Непоследователно третиране на опасни високи удари кара Фарел да се движи по тънък лед

Английският ръгби съюз не успява да отдели категорично сериозната груба игра от нещастните грешки и е непостоянен в продължителността на наказанията

Обобщението след мача беше информирано и обмислено. „Това е много тънка граница и не мисля, че хората разбират съвсем, когато се забави по телевизията, колко бързи са тези решения. Можеш да забавиш много контакта и да намериш нещо. Когато има по-голям сблъсък, хората го разглеждат повече. Надявам се, че всичко ще върви в правилната посока, играта ще е безопасна и ще има и малко здрав разум.“

Говорещият? Оуен Фарел след ожесточения полуфинал в Премиършип между Saracens и Harlequins през миналия сезон. Във въпросния мач четирима играчи бяха изгонени, включително и хукерът на „Куинс“ Джак Уокър, за висока борба срещу Фарел. Капитанът на Англия обаче искаше да подчертае, че ръгбито на най-високо ниво трябва да бъде среда, в която се играе на принципа „всичко или нищо“. „Знаем какво можем и какво не можем да правим, но все пак трябва да имаш нужното желание да вървиш напред в защитата си. Ако постоянно сте пасивни, вероятно няма да бъдете избрани следващата седмица“.

Бързо напред до петък вечер в Глостър. Играта навлиза в заключителния си етап и резултатът е 16:16. Джак Клемент от Глостър взима топката от основата на схватката и се насочва право към най-близкия защитник на Saracens, който се оказва Фарел. Полузащитникът се подготвя за сблъсъка и в крайна сметка дясното му рамо се забива в брадичката на Клемент. В ефира на BT Sport коментаторите са единодушни: това е директен контакт с главата и следователно технически е червен картон.

В крайна сметка не е показан никакъв картон, защото има недоразумение между съдията Карл Диксън и телевизионния съдия на мача Клер Ходнет. Диксън погрешно смята, че инцидентът се е случил в по-ранен етап от играта и не може да бъде преразгледан. Фарел остава на терена и – хей така! – вкарва победния гол, за да спечели мача за Saracens. Ако той не беше на терена, резултатът можеше да бъде различен.

Следва предвидимият ураган в социалните мрежи, а Шестте нации трябва да започнат на 4 февруари. Фарел вече има няколко сериозни наказания за високи удари, последното от които през септември 2020 г., когато засече младия играч на „Wasps“ Чарли Аткинсън с неприятен висок удар, който му донесе 10-седмично отстраняване, впоследствие намалено наполовина на пет седмици след блестящите препоръки на Марк Маккол, Еди Джоунс и основателите на благотворителна организация, с която Фарел е свързан.

Всичко това ни връща в центъра на моралния лабиринт, в който е затънало ръгбито. От само себе си се разбира, че всички искат по-безопасна игра в момент, когато благосъстоянието на играчите е в центъра на вниманието. Но – и за съжаление все още има „но“ – ръгбито продължава да бъде разрушавано от неспособността на играта да прави разлика между сериозна груба игра и грешно преценено нарушение за част от секундата, което изглежда още по-лошо благодарение на технологиите, повторенията на голям екран и горещите коментари в Twitter.

При пълна скорост – и на пръв поглед – нарушението на Фарел може да се окачестви просто като смел опит на полузащитник да се противопостави на по-голям нападател, който го атакува ниско. Ако се спусне прекалено ниско, рискува да се блъсне в коляно или тазобедрена кост, тъй като целта е само отпред. Да, и преди сме виждали това безкомпромисно водещо рамо на Фарел. Но ако махнем самоличността на засегнатите играчи, ситуацията в мача, телевизионните камери и безкрайните забавени повторения, какво ще имаме? Ако беше забелязал това в реално време, Диксън вероятно щеше да избере жълт картон и дузпа за Глостър.

Дори абсурдно тънката граница, която се очаква от играчите да преминат, обаче не е толкова разочароваща за мнозина, колкото непостоянната продължителност на наказанията, които се налагат на виновните. Без да предрешаваме изслушването на Фарел, друг играч, извършил подобно нарушение, би могъл да очаква шестседмична забрана за влизане в средната категория, която да бъде намалена на три седмици, ако има сравнително чисто досие, и да бъде съкратена с още една седмица, ако посещава „училище за захвати“ – неофициалното наименование на тренировъчната програма, която Световното ръгби сега предлага на провинилите се. Твърди се, че процентът на рецидивистите е обнадеждаващ, като само осем от първите 100 играчи, преминали през програмата, са получили впоследствие нов червен картон.

Това звучи правдоподобно, докато пред екипа не се появи 31-годишен, 100-кратен национал с история на остри издънки. Доколко е реалистично да изпратиш старото куче в „училище за борба“ и да очакваш, че то ще научи моментално нови трикове? Само 28 месеца след сблъсъка с Аткинсън – добавен към предишната двуседмична забрана за удрянето на Дан Робсън от „Wasps“ през 2016 г. – безупречното досие също не е замесено в случая на Фарел. Дали един полинезийски нападател би очаквал да му бъде намалена наполовина забраната при подобни обстоятелства?

Освен това си представете, че се стигне до триседмична забрана. Saracens ще посочат домакинския си мач срещу Bristol на 28 януари като мач от „третата седмица“. Само че тогава Англия – и Фарел – ще бъдат в националния лагер, като няма никакъв шанс играчът да участва в уикенда преди срещата на Англия с Шотландия на „Туикенъм“. Ясно като бял ден? Ако дисциплинарните закони на ръгбито са толкова неясни и лабиринтови, че малцина могат да се съгласят нито за престъплението, нито за наказанието, може би високопоставеният Фарел не е истинският злодей тук.