Филип Сен-Андре и Брус Рейхана са се прицелили в европейската слава през този сезон

През последните две години ръгби клубът на Монпелие, това китно градче на южното френско крайбрежие, претърпя истинска трансформация. През декември 2020 г. те тънеха на 13-о място в Топ 14, а месец по-късно старши треньорът Ксавие Гарбахоса щеше да бъде освободен от поста си.

Две години по-късно Монпелие вече има Challenge Cup – спечелена в напрегнат финал срещу подмладения Лестър на Стив Бортуик през 2021 г. – и трофея от Топ 14, който стои в шкафа им. Последният трофей беше спечелен през миналия сезон и беше първата домашна титла на младия клуб. И начело на този ренесанс? Трима култови герои от Премиършип – Филип Сен-Андре, Оливие Азам и Брус Рейхана.

Докато Азам вече може да е напуснал отбора поради лични причини, Сен-Андре и Рейхана остават в епицентъра на земетресението в Монпелие. И тази година трусовете са се прицелили в европейската слава.

„Европа е важна за френските клубове“, казва Сен-Андре пред Telegraph Sport. „Ла Рошел я спечели миналата година, а година по-рано това беше Тулуза.

„Избрахме най-добрия си отбор [миналата седмица] за [Лондон] Айриш. Искаме да я спечелим. Това обаче е толкова кратко състезание, така че ако бяхме загубили първата вечер без бонус точка, тогава щяхме да се затрудним. Вярно е, че миналата година приоритет беше Топ 14, но тази година искаме да се съсредоточим и върху двете състезания.

„Миналата седмица не отидохме в Лондон, за да пазаруваме за Коледа!“

Във вътрешното първенство Монпелие не се справя по най-добрия начин през този сезон. Действащите шампиони, собственост на Мохед Алтрад, който тази седмица бе признат за виновен в корупция заедно с Бернар Лапорт, в момента заемат пето място в таблицата на Топ 14, въпреки че са спечелили само 50 % от мачовете си. Според Сен-Андре и Рейхана това е последица от спечелената титла през миналия сезон.

„Миналата година имахме седем седмици предсезонна подготовка, а тази година – само четири“, добавя Сен-Андре. „Когато си шампион на Франция, приключваш в края на юни!“

През този сезон Монпелие прекарва повече време на последните страници на английските вестници, отколкото би могло да се очаква. Зак Мърсър, техният номер 8, обяви по-рано през сезона, че ще се върне у дома, в Глостър, за да преследва амбициите си в Англия, докато съотборниците му от Екзитър и националния отбор, Сам Симъндс и Люк Коуън-Дики, ще разменят местата си с Мърсър в края на този сезон. Дуото от „Chiefs“ очаква слънце, море и вино – както и официални уроци по френски език, организирани от клуба – но именно спортните им умения развълнуваха силно Сен-Андре и Рейхана.

„Ние не продаваме плажа и града – въпреки колко са хубави; ние продаваме нашия спортен проект“, казва Сен-Андре. „Искаме добри мъже и добри играчи; победители. Ако момчетата искат да дойдат само заради плажа и да пият вино и да ядат сирене, тогава това не е мястото за тях.

„Пет години коментирах Премиършип за френската телевизия и Сам Симъндс беше едно от момчетата, които избрах на първо място в списъка си, ако един ден се върна да управлявам клуб“, казва Сен-Андре.

Така и беше. В края на 90-те години на миналия век Сен-Андре прекара две години като играч в Глостър, преди да се премести в ролята на треньор за още четири. След кратък престой в Бургоан се завръща в Англия, за да стане треньор на Sale, където, за късмет, още през първата си година печели еквивалента на Challenge Cup, а година по-късно и титлата в Премиършип – точно както при Монпелие. Междувременно Рейхана прекарва девет години на крилото на Нортхемптън и също така е треньор в Бристол, преди да се обади Сен-Андре. Двамата знаят много за местното ръгби от двете страни на канала.

И така, защо Франция е в много по-добро положение от Англия?

„Има огромно вълнение и оживление сред всички клубове във Франция“, казва Рейхана. „Усещаш тази огромна енергия всяка седмица, отивайки на тези различни стадиони, атмосферата е просто невероятна и е страхотно да бъдеш част от нея. Лесно е да ставаш за мачовете всяка седмица, тъй като знаеш, че вълнението е истинско.

„Да видиш състоянието на английското ръгби в момента е наистина трудно. Загубих толкова много четвъртфинали и полуфинали срещу Wasps. Да ги видиш как изчезват е толкова тъжно.“

Сен-Андре добавя: „Във Франция имаме много спонсори от града и от местния район. Хората в Монпелие, всички бизнесмени знаят, че ако искат да правят бизнес, трябва да спонсорират Монпелие, защото ще се свържат с всички останали председатели от други компании.

„Имаме късмет, че Canal+ направи нещо огромно за нас – и това не може да се случи в Англия – но те се отърваха от футбола и запазиха ръгбито в програмата си. Така че големият мач на живо в неделя вечер е ръгби, а не футбол. Телевизионните права са значителни.

„Когато видях Wasps… за мен това е огромен клуб. Почувствах се доста тъжен. Сякаш си загубил част от идентичността на английското ръгби. Това бяха Далагльо, Ибанес, английските шампиони, европейските шампиони. После се натиска едно копче и 167 души са принудени да напуснат работата, която са имали предишния ден. Това е тъжно.“

В периода между престоя си в Англия и проекта Монпелие обаче Сен-Андре не успява да се наложи като старши треньор на Франция, завършвайки с поражение на четвъртфинал за Световната купа от All Blacks през 2015 г. Сен-Андре прекарва пет години извън играта; Монпелие е част от пътя му към изкуплението.

„Спрях да работя като треньор за няколко години. Трябваше да помисля за всичко и да отделя време на семейството си – занимавах се с радио и телевизионни коментари.

„Мохед Алтрад се свърза с мен, за да ме попита дали бих поел Глостър, защото се опитваше да го купи. Той знаеше, че съм завършил състезателната си кариера в Глостър и съм започнал треньорската си кариера там.

„Работихме по проекта в продължение на три, четири месеца. След това беше решено, че той не може да има мажоритарен акционер в Глостър, докато притежава Монпелие, така че проектът се провали. Но навярно защото му предложих нещо доста вълнуващо, шест месеца по-късно той ми се обади, за да ми каже, че Монпелие е в безпорядък и ме помоли да преструктурирам и реорганизирам клуба.

„Върнах се с много енергия и ясна визия за това какво трябва да направим. Имахме фантастични 18 месеца.“

И ако Монпелие увенчае този сезон с европейска слава, това може да се окажат фантастични цели 24 мсеца.

Реклама