Дори и да изглежда странно съдия да ръководи мач с участието на стария си клуб, трябва да се доверяваме на почтеността на длъжностните лица, а не да я поставяме под въпрос.

Когато се замислите, да бъдете натоварен с ръководенето на един от бившите си клубове е незавидна позиция. Опонентите могат лениво да предположат, че всяко решение срещу тях е признак на безспорна пристрастност, докато бившият ви отбор може да разглежда всички отсъждания в полза на съперника като прекалено строги в опит да заглуши предположението, че вие, съдията, може да проявявате лоялност към стария си клуб.

Карл Диксън е играл 169 пъти за Harlequins в продължение на осем години, преди да се оттегли през 2017 г. Сега Диксън също е част от висшия ешелон на съдиите и миналия месец ръководи мача на Шотландия срещу Аржентина. И макар за някои тези два факта да е невъзможно да бъдат разделени, за Футболния съюз по ръгби, Премиършип ръгби и самия Диксън няма конфликт на интереси, тъй като бивш играч на Harlequins ръководи мач срещу бившия си отбор.

Сега можете да спекулирате и да се чудите колкото си искате дали Диксън ще прояви пристрастие, но това е глупаво, наистина. Равнището на контрол върху съвременната игра е твърде високо, за да може Диксън дори да помисли за възможността да повлияе на някое решение в полза на „Харлекинс“, особено при наличието на двама асистенти, които могат да се противопоставят на неговите интерпретации, и при наличието на телевизионен съдия на мача и множество камери. 

Защо да подкопавате не само репутацията си, но по всяка вероятност и цялата си кариера на съдия, за да може бившият ви отбор да получи „зелена топка“ в мач от Премиършип в средата на сезона? Честно казано, напълно абсурдно е да се твърди, че професионален съдия би бил дори малко пристрастен.

Въпросът за почтеността на Диксън изглежда се дължи на признанието на съдията, че не е възприел коментара на Джо Марлър към Джейк Хинан, който предизвика скандал в края на първото полувреме. 

Да, Диксън е бил близо до мястото на коментара, преди нещата да се разраснат, но ако не го е чул, освен да се извини на капитана на Бристол Стивън Луатуа и да подчертае, че ако е бил забелязан от телевизионния екип, ще бъде наказан след мача, е трудно да се разбере какво друго е могъл да направи Диксън. Да излъже и да се престори, че е чул нещо и затова да накаже Харлекинс? Със сигурност това би било по-лошо. Въпреки че сега разбрахме, че коментарът на Марлър е бил отвратителен, в този момент Диксън технически е спазил закона, като е наказал физическото отмъщение на Хийнан.

Диксън също така беше забелязан да разговаря с Дани Кеър, когато двамата напуснаха терена на полувремето. Според някои това беше опит на двамата халфове на Harlequins да се разберат, като Кеър може би се осланяше на Диксън за известна свобода на действие. Поклащането на главата на Кеър, когато Диксън се отдалечаваше, подсказваше, че каквото и недоволство да се е опитвал да изкаже Кеър, то е било посрещнато на нож.

Налага се повече бивши играчи да се насочат към съдийството. Ако това се случи, ще се стигне до ситуация, в която повече съдии ще ръководят мачове с участието на бившите си съотборници. 

Ако Диксън беше в първия си сезон като съдия или ако беше отсъдил много съмнителен трай или червен картон срещу Бристол въпреки настояването на колегите си от съдийската бригада и противоположните доказателства, тогава щеше да е справедливо да повдигнем вежди относно назначаването му. Но нито едно от тези неща не се случи. Всъщност като цяло Диксън направи добър мач.

Дори да изглежда странно съдия да ръководи мач с участието на стария си клуб, трябва да се доверим на неговата почтеност, а не да я поставяме под съмнение. Да се фокусираме върху историята им като играчи, а не върху работата, която полагат сега, години по-късно, близо до върха на новата си професия, ми се струва като мързелива тояга, с която да ги бием.

Реклама