На всички нива на ръгбито, на които съм съдийствал – от клубни мачове до международни срещи, играта винаги е имала наистина положителни отношения между отборите и съдиите. В клубните мачове съдията винаги е бил канен в бара, за да разговаря с играчите, с треньорите – това е възможност да поговориш за начина, по който си ръководил мача, по цивилизован начин.

На професионално ниво това се изразява в изпращане на видеоклипове по имейл от мениджмънта след мача. Ако има решение, с което не са съгласни, те ще поискат обяснение и вие ще им го дадете. В много случаи треньорите ще кажат: „Добре, разбирам защо сте взели това решение.“ В други случаи съдията ще погледне и ще каже: „Да, това не беше съвсем правилно, следващия път ще го направя по друг начин.“

Това е двустранен процес, учим се един от друг. Изключително важно е да запазим тези взаимоотношения в играта. Има опасност коментарите, направени от Раси Еразмус в Twitter след поражението на Южна Африка от Франция в Марсилия, което бе реферирано от Уейн Барнс, да са тънкият край на клина по отношение на тези отношения.

Вече станахме свидетели на това, как те се пренасят на терена. В мача срещу Италия миналия уикенд видяхме как хукърът на Южна Африка Бонги Мбонамби помоли съдията да реферира и за двата отбора. Еразмус е изключително успешен треньор и много хора в играта му се радват. Ако го видят да критикува съдиите по този начин, може да си помислят, че е нормално и те да правят същото, независимо от нивото, на което участват.

Повечето съдии и треньори имат наистина успешни работни взаимоотношения. В момента имаме наистина добра група съдии в международната игра и в есенните международни срещи не бяха допуснати много грешки.

Винаги ще има спорни решения. Ръгбито е технически трудна игра. Познавам Уейн от 25 години и ако има някой в играта с повече почтеност, бих искал да се запозная с него. Коментарите, които бяха направени, че може да е взел подкуп, бяха абсолютно нелепи. Никой със здрав разум не би ги взел на сериозно. Никога няма да има съвършенство в съдийството, естеството на играта означава, че винаги ще има известна степен на субективност при вземането на решения. Играчите и треньорите просто трябва да приемат това; играта зависи от това приемане, като се доверяват на група висококвалифицирани и опитни съдии. Поставянето на това доверие под съмнение в публичното пространство по начина, по който го направи Еразмус, е изключително нездравословно за спорта като цяло.

Това просто трябва да спре. Той получи забрана за една година след видеото, което публикува по време на серията „Британски и ирландски лъвове“ в Южна Африка миналата година, и след като се върна само в два мача, отново прави подобни неща.

Ако Световното ръгби не направи нещо сериозно по въпроса, нещо решително, за да спре това да се повтаря, ситуацията само ще се влошава. Световната купа е догодина и ръгбито не може да си позволи подобни неща да се случват по време на най-голямото събитие в играта.