Зимите в тази част на света са мрачни и студени, дневната светлина е в недостиг в дните след Коледа, това е мрачно време за всички, за всички, с изключение на феновете на ръгбито.

За нас това е възраждането на спортната година и началото на седмичното отброяване до първия уикенд на февруари, когато започва турнирът на Шестте нации.

Турнирът започва в дълбините на зимата и ни води до слабите слънчеви лъчи и нежната топлина на ранната пролет, когато турнирът приключва в средата на март.

14 февруари, който, разбира се, е Денят на влюбените, се вписва идеално в средата на турнира, така че за романтично настроените хора какъв по-добър начин да покажат неугасващата си любов към партньора си от това да го заведат на уикенд на Шестте нации.

Но бих искал да ви предупредя, че трябва да информирате „половинката си“, че става въпрос за ръгби, преди да пътувате. Бил съм свидетел на двойки в Париж, които са имали „домашно“, тъй като партньорът, който не се занимава с ръгби, е бил информиран на кафе и кроасани в събота сутрин, че голяма част от предстоящия романтичен уикенд в града на светлината ще бъде прекарана на „Стад дьо Франс“, където ще гледа международен мач.

Но „Шестте нации“ е нещо много повече от ръгби, това е създаване и подновяване на приятелства, това е история, това се отнася за феновете, за прекрасните спомени от изминалите уикенди на „Шестте нации“ и за тези, които тепърва предстоят.

Спомените за мачовете и уикендите, прекарани със семейството, близките и приятелите, някои от които за съжаление вече не са сред нас, изплуват отново, а духът им е с нас по това време на годината, когато се подготвяме да се насладим на зимен спортен празник, като никой друг.

Уикендът на Шестте нации има сърце, душа, той е живо същество, което се радва и предава от поколение на поколение.

Чичовци, бащи, баби и дядовци, братовчеди – всички те са се гордеели с това, че са водили своите потомци по време на първия им уикенд на Шестте нации, а младежите, които са поели щафетата, поддържат традициите живи и когато дойде време, ще поведат своите деца на подобен ритуал на прохождане, и затова Петте нации, както преди, и Шестте нации, както е сега, са толкова уникални.

Само в този турнир ще намерите англичанин на средна възраст, облечен в костюм на римски центурион, който седи пред кафене и спокойно се наслаждава на бира на площад Навона.

Всеки прекрасен град домакин има своя уникална атмосфера, гледка, звуци и миризми.

Независимо дали става въпрос за уелски фенове, облечени в костюми на дракони под Айфеловата кула, английски фенове, маскирани като средновековни рицари, които раздават рози на страшните френски полицаи, или италианци, които срещат своите предци в някой от множеството италиански ресторанти в Кардиф, радостта и приятелското отношение към турнира са очевидни,на който и мач да се случи да присъствате.

Като прибавим към това и шотландците с килтове, седящи около фонтаните на площад Трафалгар, с уиски, за да се предпазят от студа, ирландците – море от зеленина с шапки на леприкони, стискащи чаша черна напитка, или стилните французи, които изглеждат готино с тениските си, независимо от времето и мястото на провеждане, започваме да усещаме каква тръпка за сетивата е този турнир.

Кардиф е единственият град, в който привържениците могат да гледат мача, да празнуват и да се хвърлят в леглото – всичко това на разстояние от един удар на Лий Халфпени.

Стадион „Принсипалити“ е притиснат между апартаменти, магазини, къщи и кръчми в самото сърце на центъра на града и, което е още по-важно, в страна, в която дъждът е чест, ако не и постоянен жител, той има покрив.

В Кардиф се намира и пивоварната Brains Brewery, чиито продукти са доста популярни през уикендите, посветени на ръгбито, като един от продуктите им е бира, наречена „Brains SA“, а местните жители ще ви кажат, че „SA“ означава „черепна атака“, което ви информира за всичко, което трябва да знаете за страничните ефекти на тази напитка.

Говорейки за бира, Дъблин, разбира се, е родното място на копринено гладката черна бира „Гинес“, а най-популярната екскурзия за феновете на „Шестте нации“, които посещават ирландската столица, е обиколка на пивоварната „Гинес“, където всъщност можете да получите безплатна мостра.

Френските фенове просто обожават Дъблин, те летят с хиляди, за да гледат как Ирландия се изправя срещу „Les Bleus“, но навремето донасяха със себе си живи петли и ги пускаха на терена, но явно това вече е забранено, а може би просто в наши дни пилетата намират самолетните билети на Air France за твърде скъпи.

Ирландците ще ви очароват, ще ви забавляват, ще ви усмихнат и след това ще ви изколят до крак на ръгби игрището, няма много по-гостоприемни столици на тази планета от Дъблин, както с радост ще ви каже всеки фен на „Шестте нации“, който е бил там, след като се е възстановил от липсата на сън и умопомрачителния махмурлук.

Рим е „новото дете в квартала“ на турнира, тъй като Италия се присъедини към турнира едва през 2000 г. и шокът за феновете тук, особено за тези от Шотландия, е, че вероятно ще се сблъскат със слънцето, сега един известен играч на Шотландия веднъж ми каза, че шотландците се раждат със синя кожа и им трябват три седмици на слънце, за да станат бели, така че Tartan Army са лесно забележими, не само защото са облечени в килтове, но и поради факта, че всички държат бутилки с крем за слънце с фактор 50.

Присъединяването на Италия към “ Шестте нации“ създаде допълнителен натиск върху редовните фенове на турнира и включването на „адзурите“ има голям недостатък.

Партньори, съпруги, приятелки и гаджета, които преди това не се интересуваха от ръгби и можеха да се видят видимо прозяващи се, когато дори споменавахте думата , изведнъж проявиха доста обезпокоителен интерес към играта, когато откриха, че присъединяването към вас за евентуален уикенд във Вечния град е напълно възможно.

Рим е място, което не прилича на никое друго, тук няма традиции или исторически проблеми с ръгбито, той е нахалният тийнейджър на ръгбито на Шестте нации и е решен да се наслаждава на La Dolce Vita, независимо от резултата.

Един колега, който беше в Рим за мача между Италия и Англия, ми разказа, че веднъж стоял на светофар в Рим, когато изведнъж осъзнал, че в лицето му се размахва 12-инчов меч, размахван от местен мъж, който отправял заплахи с дълбок и силен италиански глас.

Няколко секунди по-късно „нападателят“ увери приятеля ми, че мечът е от пластмаса, и му каза „Чао, бейби“ и продължи по пътя си.

Ако Рим е дръзкият тийнейджър, то Туикънъм, бастионът на английското, е намръщеният стар дядо, но дори и така е светилище за гостуващите фенове и светилище, което очевидно кара посетителите да са изключително жадни.

По време на мача Англия – Ирландия през 2014 г. на стадиона бяха продадени 160 000 пинти бира – още една победа над уелсците, които успяха да изпият само 77 184 пинти в Кардиф по време на мача между Уелс и Франция.

Докато вървите от гара Туикънъм към стадиона, всеки сантиметър от тротоара е запълнен с продавачи на бързи закуски, които пържат стоката си, а ароматът на бургери, наденички и лук изпълва въздуха с димна мъгла, която почти може да се докосне до холестерола.

За уелските фенове любимото пътуване е до Единбург, като всичко започва от факта, че до 1977 г. мачовете на „Мърифийлд“ не са били „All Ticket“, така че хората са плащали на входа, в резултат на което уелсците винаги са пътували в голям брой.

Като червено цунами се стича по улица “ Princess“, когато ордите от алени цветове се отправят към Мърифийлд, обградени от красотата на замъка и паметника на Скот.

Нещата се объркаха ужасно през 1977 г., когато поне 110 000 души се струпаха на „Мърифийлд“ за мача между Шотландия и Уелс и беше цяло чудо, че никой не пострада сериозно, а от този ден нататък мачовете на Шотландия се провеждат само с предварителни билети.

Пътуването през уикенда за мача между Уелс и Шотландия в Единбург се възприемаше като изпитание за мъжественост от много поколения уелски фенове.

Пътуването за този мач е известно като „Убиецът“, тръгвайки от Кардиф в 21:00 ч. в петък вечерта, влакът пристига в Единбург в 07:00 ч. в събота сутринта, а обратното пътуване започва веднага след мача, като влакът тръгва от Единбург в 21:00 ч. в събота вечерта и пристига в Кардиф в 05:00 ч. в неделя сутринта – това не е пътуване за хора със слаби сърца.

Познавам хора, които са пътували по време на този маратон и дори не са успели да видят мача, тъй като са се социализирали твърде разпалено, върнали са се у дома с много малко спомени от целия уикенд, но в момента, в който са се върнали, са започнали да спестяват всяка седмица за следващото пътуване след две години.

Но ако оставим романтиката настрана за момент, си струва да споменем суровите икономически фактори на турнира.

Похарчените от привържениците средства правят така, че шампионатът да струва 375 млн. паунда годишно на икономиките на участващите страни, а градовете домакини на мачовете (Лондон, Париж, Рим, Дъблин, Кардиф и Единбург) печелят около 150 млн. паунда.

Основните сектори, които печелят, са хранително-вкусовата промишленост и настаняването – в проучване, проведено от предишните спонсори на турнира RBS, 59 млн. паунда се харчат в барове и ресторанти, 38 млн. паунда – в хотели и други места за настаняване, а 19 млн. паунда – в магазини.

Освен това турнирът създава около 3100 работни места, а целият този реален стимул за икономиките се случва в най-спокойния за туризма период от годината.

През 2017 г. два мача в Кардиф, в които Уелс се изправи срещу Ирландия и Англия, доведоха до 52 млн. паунда в икономиката на Уелс, от които 30 млн. паунда бяха ползвани от самия град Кардиф, така че изглежда, че всички са победители в Шестте нации, поне извън терена.

С наближаването на турнира през 2023 г. много от нас ще лежат в студена и тъмна зимна нощ и докато вятърът и дъждът блъскат прозореца, ще усещат уютна топлина, докато си спомнят с умиление за мачовете, уикендите, смеха, сълзите, но най-вече за хората, с които сме споделяли мачовете, и за приятелите, които сме срещнали, защото именно те правят турнира на Шестте нации толкова специален.

Реклама