Съпругата на легендарното крило се изказа в навечерието на мача от Топ 14 между Stade Français и Toulon тази събота на стадион „Жан-Буен“, по време на който ще бъде отдадена почит на съпруга ѝ, починал преди две години.

Тя ще бъде на трибуните на стадион „Жан-Буен“ тази събота вечер (21.05 ч.) за мача от Топ 14 между „Стад Франсез“ и „Тулон“ в знак на почит към съпруга си, който почина преди две години, на 24 ноември 2020 г. Лорета Денаро, вдовицата на Кристоф Доминичи, заедно с двете им дъщери Киара и Мия, е трогната от тези свидетелства за любов, но остава силно засегната от жестоката смърт на френската ръгби легенда.

Чувствате ли се съпричастна към почитта, която ще бъде отдадена на съпруга ви в събота по време на мача Stade Français – Toulon, две години след смъртта му?

ЛОРЕТА ДЕНАРО. Чувстваме се добре, когато знаем, че той не е забравен. През изминалата седмица в социалните мрежи аз и дъщерите ми разглеждахме много послания, които ни караха да се чувстваме добре, да се усмихваме и да плачем. Всички снимки, които виждаме, ни карат да се чувстваме добре. Момичетата се гордеят с баща си.

Какъв беше животът ви без него през последните две години?

Смехът му, който беше много специален, вече не се чува вкъщи… Сложно е да се говори за Кристоф в минало време. Ние сме три жени, останали сами вкъщи без своя крал… Той ни липсва ужасно. Това бяха трудни две години. Има живот преди и живот след този шок. Това беше шок, който накара всички ни да пораснем твърде бързо. Всеки от нас има свой собствен начин за справяне със скръбта. Правим това, което можем, по най-добрия начин за семейството, приятелите и хората около нас. Открихме много любов около себе си, преоткрихме прекрасни приятели.

Неотдавна в Ивелин беше открит стадион на името на Кристоф Доминичи и аз благодаря на целия екип, който успя да осъществи тази поредна инициатива. Разбрахме също, че сме били разочаровани от познати и от сътрудници. Открихме хора, които са се възползвали от Кристоф, докато е бил жив, а също и след смъртта му, а аз не приемам това. За щастие има поддръжници, приятели, служители на Dominici (марката на играча, която произвежда вино, наред с други неща), на които благодаря за доверието, и на Stade Français, който помага да се запази паметта му жива. Беше невъзможно да не го обичаш.

Две години по-късно знаете ли какво се е случило в действителност?

В съобщенията в социалните мрежи прочетох, че много хора все още се чудят защо, какво се е случило в главата му. Мога да ви кажа какво се е случило в сърцето му. Но не и там. Трябва да оставите този празничен ден да отмине. И всички знаят, че той беше най-силен в озвучаването на вечерите и третото полувреме.

Повлия ли му много неуспешното придобиване на клуба от Béziers?

Знаете историята с придобиването на този клуб, Безие… Това беше неговото дете, той беше привързан към него. Ръгбито беше неговата страст, сляпа страст. Искаше да разцъфне в ръгбито, да го превърне в свой живот. От януари до юли 2020 г. той работи като луд. Той изоставя всичките си други дейности, за да се съсредоточи само върху това. Той се изявяваше много в медиите, говореше с този плам, който имаше в корема си. Проектът се е превърнал в изцяло дело на Доминичи, докато той е трябвало да бъде само спортен директор. Обаждаше се директно на играчи в Нова Зеландия, Австралия, Аржентина… Не спеше. И когато откри, че всичко е било фалшиво… Чувстваше се зле, предаден, не говореше повече. Беше в шок, беше направил всичко това напразно. Гледаше в празното пространство, той, който е толкова изпълнен с живот… Беше работил толкова много… Беше направил всичко възможно, дори си представи първата фланелка. Той се грижеше за всичко, но не и за администрацията, за документите. Хората се възползваха от него в момент на слабост.

Не мога да разбера как са могли да представят на DNACG (дирекцията, която проверява финансите на клубовете) толкова окаяно досие. Това го постави в състояние, което само аз можех да видя. Беше разстроен, изоставен, сам. Кристоф имаше много ценности, но някои от хората около него бяха злонамерени.

Как виждате бъдещето?

Дъщерите ми и аз никога няма да можем да продължим напред, докато този случай не бъде изяснен. Искам да мога да разкажа на дъщерите си, че не съм стояла безучастно и не съм направила нищо. Не можете да забравите тази измама толкова лесно. Понякога се ядосвам на несправедливостта. И искам да вярвам, че може би един ден правосъдието ще направи необходимото, за да внесе мир в моето сърце, в сърцето на момичетата и на Никол и Жано (родителите на Кристоф). Никой не може да премахне болката ни. В един момент трябва да превърнеш болката си в сила за дъщерите ми, за семейството ми, за да им дадеш надежда за бъдещето.

Реклама