ИНТЕРВЮ – Бившето крило и носител на Световната купа през 1987 г. има поглед върху сложната 2022 г. в Нова Зеландия.

Сега, на 58 години, сър Джон Кирван е първата истинска звезда на All Blacks през 80-те години на миналия век. Висок, строен играч с 35 есета в 63 мача, той поставя началото на ерата на мощните крила. Световен шампион през 1987 г., 3-ти на Световната купа през 1991 г., новозеландецът става треньор на Италия (2002-2005 г.) и Япония (2007-2011 г.). Той говори ексклузивно пред Le Figaro.

LE FIGARO. – След загубата на полуфинала за Световната купа през 2019 г. All Blacks изглеждат далеч от нивото си. С какво ви вдъхновява този състав?

Джон Кирван. – Това е най-лошият сезон за All Blacks в историята на играта. Две исторически домакински загуби от Ирландия, още една в Крайстчърч от Аржентина, като не играхме според стандартите си… Но след като казахме това, когато се изправиш пред несгодите, може да има само възход.

Според вас Нова Зеландия може да бъде коронована за световен шампион във Франция през 2023 г.?

(Смее се.) Сериозно, когато спечелихме Световната купа през 1987 г., загубихме през 1986 г. в Нант в едно много лошо турне. Отборът беше разбит. Въпреки това се върнахме на най-високото ниво, като спечелихме Световната купа. След този много сложен сезон смятам, че 2023 г. отново може да бъде годината на All Blacks. Никога не трябва да ги подценявате. Все пак няма да пристигнем като фаворити.

За целта обаче трябва да се свърши много работа…

Да, но вървим в правилната посока. Когато погледнете последния мач за сезона срещу Англия, въпреки равенството 25:25, първите 70 минути вероятно бяха най-добрите, които All Blacks са играли от много време насам. Окуражаващите знаци са налице.

Какво липсва в момента?

От няколко години насам не сме се представяли на най-високо ниво в продължение на 80 минути и това е част от проблема. През 2011 г. и 2015 г., когато бяхме световни шампиони, играчите държаха противниците си под напрежение от началото до края. Оттогава не съм виждал подобни спектакли.

Що се отнася до капитанството на Сам Кейн, вие сте един от хората, които го призовават да се откаже от лентата. Защо така?

Вярвам, че капитанът трябва да е на терена през целия мач. Сам е играч от световна класа, в това няма съмнение. Но заради треньора той напуска десет или двадесет минути преди края на мача. За мен това не е задоволително. Кой ще управлява критичните последни минути и ще взема решенията, които ще доведат до загуба или победа в мача? Трябва да сме сигурни, че имаме отбор, който ще бъде на едно и също ниво от първата до последната минута.

Въпреки двата много сложни сезона треньорът Йън Фостър все още е начело на отбора…

Днес уволнението му вече не е на дневен ред. Ако е трябвало да бъде отстранен, той е трябвало да бъде отстранен в началото. Той направи промени в екипа си с идването на Джо Шмидт и Джейсън Райън и резултатите започват да се проявяват.

От друга страна, Англия благодари на Еди Джоунс, Уелс, Уейн Пивак…

Това е странно време, в което живеем, като във футбола (смее се). Еди плаща за слабото представяне на Англия, но не съм сигурен, че това е най-добрата идея. Това, което трябва да разберете за Еди, е, че той все още има свой план за Световната купа. Що се отнася до Пивак, последната загуба от Грузия беше твърде много. Уорън Гатланд (неговият наследник, бел. ред.) познава много добре обстановката (той вече е бил начело от 2007 до 2019 г.), преходът ще бъде по-лесен.

Въпреки това ще трябва да въведе нов стил на игра за кратко време. Това са два големи риска по-малко от година преди Световната купа. Тези, които взимат тези решения, също трябва да бъдат държани отговорни за това, ако решението не работи. Не само треньорите и играчите трябва да плащат за загубите…

Кои според вас са фаворитите за световната титла?

Франция е фаворит за титлата. Те имат много добре балансиран отбор с добра комбинация от млади и опитни играчи. Начело с Фабиен Галтие те играят невероятно ръгби в момента. Те печелят мачове, които не са успявали да спечелят през последните години. Ако французите отидат на Световното първенство без контузени играчи, не виждам кой може да ги победи. Ирландия също трябва да се счита за един от фаворитите за Световната купа. През последните години те наистина се справиха с „All Blacks“ и могат да победят всеки.

Тази френска игра ли е тази, която харесвате?

Разбира се, но това не е само за мен. Това е играта, която феновете искат да видят, но за съжаление не са много отборите, които я играят. Ръгби трябва да помни, че феновете са тези, които плащат за билетите, абонаментите за Canal+ или други канали.

С тези резултати ръгбито изостава ли от футбола в Нова Зеландия?

Все още не, но ако продължаваме да вървим по същия начин, това ще стане доста бързо. В училищата ръгбито губи водещата си роля. Майките са наистина уплашени, притесняват се за здравето на децата си. Трябва да слушаме, да разберем проблема и да отговорим на въпросите. Световното ръгби трябва да действа бързо, а не да провежда многобройни срещи, които не дават резултат. В момента в нашия спорт се случват много негативни неща. Трябва да работим по-бързо, за да отговорим на въпросите, защото в противен случай ще загубим клиенти по целия свят.

Споменахте физическото здраве. В продължение на много години сте се занимавали с менталния аспект. Каква точно е ситуацията?

В младостта си страдах много от тревожност и депресия. Трябва да кажа, че днес нещата се влошават. В Нова Зеландия едно от всеки пет деца ще има проблеми с психичното здраве преди да навърши 18 години. Днес има огромна нужда сред най-младите. Чрез моята фондация (www.jkfoundation.org.nz) искаме да ги образоваме. Още от най-ранна възраст, от 5 години, се опитваме да им дадем добри умения. Обучението по въпросите на психичното здраве трябва да се извършва по същия начин, по който ги учим на природни науки, математика или френски език. Искаме да им дадем умения и знания да разпознават и да реагират на проблеми с психичното здраве.

Реклама