През 70-те години на миналия век, когато английският отбор по ръгби е предимно в мрачен период, един играч се откроява като фар. Международната игра в северното полукълбо беше доминирана от ослепителния отбор на Уелс и макар че Англия успя да постигне някои забележителни победи, като например победата над All Blacks през 1973 г. в Оукланд, техният стил, доминиран от нападатели, ги провали у дома в първенството на Петте нации.

Крилото на Ковънтри Дейвид Дъкъм, който почина на 76-годишна възраст от сърдечно заболяване, обаче щеше да влезе в състава на този велик Уелс. В своя стил, в който русата му коса се развяваше зад гърба му, и с характерната си стъпка встрани, Дъкъм щеше да накара евентуалните защитници да се взират във въздуха.

И въпреки че щеше да постави рекорд на Британските и Ирландските лъвове, който е валиден и до днес, осемте му международни сезона от февруари 1969 г. до февруари 1976 г. не по негова вина съвпаднаха с две пропуски в „Петте нации“ и шест дървени лъжици. Привържениците на Уелс бяха щастливи да видят Дъкъм на губещата страна, но бяха изпълнени с възхищение към самия него. Наричаха го „Дай“ Дъкъм. Дъкъм, скромен и приятен човек, ще отвърне на комплимента, като нарече автобиографията си „Дай за Англия“ (1980 г.).

Роден в Ковънтри, Дейвид получава образованието си в гимназията „Крал Хенри VIII“. Брат му Филип е обещаващ ръгбист, който играе за отбора на Англия до 15 години, но в училище силата и атлетизмът на Дейвид го отличават и талантът му е забелязан от клуба в Ковънтри.

Ковънтри е основна сила в английската клубна игра, а когато Англия печели в Оукланд през 1973 г., в състава ѝ има петима играчи от клуба, включително Дакъм и двама съотборници от училищния му отбор First XV – Питър Росбъро и Питър Прейс. Дъкъм прави незабавен удар още при международния си дебют в Дъблин през 1969 г. Като един от петимата нови играчи, 22-годишният младеж вкарва впечатляващ трай от 60 ярда в студения февруарски следобед, когато английските играчи са благодарни на термобельото, осигурено от Футболния съюз по ръгби. Дъкъм е попитан защо не е завършил есето с гмуркане в ъгъла. Отговорът му беше, че земята в този ъгъл е толкова замръзнала, че това би било като гмуркане върху бетон.

Този мач в Дъблин олицетворява кариерата на Дъкъм в Англия. Въпреки блестящите изяви на новото крило и въпреки че водеше четири пъти, Англия загуби. Въпреки това Дъкъм е изгряваща звезда и умният уелски треньор Каруин Джеймс го избира за тестово място по време на турнето на „Лъвовете“ в Нова Зеландия през 1971 г.

Дъкъм обаче знаеше, че трябва да направи нещо специално, за да пробие в тази тестова група. Десет дни преди началото на тестовата серия той прави нещо забележително. Лъвовете пристигат в стария златодобивен град Греймут. В района, завладян от златната треска през 60-те години на XIX век, Дъкъм избрал точния момент, за да открие своята отлична форма. Срещу Уест Коуст-Булър на мокър терен той вкарва шест есета и играе важна роля в отбора, който печели серията с 2:1 и има може би най-добрата задна линия в историята на Лъвовете. Гарет Едуардс и Бари Джон бяха полузащитници, капитанът Джон Доуз и Майк Гибсън – центрове, Дъкъм и Джералд Дейвис – крила, а Джей Пи Ар Уилямс – краен защитник. Не всички умения на Дъкъм бяха като нападател и той блестеше в защита в последния тест в Оукланд.

След това печели 36 мача за Англия, но непостоянството на националния отбор и постоянните промени от страна на селекционерите подкопават увереността дори на човек, който се е превърнал в суперзвезда в световната игра. Аластър Хинел, халфът, чийто първи мач от „Петте нации“ през 1976 г. е последният за Дъкъм, споделя една стая с крилото преди първия мач от първенството срещу Уелс. Дъкъм казал на Хинел откровено, че селекционерите не знаят какво правят и че най-важното е да не прави грешки и да им даде повод да го отстранят. Той призна, че по това време целият отбор е станал параноичен от това да не бъде отстранен, въпреки че Англия разполага с редица изключителни играчи.
Дъкъм се подвизава за Ковънтри във финала за Купата на RFU през 1973-74 г., който неговият отбор печели с 26:6 срещу London Scottish на „Туикънъм“.

Най-голямото съжаление в кариерата на Дъкъм е, че пропуска триумфалното турне на „Лъвовете“ в Южна Африка през 1974 г., когато е в разцвета на силите си, поради неприятна контузия на слабините. Той посещава специалист на Harley Street, който му препоръчва шестмесечна почивка, а уелският спринтьор Джей Джей Уилямс заема мястото на Дъкъм в отбора на Лъвовете на Уили Джон Макбрайд.

Контузията се отразява зле и разкъсване на подколянното сухожилие срещу Шотландия през 1976 г. бележи края на международната му кариера, в която той отбелязва 10 попадения за Англия. Това беше скромен брой за такъв велик играч, който рядко можеше да демонстрира таланта си с бялата фланелка на Англия – талант, който много зрители видяха да се проявява в хипнотичното изпълнение при епичната победа на Barbarians над All Blacks през 1973 г.

Връща се в игра като център, за да поднови клубната си кариера в Ковънтри, която завършва с мач срещу Ричмънд на „Coundon Road“ през април 1979 г. Вкарва 147 есета за своя клуб и е най-великият играч на Ковънтри.

Дъкъм, който е удостоен с титлата MBE година след последния си мач в Англия, става успешен бизнесмен, работи в банковия сектор и строителната индустрия, а заедно със съпругата си Джийн, за която се жени през 1970 г., ръководи спортна услуга за беседи след вечеря. На 44-годишна възраст претърпява операция за троен сърдечен байпас.

Дейвид Джон Дъкъм, ръгбист, роден на 28 юни 1946 г.; починал на 9 януари 2023 г.

Реклама