При положение че другите отбори навлизат във форма преди годината на Световното първенство, проблясъците на брилянтност от страна на Уейн Пивак просто не са достатъчни. Необходими са пълноценни представяния

В началото на тазгодишната есенна кампания беше трудно да се разбере какво да се очаква от Уелс. Със сигурност не бяхме в най-добрата си форма, след като завършихме „Шестте нации“ с неуспех срещу Италия, но показахме, че сме способни да побеждаваме най-добрите страни в света, като показахме силна игра срещу Франция в мач, който за съжаление загубихме.

Много хора се съмняваха как ще се представим на лятното турне в Южна Африка, но отборът на Уейн Пивак излезе и игра наистина добре, като за първи път спечели в Южна Африка.

Всички знаем, че Уелс може да печели големите мачове, и макар че може би не беше изненада, че бяхме разгромени от “ All Blacks“ в есенната ни откриваща среща, повечето фенове очакваха да победим Аржентина и Грузия, а след това може би да скалпираме Австралия, за да завършим кампанията с три победи от четири.

Но нещата не се случиха по този начин. Макар да победихме Аржентина, бяхме слаби срещу Нова Зеландия, още по-слаби срещу Грузия и макар да показахме проблясъци на много добра игра срещу Австралия, в шокиращия край на този мач за по-малко от 25 минути изпуснахме впечатляваща преднина и завършихме една, в крайна сметка, много разочароваща кампания.

Това не е мястото, на което искате да се намирате в годината на Шестте нации и Световната купа, и съвсем основателно има много разочарование от цялата ситуация, като се задават въпроси за това на къде ще продължи уелското ръгби.

Това със сигурност не е проблем на таланта. Погледнах отбора срещу Австралия и си помислих, че ако трябва да бъда честен, изкарахме адски добър отбор. Може би липсваха няколко важни играчи – мисля, че наистина ни липсваше присъствието на Дан Биггар – но все пак това беше отбор, способен да спечели този мач и да се справи с някои от най-добрите в света.

Все още смятам така, но те не го показаха на терена в продължение на 80 минути и е необходимо да се направи голяма крачка напред от този състав, когато се насочваме към 2023 г. Ако това не се случи, няма да има какво да очакваме на Световното първенство.

Нашите региони не се справят. Кардиф може и да се е съвзел с историческата си победа в Южна Африка през уикенда и сега да е набрал инерция, но това не може да се каже за останалите ни региони.

Там има играчи, които по някаква причина не играят толкова добре, колкото биха могли, а когато са на международната сцена, също не са в най-добрата си форма за това ниво.

Имаме някои много талантливи индивидуални играчи, но стъпката от клубното към международното ръгби е огромна. Видяхме го и в представянето на Уелс на Световното първенство по футбол – това е голяма стъпка напред, а в Катар се оказа, че не сме успели да се справим, въпреки че разполагаме с талантлив състав играчи.

Ще научим малко повече за тези играчи в предстоящите европейски мачове, още една стъпка нагоре от регионалното ръгби, но знаем, че представянето ще трябва да се повиши изключително много, ако искаме да избегнем още една неубедителна кампания.

В този отбор на Уелс има играчи, които могат да се конкурират с най-добрите в света. Впечатлен съм от Джак Морган в последните няколко мача, той със сигурност е един от играчите, които излизат от есенната кампания с много плюсове зад името си, и мисля, че ще бъде един от водещите кандидати да облече фланелката за Шестте нации, ако продължи в тази форма. Както показа, той е повече от способен да играе на това най-високо ниво.

Луис Рийс-Замит също показа проблясъци на брилянтност за Глостър, които пренесе в мача с Аржентина, но не показа срещу Грузия, докато Рио Дайър също имаше някои страхотни моменти в силната дебютна кампания за него и наистина показа на какво е способен.

Точно от това се нуждае Уелс. Нуждаем се от тези играчи, които имат способността да печелят мачове и да вкарват есета.

В състава и около него има талантливи играчи, но просто те трябва да излязат и да се изявят. Каквито и да са проблемите, имаме нужда тези играчи да се представят на терена през всичките 80 минути, а не само в няколко момента. Сега трябва да бъдем постоянни, ако искаме да имаме някаква надежда да стигнем далеч на Световното първенство.

Следващите ни съперници със сигурност са повишили нивото си през последните няколко години. Въпреки че смятам, че Ирландия имаше голям късмет да победи Австралия – която сама по себе си може да бъде опасна на Световното първенство догодина – те ни показаха защо ще бъдат един от фаворитите за Шестте нации, заедно с Франция, която завърши годината непобедена с още един блестящ набор от изпълнения.

Англия и Шотландия имаха смесени кампании и със сигурност вече не можете да приемате италианците за даденост, но те и Уелс са на по-ниско ниво от това, на което се намират Ирландия и Франция в момента.

При положение че другите отбори навлизат във форма преди годината на Световното първенство, проблясъците на брилянтност от страна на Уейн Пивак просто не са достатъчни. -Необходими са цялостни изпълнения, и то бързо.

След края на есенната кампания в Уелс може да цари отчаяние, но с талантливите играчи, които имаме в редиците си, определено не всичко е загубено. Ако успеем да превърнем тези проблясъци в сигурно 80-минутно представяне, тогава не бива да ни отписвате.