Новият старши треньор на Англия трябва да вземе важно решение между Оуен Фарел, Елис Гендж и Кортни Лоус

Преди седем години през този месец Еди Джоунс започна работата си като старши треньор на Англия, като избра първия си капитан. Времето беше малко с наближаването на шампионата на Шестте нации през 2016 г., но той чувстваше, че отборът, който е наследил, се нуждае от нов глас. В крайна сметка той избра Дилън Хартли, с което сложи край на 43-те теста на Крис Робшоу начело на отбора.

Това се оказа вдъхновяващ ход. Англия не само спечели „Големия шлем“ на Шестте нации, но и продължи да печели 18 поредни теста. До момента, в който Хартли трябваше да се оттегли, той имаше 25 победи от 30 теста начело на отбора, което означаваше процент на победите, по-висок само от този на великия Мартин Джонсън, под чието ръководство Англия спечели Световната купа по ръгби през 2003 г. – 87,17% (34 от 39 теста).

Дори Уил Карлинг – 44 победи от 59 мача като капитан на Англия – не можа да се справи с тези рядко срещани статистики. Карлинг обаче е още един интересен пример за смел избор на капитан, който се отплаща. Преди Джеф Кук да избере неопитния Карлинг през 1988 г., Англия беше изпробвала няколко лидери, но по различни причини не беше намерила постоянно решение. Останалото отново е до голяма степен триумфална история.

Така стигаме до главоблъсканицата, пред която е изправен Стив Бортуик в първите дни на една огромна година за него и неговия отбор. Дали да се придържа към Оуен Фарел, да се върне към измъчвания от контузии Кортни Лоус, или да избере по-малко утъпкания път. Идиосинкратичният Елис Гендж? Том Къри? Изборът е като за начало, а голямата победа на Saracens над Exeter в навечерието на Нова година го направи още по-интригуващ.

В ужасните условия Фарел изигра изключителен мач. Той беше и капитанът и командирът на отбора на Saracens, който знаеше точно какво прави и умело се издигаше над вятъра и дъжда. След като Маркъс Смит е извън строя, не е необходимо да се гледа с прекалено блестяща кристална топка, за да се предвиди, че на Фарел ще бъде връчена фланелката с номер 10, когато Бортуик определи отбора си за срещата с Шотландия в Туикенхам на 4 февруари.

Ако в края на краищата той хвърли още няколко убийствени атаки като тази, която доведе до есето на Алекс Люингтън за бонус точка, Шотландия наистина ще има много работа. Може би най-интересната ситуация обаче се случи, след като Фарел изпусна пас от височината на кръста от своя халф Алед Дейвис. Вместо да се извини, той ядосано упрекна Дейвис, че изобщо му е хвърлил топката, след като е имало по-добри алтернативи. В тази част от секундата можеше да се види същността на Фарел: състезател от световна класа, за когото накърнените индивидуални чувства или външни възприятия са второстепенни пред това отборът му да разгърне пълния си потенциал.

Това прави ли го перфектния капитан? В отличната книга на Сам Уокър „Класът на капитана“ този въпрос е разгледан подробно. След като се опита да определи най-добрите спортни отбори, които са съществували – от ам.футбол до хокей на лед и от баскетбол до крикет – Уокър се опита да установи какво, ако изобщо има нещо общо между всички тези отбори. Заключението, до което стига, е завладяващо: всички те са имали капитани, които са проявявали сходни характеристики.

Изглежда, че най-важните черти са били изключителна упоритост и съсредоточеност в съревнованието, агресивна игра, която изпитва границите на правилата, готовност да върши неблагодарна работа в сянка, сдържан и демократичен стил на общуване, способност да мотивира със страстни невербални прояви, смелост да се отличава и накрая – железен емоционален контрол. Най-добрите капитани, с други думи, не са непременно суперзвезди и не са склонни към гръмки речи. Те са тези, които чрез последователно задаване на стандарти и постигане на резултати мотивират хората около себе си.

Когато съпоставите Джонсън и Хартли с тези критерии, те изглеждат почти идеално подходящи. До голяма степен това е и Фарел. И все пак процентът на победите на Фарел, след 24 победи от 38 теста като капитан на Англия, е 63,16%. За да поставим това в контекст, Лоус има 62,5 % (пет победи от осем теста, включително победа в серията в Австралия миналото лято), а Робшоу завърши с 60,46 % успеваемост. Накратко, разликата между двамата е много малка, а статистиката служи единствено за още по-голямо подобряване на рекорда на Хартли.

Последният човек, който се нуждае от лекции за тънкостите на националния капитан, е Бортуик. Когато той изпълняваше тази задача в труден момент от историята на Англия, процентът на победите му беше около 40-те. Той разбира по-добре от всеки друг как други фактори, като например качеството на наличните играчи и относителната сила на съперника, могат да подкопаят най-добрите намерения и най-капризните лидери.

Въпреки това той е и страстен читател и умен мислител. От една страна, той ще почувства, че огънят и устремът на Фарел, правилно насочени, отговарят на почти всички изисквания. От друга страна, след като Лоуз вече е с мускулно разтежение, подозирате, че той ще мисли дълго и внимателно за Гендж, когото назначи за капитан и оцени високо, когато бяха в Лестър. „Тигрите“ спечелиха титлата в Премиършип, а откакто той се премести в Бристол, са малко по-малко непреодолима сила.

И така, как трябва да постъпи Бортуик? Той може да се изкуши да остане с Фарел и евентуално да пусне Гендж в подгряващ мач за Световната купа. Но дали това ще даде на Англия свежия импулс, от който се нуждае? Късметът облагодетелства смелите и други такива. Освен това, какво ще стане, ако Фарел бъде преназначен и запази поста си за още няколко сезона? При сегашното положение баща му Анди е категоричен фаворит за треньор на Британските и Ирландските лъвове в Австралия през 2025 г. Представете си, че синът му, при положение че Джони Секстън и Алън Уин Джоунс са в залеза на кариерата си, също е главният кандидат за капитан. Това прави следващия ход на Англия още по-интересен.

Реклама