Тази събота (14:00 ч.) Stade Français е домакин на Johannesburg Lions в мач за Challenge Cup, бившата Европейска купа, в която сега участват клубове от Южна Африка. Рудолф Щраули, световен шампион със Спрингбокс през 1995 г., представя клуба, който ръководи.

Той върви по коридорите на офисите си в Елис Парк в Йоханесбург с тромава походка, сякаш краката му вече не могат да носят огромната му фигура. След това смачква ръката ви с лъвската си лапа и се взира право в очите ви. 59-годишният Рудолф Щраули е със структура на стар ръгбист, но присъствието му винаги е внушително.

Още повече, когато видите автобиографията му: световен шампион със Спрингбокс през 1995 г., по време на митичния финал срещу All Blacks на същия стадион в Йоханесбург, където е офисът му, след това като треньор през 2002-2003 г., а сега като главен мениджър на „Йоханесбургските лъвове“, един от четирите основни клуба в страната.

Тази седмица той и неговите „лъвове“ са в Париж, където ще се изправят срещу Stade Français (тази събота, 14:00 ч., на стадион „Жан-Буен“) в мач от групата за Challenge Cup. Подобно на голямата си сестра – Champions Cup, тази „малка“ европейска купа е домакин на южноафрикански клубове за първи път тази година. Участието им в United Rugby Championship (URC, шампионат с участието на ирландски, уелски, шотландски и италиански клубове) през изминалата година им отвори вратите към Европа. Откритие, което Рудолф Щраули приветства като голям защитник на френско-южноафриканския ръгби обмен, както ни обясни преди първия мач между двата отбора през декември в Йоханесбург (поражение с 30:12 за парижани).

Бихте ли ни представили вашия клуб, който играе в събота в Париж?

РУДОЛФ ЩРАУЛИ. Лъвовете от Йоханесбург имат дълга и богата история. За нас са играли много спрингбокс играчи, които са почетени в нашия музей на „Елис Парк“. Имахме национални треньори, велики лидери. Както и този митичен стадион, на който Нелсън Мандела присъства на финала на Световната купа през 1995 г. Това място има много история.

Какъв е смисълът да идвате да играете тази среща във Франция?

Имаме щастието да играем в това състезание срещу Stade Français в Париж. С френското ръгби ни свързва дълга история на приятелство, не само с играчите, но и с ръководството. Романтиката на френското ръгби и характерът на южноафриканското ръгби си подхождат. Винаги сме били очаровани от вашите играчи, като Жан-Пиер Ривес. А сега имаме повече възможности да играем с тях, не само в международното ръгби, но и в клубовете. Това е добре.

Какви са спомените Ви за френското ръгби?

Полуфиналът за Световната купа през 1995 г. в Дърбан, разбира се, имахме късмет да спечелим в дъжда, може би ако имаше видео по това време, есето на Бенаци щеше да бъде признато… След това през 1995-1996 г. играх с Трансваал срещу Оливие Румат и Тиери Лакроа, които бяха в Дърбан. Спомням си как през 2000 г. Бернар Лапорт, млад треньор на френския национален отбор, дойде в Дърбан, за да си води записки в тетрадката си край терена… Фабиен Галтие също дойде. Става дума за обмен. Винаги е имало контакти. Когато бях мениджър на „Sharks“, привлякох Фредерик Михалак.

Дали това участие на южноафрикански клубове в Европейските купи е начин да задържите най-добрите си играчи, много от които заминават за Франция?

Да, нашите млади играчи не трябва да ходят във френски клуб, за да научат вашето ръгби и вашата култура. Те могат да останат в своя клуб и да дойдат в Париж за една седмица, за да придобият този опит. Но най-добрите играчи винаги ще отидат там, където има пари, където им плащат най-много. Това важи както за ръгби, така и за футбол. Аз самият играх шест години в чужбина – в Англия, Уелс и Италия. Така че разбирам.

Трудно ли е за южноафриканските клубове да се конкурират с икономическата мощ на Топ 14?

Разликата е, че има повече финансови партньори, повече акционери, които влагат пари във Франция. Имаме пари от телевизионните оператори, но по-малко инвеститори. Sharks имат американски акционер, а нашият президент и собственик е също така местен бизнесмен. Но в Южна Африка са много малко тези, които имат бизнес модела на клубовете от Топ 14.

Дали това е предимство за Франция преди Световната купа (8 септември-28 октомври)?

Французите ще бъдат фаворити за Световната купа, защото играят у дома. Но и ние имаме много силен отбор, загубихме с малко в Марсилия, където никога не се справяме добре. Мисля, че можем да спечелим в Париж. Нашите две страни са силни и могат да спечелят всичко, ако се учат една от друга.