Стив Бортуик е краткосрочният и дългосрочният отговор на Еди Джоунс

Ако някой може да започне работа и да окаже незабавно влияние върху отбора на Англия 10 месеца преди Световното първенство, това е Бортуик

Само няколко седмици след финала на Световната купа на Англия, загубен от Южна Африка през ноември 2019 г., член на екипа на Еди Джоунс изрази лично загриженост, която щеше да се окаже тревожно пророческа.

Току-що беше обявено, че Стив Бортуик, тогава треньор на нападателите на Англия и дясна ръка на Джоунс, откакто двамата за първи път работят заедно по време на Световното първенство с Япония през 2015 г., ще се присъедини към Лестър Тайгърс като старши треньор.

„Никой не осъзнава колко много прави Стив и колко много ще ни липсва в неговата роля“, каза той. „Стив е лепилото, което държи този треньорски екип заедно.“

Наистина пророчески думи. Защото истината е, че оттогава Англия никога не е достигала висотите, на които се издигна по време на кампанията за Световната купа в Япония, макар и това да не беше достатъчно, за да се завърне като шампион, а текучеството в щаба на Джоунс и липсата на треньорска сплотеност се увеличиха драстично след напускането на Бортуик – ключови фактори за най-лошите резултати през тази година от 2008 г. насам.

Други, които са работили заедно с Бортуик, също подчертават колко важен е бил той за извличане на най-доброто от самия Джоунс.
„Стив беше асистентът, добрият лейтенант, който можеше да пренесе „извънземния гений“ на Еди – неговите знания и хаос в мозъчните процеси – в нещо, което действително работеше на тренировъчното игрище“, казва един от източниците. „Когато беше с Англия, Стив беше много повече от треньор на нападатели.

„Той беше и координатор на тренировките – ролята, която сега изпълнява Дан Кери [бившият треньор на Великобритания по хокей]. Кери вече обмисля позицията си, след като се присъедини едва през есента – това само по себе си е показател за способността на Стив да поглъща натиск и информация.

„Той е и изключително трудолюбив. Хората казват, че Еди е трудолюбив, защото всеки ден става в 4 ч. сутринта, но Стив полага неимоверно много часове и вниманието му към детайлите е феноменално.“

Това ни води до прегледа на Ръгби футболния съюз на ужасната есенна кампания на Англия, който се очаква да завърши със загубата на работата на Джоунс.

Изминаха почти седем години, откакто RFU за първи път нае Бортуик, за да стане ключова фигура в треньорския екип на Джоунс. Толкова бързаше да го привлече, че рискуваше да започне съдебни действия от страна на Бристол Беърс, тогавашните му работодатели, които останаха вбесени, когато сделката беше обявена, преди да бъде договорен компенсационен пакет.

Сега, през следващите няколко дни, властимащите на “ Туикънъм“ трябва да решат дали 43-годишният специалист е правилният човек, който може да спаси надеждите на Англия за Световната купа, само 10 месеца преди откриващия мач във Франция, ако уволни Джоунс.
Процесът на вземане на решение ще бъде много по-премерен, тъй като Бортуик отдавна е в полезрението на RFU като основен претендент за наследник на Джоунс.

И все пак не бива да се подценява мащабът на решението, пред което са изправени Бил Суини, главният изпълнителен директор на RFU, и неговата анонимна комисия за преглед. Уволнението на старши треньор само пет състезателни теста преди началото на Световното първенство би било изключително решение.

Макар че е разбираемо изкушението да се опитаме да убедим бившия старши треньор на Уелс и Лъвовете Уорън Гатланд да се заеме с тази работа, човекът, който изведе Лестър до първата им титла в Премиършип от десетилетие насам едва през втория си сезон, е както краткосрочният, така и дългосрочният отговор. Ако някой може да започне работа и да окаже незабавно влияние, това е Бортуик.

Подобно на начина, по който Стюарт Ланкастър измъкна Англия от мрака в рамките на няколко месеца след противоречивата им кампания за Световната купа през 2011 г., Бортуик има уважението на групата играчи и подробни познания за Премиършип, за да може да върне хъса на Англия по начина, по който измъкна Лестър от дълбините на отчаянието, за да стане шампион на Англия.

„Той вече познава играчите на Saracens от престоя си там и очевидно е наблюдавал възхода на младите пушки на Leicester, които влязоха в отбора на Англия тази година, а през последните две години е прекарал в анализ на всеки втори английски играч в Премиършип“, казва друг бивш колега на англичанина.

„Стив винаги е бил бъдещ треньор на Англия и макар че без съмнение ще чувства, че има недовършена работа в Лестър и е лоялен към Джоунс, той е такъв патриот, че не виждам как ще откаже да се отзове, ако страната му се обади.

„Той знае, че има области, върху които трябва да работи, като например комуникациите – предвид профила на работата в Англия – но не познавам човек, който да е по-отдаден на идеята да извлече най-доброто от тази група.“

Онези, които се съмняват дали той има нужния опит за тази работа, трябва да си спомнят, че той за първи път оголи зъбите си на международната сцена с Япония през 2014 г. и за разлика от мнозина покрай него имаше твърдостта и разума да попие всичко, което можеше, от работата си заедно с Джоунс, преди да установи собствените си качества като директор по ръгби.

В разговори с хора, които са работили в тясно сътрудничество с него през годините, най-колоритното описание за него беше, че той е „пълна кръстоска между Мартин Джонсън и Гарет Саутгейт… но е по-жесток, има захапката на Джонсън“.
Най-голямото наследство на Джоунс за Англия може да бъде човекът, който ще го наследи.