В последния мач на All Blacks през 2022 г. на “ Twickenham“ не само резултатът беше равен, но и разочарованието от огромния брой наказателни удари и играта с бавно темпо се усещаше еднакво както от новозеландците, така и от англичаните.

Не че съдията Матийо Рейнал беше непоследователен или крайно неточен, той просто беше изключително педантичен и не усещаше играта, която и двата отбора искаха да играят.

Броят на наказанията можеше да бъде намален наполовина, тъй като много от тях бяха по-скоро технически, отколкото практически – дадени в съответствие с буквата на закона, като се пренебрегваше изцяло духът му.

И двата отбора бяха наказани на няколко пъти за това, че не са стояли на краката си в ръкава, но ако атакуващата страна очевидно е в процес на легално отнемане на топката и няма конкуренция, наистина ли има значение дали някой заблуден късно пристигнал играч се е препънал и е паднал на грешната страна?

Странно, но като се има предвид, че Рейнал е единственият съдия в историята, който е наказвал отбор за губене на време, миналата събота имаше дълги черни дупки от бездействие, в които се губеха минути за подновяване на схватки, събиране на отбори, дълги почивки заради контузии и бог знае какво.

All Blacks се затрудниха с това как да убият последните две минути от мача, когато имаха седем точки преднина.

Беше просто как най-добре да го направят, умишлено да чукнат топката напред и хей така, 60 секунди щяха да изминат точно така, опитвайки се да настроят схватката.

Педантичността на Рейнал контрастираше с емпатията, която Уейн Барнс внесе в сблъсъка на “ All Blacks“ срещу Уелс преди две седмици, когато англичанинът, в своя 100-я си тест, призна хлъзгавите условия и направи отстъпки за играчите от двете страни, когато те не бяха изцяло на крака

Братството на ръгбистите твърде лесно се вглежда в тези различия в начина на провеждане на тестовете и определя, че има добри и лоши съдии.

Ясно е, че не всички рефери имат еднакви способности, но тестовите мачове се превърнаха в лотария не поради индивидуалната компетентност, а поради неспособността на Световното ръгби да определи каква игра иска да предостави на публиката.

Международното ръгби би могло незабавно да се подобри като развлекателен продукт и да изгради увереност, че основните елементи ще изглеждат по един и същ начин във всеки мач, ако ръководният орган се споразумее за няколко ключови принципа, които съдиите трябва да прилагат.

На първо място в списъка трябва да бъде скоростта на играта – не темпото, с което играят отборите, а управлението на почивките при контузии, подновяването на играта и прекъсванията на играта.

Твърде често мачовете просто преминават в бездействие с всички продължителни почивки и администраторите трябва или да въведат времеви ограничения, до които играта трябва да се поднови, или да дадат право на съдиите да санкционират отборите, ако смятат, че те очевидно бавят времето.

Необходимо е също така да се изготвят по-ясни насоки за ролята на ТМО. Иска ли ръгбито да продължи с тази размита йерархична линия, при която не е ясно дали съдията или ТМО е отговорен?

Всеки иска да се вземат правилните решения, но ТМО станаха толкова натрапчиви и убедителни, че сякаш няма смисъл да има съдия на терена.

Съдиите трябва да бъдат уверени, че не е необходимо да се притесняват да регистрират всяко нарушение – всеки път, когато играчът технически нарушава закона.

За добро представяне ще се счита такова, при което очевидните нарушения се санкционират, а дребните неща, които не са нито в полза, нито в ущърб на някой от съперниците, се пренебрегват в името на това играта да върви.

В крайна сметка успехът на ръгбито като развлекателен продукт ще зависи от нивото на уменията на играчите, но то се нуждае от основа, поставена от официалните лица, за да се изчистят всички несъответствия, които объркват всички и убиват интереса.

Играта би спечелила изключително много, ако средният тест не отнемаше повече от два часа, но топката беше в игра само около 34 минути.

Щеше да е по-привлекателно за гледане, ако съдията можеше да се отнася към ТМО по същия начин, както към играчите – да ги отклонява с напомняне, че той командва.

Световното ръгби е подложено на значителен натиск, за да се справи с този проблем, в противен случай спортът ще бъде ощетен, тъй като въпреки че в Англия за гледане на ръгби се плаща предимно от възрастни хора, със сигурност това е игра за средната класа, те усещат затрудненията в кризата с разходите за живот, при която инфлацията в Обединеното кралство скочи до 11 %.

Дори евтините места на „Туикънъм“ струват на ползвателя си 160 долара и мнозина ще си тръгнат от известния стар стадион миналия уикенд с усещането, че са получили 10 минути стойност за парите си

Време е ръгбито да реши как изглежда едно добро състезание и да помогне на съдиите да го осигурят.

Реклама