури място на финала на Световното първенство през следващата година за сметка на САЩ, е значително. Същото се отнася и за начина, по който Грузия спечели над Уелс, като последната монументална схватка на „Lelos“ донесе знаменитата победа с 13:12 в Кардиф. Ако ги съберем заедно, тектоничните плочи на световното ръгби ще изглеждат разместени.

Това прави седмицата идеална за обсъждане на световния календар от представители на всички големи съюзи и по-конкретно на най-дребните детайли на предложенията за Лигата на нациите, които се обсъждат от месеци.

В четвъртък ще се проведе ключова среща по темата, като часовникът започва да тиктака, за да може „новият“ турнир, който по същество представлява рационализиране на прозорците през юли и август, да стане реалност. Идеята е достатъчно ясна – отборите от „Шестте нации“ да се обединят с Австралия, Аржентина, Фиджи, Нова Зеландия, Южна Африка и Япония в турнир от 12 отбора, който да се играе в годините извън Световната купа и турнето на „Лъвовете“ и да започне през 2026 г. Европейските отбори ще изиграят три мача през лятото срещу три различни съперника, преди да срещнат останалите три южни нации у дома през есента. След това през ноември ще се проведе потенциален „финал“ между победителите в двете групи.

Дяволът обаче се крие в подробностите. Ключовото предложение, което намира високопоставена подкрепа зад кулисите, е да няма изпадане или промоция от „елита“ от 12 отбора преди 2030 г. Привидно причината е, че турнирът се нуждае от време, за да се наложи в търговско отношение, а потенциалните промотирани отбори също се нуждаят от време, за да станат достатъчно конкурентоспособни.

Това е безсмислено, ако сте от Грузия. Ако те могат да спечелят в Уелс, след като победиха Италия с 28:19 в Тбилиси през юли, наистина ли хората казват, че не са достатъчно добри? Или че не заслужават да бъдат допуснати до самите Шест нации? Треньорът им Леван Маисашвили заяви пред „Дейли мейл“, когато бе попитан дали отборът му чука на вратата на Шестте нации: „Мисля, че вече почукахме на вратата.“

Като се има предвид, че миналата година Маисашвили беше в кома и близо до смъртта, след като се зарази с Ковид-19 в Южна Африка, историята на грузинците е вълнуваща на много нива. Може би това не е най-подходящият момент в историята, когато имаме сухопътна граница с Русия, но в ръгби отношение напредъкът им е все по-очевиден.

20-годишният Давит Ниниашвили от Лион е сред най-обещаващите млади играчи в Европа, а съдията Ника Амашукели също заслужено се издига в йерархията на съдиите.

Но вместо да бъде насърчена да продължи напред, първите два мача на Грузия през 2023 г. ще бъдат срещу Германия и Холандия в първенството на Европа по ръгби, което е по-ниско от „Шестте нации“. Вместо да надградят знаменития си резултат от Уелс срещу съперници от подобен калибър, способността им да пренесат този импулс на Световното първенство неизбежно ще бъде компрометирана.

Ако ви се струва, че това е несправедливо, то е така. Представете си обаче следния сценарий. Грузия се появява на Световната купа във Франция и мощната им схватка разстройва бавно стартиращата Австралия през първия уикенд на „Стад дьо Франс“. Като се има предвид, че Wallabies загубиха срещу Италия във Флоренция този месец, резултатът вече не може да се разглежда като напълно неизбежен. Изведнъж “ Lelos“ ще бъдат само на няколко победи над по-ниско класираните в момента Фиджи и Португалия, за да достигнат до финалния си мач в групата на пол позишън. А съперниците им в Нант за този решаващ мач? Не друг, а техните нови приятели – Уелс.

С други думи, не е изключено Грузия да се класира непобедена за последните осем места в най-значимия турнир в света, като същевременно ще остане второстепенна ръгби държава за поне още седем години. Което в най-добрия случай изглежда нелогично. На Маисашвили например му омръзва да повтаря едни и същи стари аргументи. „Всяка година започваме със състезанието на Ръгби Европа – има голяма разлика. Това е шега… ръгбито не е само 10 държави. Срещу Уелс имахме осем играчи с контузии и един 19-годишен проп. В продължение на 40 минути Уелс така и не отбеляза точка.“ Ясно е също така, че традиционните разделения в ръгбито бързо намаляват.

Всеки, който е видял изключително умелия португалски халф Нуно Соуса Гедеш срещу САЩ, е наясно, че талантът не е запазена марка само на по-утвърдените съюзи. А какво ще кажете за начина, по който Италия атакува срещу Wallabies? От всички раздадени награди от Световното ръгби този уикенд наградата за пробив, връчена на Андже Капуозо, беше особено заслужена.

Дори не споменахме гордите участници в квалификациите за Световната купа Чили и Уругвай, Испания или потенциално подсилените САЩ, които се стремят да бъдат конкурентоспособни на собствената си Световна купа през 2031 г. Когато тази седмица се срещнат водещите представители на ръгбито, те трябва да дадат приоритет на многото, а не на малцината.