И отново започваме – Джони Секстън и Фин Ръсел се изправят един срещу друг. Старото съперничество има нова порция през следващия уикенд, когато Leinster започва лов за неуловимата пета корона на Европейската купа срещу Racing 92

Купата на шампионите продължава да се разширява, да се променя, да променя формата си и да достига до нови дестинации – като Stade Océane на брега на Нормандия, домът на клуба от Лига 2 Le Havre AC с капацитет 25 000 места и мястото, където със сигурност ще се играе двубоят от първия кръг: Racing 92 срещу Leinster (събота, 13:00 ч.).

Не само съкратеният характер на груповата фаза – два кръга този месец и два през януари – засилва усещането за неотложност. И двата клуба бързат да спечелят този трофей в този конкретен сезон.

Лейнстър смятат, че са оставили петата си звезда в Марсилия през май, и са напълно наясно, че финалът този сезон е на стадион „Авива“. Какъв по-добър повод Джони Секстън да изиграе последния си мач за клуба?.

Май ще бъде време за напускане и на Стюарт Ланкастър, който едва ли ще се задоволи с една титла от Купата на шампионите за седемте си години в Дъблин. Той напуска Расинг, които на свой ред са в края на една ера, а Лоран Траверс приключва десетгодишния си престой като старши треньор, преди да се превърне в президент на клуба.

След като загубиха три финала за Купата на шампионите през последното десетилетие, Racing са изключителна рядкост: френски клуб, който смята, че успехът в Европа е също толкова важен – ако не и по-важен – от успеха в Топ 14.

Помислете за някои от вероятните индивидуални двубои и е очевидно, че можем да очакваме качество на тестовите мачове: Гаел Фику срещу Гари Рингроуз, Крисчън Уейд срещу Джеймс Лоу, Нолан Льо Гарек срещу Джеймисън Гибсън-Парк, Камил Чат срещу Дан Шийн, Камерън Уоки срещу Джеймс Райън, Венселас Лоре срещу Кайлан Дорис.

Над всички тях обаче стои pas de deux между Секстън и Фин Ръсел. Допълнителна пикантност му придават неотдавнашните откровения на Секстън за болката от изключването му от миналогодишното турне на Британските и Ирландските лъвове и за това как тази болка продължава да го мотивира.

Разбира се, Ръсел не е единственият полузащитник, който е избран пред Секстън – Оуен Фарел и Дан Биггар също бяха в групата на Уорън Гатланд за пътуването до Южна Африка. Но присъствието на Грегор Таунсенд в треньорския екип – и отсъствието на ирландски представител – е достатъчно доказателство за всеки, който се занимава с теория на конспирацията.

Част от очарованието е в това, че Секстън и Ръсел изглеждат като полярни противоположности в темперамента си. Това обаче може да доведе до лениво характеризиране. Твърде опростено е например да се каже, че Ръсел е играч с „усещане“ или „инстинктивен“ играч, докато Секстън „мисли“ как да премине през играта, дори преди тя да е започнала.

Футболният инстинкт на Секстън е едно от най-големите му качества, както и неговата издръжливост – както психическа, така и физическа. Неговата гениалност се състои в това, че прави изключително малко грешки и взема множество добри решения под голямо напрежение. Ръсел се определя повече от непредсказуемостта си, която обикновено е негова силна страна, а понякога и слабост, но и това, което го прави толкова привлекателен за гледане.

При всичките им очевидни различия те имат нещо забележително общо: и двамата са били част от проекта “ Racing“. Това е бляскав, лъскав, но някак си изкуствен клуб, изграден предимно благодарение на щедростта на милиардера Джаки Лоренцети.

Тази изкуственост си пролича още преди мача срещу Клермон на „Ла Дефанс Арена“ миналата седмица, когато играчите излязоха с барети, за да отбележат 140-годишнината от създаването на оригиналния „Расинг Клуб дьо Пари“ – но и за да отбележат 15-ата година от спонсорството на една фирма за управление на активи. Расинг все още изглежда като клуб, който се опитва да си купи клубна култура.

Сегашният Расинг се ражда около 2006 г., когато Лоренцети купува мажоритарния пакет акции на клуба. Първите му големи попълнения бяха Себастиан Шабал и Франс Стейн, но след като клубът се утвърди в Топ 14, наемането на топ играч №10 стана приоритет номер едно. Когато Дан Картър отхвърли първоначалните му предложения, Лоренцети се насочи към Секстън, като го нае не само за да печели мачове, но и за да внесе професионална строгост.

В крайна сметка изискванията на клуба и страната се оказаха несъвместими и IRFU, след като осъзна грешката си да позволи на Секстън да напусне, го примами у дома. Секстън все още съжалява, че престоят му в Расинг е бил толкова несполучлив и безрезултатен – поне по отношение на трофеите. Оттогава съотборници като Максим Машено и Лоре признават, че методите му са били правилни, докато Секстън признава, че може би не е бързал толкова да ги налага.

Когато Лейнстър се срещна с Расинг на финала през 2018 г. в Билбао – единствената среща на клубовете след неговото напускане – той отчаяно искаше да докаже на Расинг, че не са получили най-доброто от него. Макар че Лейнстър спечели, това беше мрачен, изтощителен мач, в който доминираше съдията Уейн Барнс. Секстън все още ще чувства, че има какво да каже.

Ръсел изглежда не съжалява за престоя си в Racing. Той пристигна през 2018 г. с обявена заплата от 800 000 паунда, която само се увеличи, когато преподписа две години по-късно. Партньорката му харесва Франция и двойката – която миналия месец стана родители за първи път – заяви, че не бърза да се мести.

„Престоят тук ми даде втори език и, разбира се, различен поглед върху живота – мисля, че все още съм си същият – но това е различна култура, добро място за живеене“, каза Ръсел наскоро пред „Таймс“. „На моменти спокойно, на моменти пълноценно: това подхожда на моята личност.“

Появиха се съобщения, свързващи го с Бат, които изглеждат смътно комични. Да смени високотехнологичния Ла Дефанс с оплескания с кал Рек? Ръсел и Йохан ван Граан не изглеждат съвсем като братя по душа. Може би в Ла Рошел ще се разбира по-добре с Ронан О’Гара, за когото се говори, че е влязъл в контакт.

Защо би напуснал? Очевидно защото Racing предложиха намаляване на заплатата на Ръсел с 200 000 евро за следващия му договор. Представянето му след турнето за Лъвовете спадна, а освен това Боудън Барет е на пазара за работа в Европа след Световната купа.

Скорошната форма на Ръсел със сигурност ги е накарала да преосмислят решението си: 92% успеваемост на ударите в Топ 14 и блестяща игра за Шотландия, което обезсмисля първоначалното решение на Таунсенд да го замени с Блеър Кингхорн.

В Расинг той получава качествена топка на качествена повърхност в рокендрол обстановка. Това само говори нещо за клуба, че ще пожертва това много ясно изразено домакинско предимство, защото Орелсан – 40-годишен френски рапър – има шоу там следващата събота. Racing твърдят, че са продали 15 000 билета, но Стад Осеан няма да бъде котел.

Лейнстър ще го определи като първия си мач във Франция след съкрушителното разочарование в Марсилия. Расинг може да се стремят да доминират физически над тях, както направиха Ла Рошел. Очаква се Траверс да пусне Вейкосо Полониати, масивния тонгански блокировач, в опит да имитира ефекта на Уил Скелтън. В отговор Лейнстър може да предложи ефекта на Джейсън Дженкинс.

А полузащитниците? Всички плеймейкъри казват, че качеството на представянето им се диктува от битката при сблъсъците, от това кой доминира отпред. И това е вярно. В сравнение с повечето отборни спортове ръгбито е игра на взаимозависимост. И все пак поне един от тази двойка ще гледа на следващата събота като на личен двубой.