Със сигурност не бихте уволнили най-успешния треньор, който сте имали, без ясна визия. И така, какъв е големият план на RFU?

Остават осем минути до края на мача и Англия губи 14 точки от Нова Зеландия. Уил Стюарт току-що е вкарал в ъгъла, а Маркъс Смит е застанал на мястото на конверсията на 22 метровата линия, на пет метра от дясната странична линия. Ударът трябваше да бъде изпълнен от Оуен Фарел.

Фарел, който досега през есента е изпълнил всички удари към вратата, 15 от 15 за 200 минути тестово ръгби, е на терена, но се оплаква от болки в крака. Така че ударът се пада на Смит. Той се засилва, накланя се твърде много назад, когато замахва с крак, и топката лети встрани, минавайки на няколко метра от дясната греда.

Никой не го забеляза в цялото вълнение на последните минути, но този пропуснат удар се оказа решаващ. Не че загубата беше по вина на Смит, но без него Англия нямаше да вкара трите есета, които им бяха необходими, за да се върнат в мача. Англия обаче беше на точка разстояние, което означава, че освен ако не вярвате, че Английският ръгби футболен съюз щеше да бъде достатъчно смел да уволни Еди Джоунс, след като отборът му беше победил Нова Зеландия, те бяха на един порив на вятъра от това да стигнат до различно решение.

Две седмици по-рано Англия беше на две точки от победата над Аржентина. Ако не беше един неточен удар тук и една напразна дузпа там, Англия щеше да спечели три от четири победи тази есен.

Англия все още щеше да играе зле в дълги периоди от същите тези мачове, все още щеше да бъде разбита срещу Южна Африка в последния мач от есента и победена от Шотландия, Ирландия и Франция в „Шестте нации“ по-рано през годината, но е справедливо да се запитаме дали Джоунс щеше да може да издържи на проверката в края на серията, която му струваше работата във вторник, ако отборът му беше взел тези три точки срещу Нова Зеландия и Аржентина. Това е отчайващо малка разлика за всеки треньор, още по-малко за такъв с неговия опит.

Джоунс не беше уволнен само заради случилото се в тези два мача, той направи серия от ескалиращи грешки, като основната от тях, както сам каза, беше, че позволи на концентрацията си да се отклони твърде далеч напред от следващия мач. Щеше да му се размине и с останалото, със селекциите, с безпощадния му начин на работа с играчите и помощник-треньорите, с упорството му в атакуващата система, която всъщност не работеше, ако междувременно отборът печелеше. Но Джоунс беше по-притеснен за следващото Световно първенство, отколкото за това дали са готови за следващия тест.

Неговото настояване, че всичко ще се оправи, когато отборът стигне до Франция, превърна бъдещето във въпрос на вяра, а начинът, по който играеше отборът, означаваше, че са останали твърде малко хора, готови да повярват. Не помогна и фактът, че заради своя избухлив нрав и маниер на поведение той си създаде много врагове по пътя. В края на краищата един от тях беше собственият му шеф – изпълнителният директор на RFU Бил Суини. Можеше да се чуе презрението на Джоунс, когато заяви пред пресата, че Суини ще взема решенията си „въз основа на това, което вие пишете“ след загубата от Южна Африка.

Суини е чувал и по-лоши неща, не на последно място по време на неотдавнашните изслушвания от комисията по цифрови технологии, култура, медии и спорт, когато депутатите го обвиниха, че е „заспал на работа“ и че е „провал в епичен мащаб“, преди да му кажат, че трябва да „погледне собствената си позиция“. Очевидно вместо това той е решил да погледне към чужда позиция. Всъщност въпросът не е колко доверие е имало английското ръгби в Джоунс, а в хората, които са решили да го уволнят 10 месеца преди турнира, за който той е прекарал последните три години в подготовка. Защото, откъдето и да дойде мнението ви за треньора, не може да се оспори постигнатото от него преди това в работата му.

От друга страна, RFU сякаш не се интересува от историята на Англия. Това е отбор, който преди Джоунс да го поеме, не беше печелил турнир от Големия шлем от 13 години, посрами се с поведението си извън терена през 2011 г., когато беше победен на четвъртфиналите, и който беше изхвърлен от домакинския си турнир, след като беше разгромен от Австралия в груповата фаза през 2015 г. Англия на Джоунс спечели почти толкова мачове, колкото и тези на Брайън Аштън, Мартин Джонсън и Стюарт Ланкастър. Ако прибавим и Анди Робинсън, ще видим, че под ръководството на четиримата старши треньори преди Джоунс Англия е спечелила малко повече от половината от изиграните мачове.

Това означава, че ако ще уволнявате най-успешния треньор, който сте имали, няма да го направите, освен ако нямате ясна представа, че човекът, който ще го замести, ще бъде подобрение. Точно както направи Уелс, като уволни Уейн Пивак и нае Уорън Гатланд. И така, какъв точно е големият план на RFU? Нека проверим записките си. О, да, собственият асистент на Джоунс, Ричард Кокерил, поема поста, докато го решат. Очаква се да привлекат Стив Бортуик от Лестър. Бортуик, който години наред работи като дясна ръка на Джоунс и чиито сумарни постижения без него са титлата в Премиършип, която спечели през миналия сезон.

Проблемите на английското ръгби няма да свършат с напускането на Джоунс. Дълго след като той си отиде и меденият месец на заместника му приключи, може да се окаже, че ако не друго, то Джоунс е прекарал години, за да ги прикрие.

Реклама