Капитанът на френския национален отбор разкрива амбициите си за 2023 г. Мечтае да събуди същата истерия като футболистите.

Вторник следобед, край тренировъчната база на Stade Toulousain. Най-добрият играч в света за 2021 г. току-що завърши тренировките си. Той сяда на една пейка, за да даде рядко интервю на Figaro по повод излизането на платформата Paramount на поредицата от четири части Le Stade. Мимоходом признава, че неотдавнашното му наказание (след първия червен картон в кариерата му) е било „скрита благословия“. „Успях да си взема отпуск. Това ми се отрази добре психологически и физически.“

LE FIGARO. – След поредицата Le Stade, не се ли страхувате да се разкриете твърде много?

Разбира се, но това е част от играта. Като се изтъквате толкова много, можете да си навлечете гнева на други клубове и дори на хората като цяло. Винаги ще има противници.

В един от епизодите вашият мениджър Уго Мола подчертава, че „Stade Toulousain предизвиква ревност“. Усещате ли го сред опонентите си?

Усетихме го повече през миналия сезон. След като постигнахме дубъл, всеки отбор ни имаше на прицел, искаше да се изправи срещу най-добрите. Трябва да приемем статута на печелещ клуб, дори и да ни е още по-трудно да продължим да печелим, защото от нас се очаква това.

Репутацията ви надхвърля рамките на ръгбито. Какво мислите за това?

Има моменти, когато е трудно, но има и много положителни страни. Ентусиазмът на стадион „Stade Toulousain“ и на целия френски отбор се усеща. Трябва обаче да внимавам как да приемам правилната енергия, без тя да отнема твърде много от приоритета ми, а именно играта на терена

Тежка ли е отговорността да бъдеш водеща фигура във френското ръгби?

Бихте могли да кажете, че да… След това ви изтъкват, когато има нещо положително, но вие сте и първият, който се посочва, когато то е по-негативно. Този, който е акцентиран, е първият, когото обвиняват, когато нещата не вървят добре… Ние обаче поемаме тези отговорности и защото искаме да сме на най-високо ниво, независимо дали колективно или индивидуално. Трябва да си понесете последствията.

Как подбирате многото марки, с които ви канят за сътрудничество?

Първата ми грижа е да не губя прекалено много време и енергия. Трябва да се съсредоточите на терена, да се подготвите и да се възстановите. Трябва да оптимизирате времето си за постигане на резултати. За всички останали странични задължения съм партньор в Bros. Агенция, която управлява репутацията ми. За щастие те обработват 90% от заявките.

Обръщате ли внимание на ценностите на марките, които избирате?

Много внимателно, да, защото знам какво въздействие може да окаже върху хората, които ме подкрепят, особено върху по-младото поколение. Когато имаш влияние, трябва много да внимаваш какво правиш.

Как да запазиш хладнокръвие, когато си търсен, когато получаваш толкова много похвали?

Достатъчен е един посредствен мач, за да се срине всичко, и всички ти напомнят, че всеки уикенд всичко е под въпрос. Това е част от спорта на най-високо ниво. Трябва да се доказваш всяка седмица на терена. Когато ти се случат някои добри неща, някои добри мачове, е трудно да се върнеш назад… После това е свързано с образованието ми. Не съм от хората, които се увличат. Освен това винаги има титли, които могат да бъдат спечелени. Предстои турнир, който Франция никога не е печелила в историята си. Това помага да се поддържа мотивацията.

Световната купа във Франция през 2023 г. ще бъде под голямо напрежение…

Вече го усещаме. Всеки път, когато френският отбор побеждава, хората ни казват: „Е, сега целта е 2023 г.! Но мотивацията също. Защото искаме да постигнем нещо.

Френският национален отбор е спечелил тринадесет поредни мача. Дали този непобеден рекорд е бреме?

На първо място, не съм сигурен, че ще успеем да поддържаме тази серия до Световната купа. Остават още няколко големи мача… Но не, това трябва да се разглежда като положителна тенденция. Това потвърждава работата, която вършим, и показва, че сме способни да печелим на различни терени, с различни сценарии и срещу различни съперници. Това ни дава увереност за Световната купа. Трябва обаче да останем бдителни и постоянно да си задаваме въпроси, за да не почиваме на лаврите си и винаги да търсим още малко. Другите отбори търсят още мъничко, за да ни победят. Ако сме в застой, ще бъдем настигнати…

Може ли постиженията на френския футболен отбор да бъдат вдъхновение?

Винаги е трудно да се намерят аналогии в различните спортове. Успяха да провокират нещо в колектива, за да се получи. Силата на характера, която показаха на финала, този колективен дух е вдъхновяващ за нас.

Надявате ли се на същото вълнение по време на Световната купа?

Сбъдната мечта е да видиш десетки хиляди хора по улиците, а милиони да гледат по телевизията. Със сигурност ви кара да искате да го направите. Знаем, че Франция е страна на голяма конкуренция. Така че се надяваме да се обединим, макар че според мен ще е сложно да направим толкова, колкото тях (смее се)…

Дали след разочароващия сезон 2021-2022 със Stade Toulousain желанието за спечелване на нови трофеи се е увеличило десетократно?

Ще видим в края на сезона. Очевидно е, че имаше много разочарования. Ако за много отбори достигането на два полуфинала е добро представяне, то тук, когато няма титли, това е пропуснат сезон. Знаеш, че когато подписваш за „Stade „, си тук, за да печелиш титли. В този клуб никога няма да има достатъчно. И толкова по-добре! Stade Toulousain е емблема на амбициите, с невероятни постижения, които карат всяко поколение да иска да запише името си върху него.

В поредицата някои от съотборниците ви обясняват, че нямат право да се оплакват, дори когато са уморени…

Имаме привилегията да превърнем нашата страст в професия. Получаваме много добри доходи. Всеки ден сме на терена и играем с топка. Всички мечтаехме за това като деца. Затова е трудно да разберем защо се оплакваме. Дори понякога да е студено или да ви боли някъде, трябва да направите крачка назад, да осъзнаете какъв късметлия сте и да погледнете на нещата в перспектива.

Предвид темпото на работа, случва ли ви се да поискате почивка?

Да, добре. Трудно ми е да го кажа (смее се). Може би когато поостарея, ще мога по-лесно да кажа, че имам нужда от едноседмична почивка. За момента обаче, когато щабът ме пусне на терена, аз се отзовавам и давам всичко от себе си. Тренирам за това, за да съм във форма и да играя мачове. Макар че, разбира се, сгъстения цикъл дава своето отражение.Вярно е, че имаме нужда от време, за да се възстановим. Опитваме се да оптимизираме почивката веднага щом я получим.

Да играеш в Топ 14 по Коледа и Нова година не е ли прекалено?

(Раздразнен.) Винаги ни е трудно да играем през този период. Този път, за Коледа, не изглежда зле (Тулуза е домакин на Кастрес, бел. ред.). Но да играя в неделя, 1 януари, в Клермон… Когато кажеш това на хора, които не следят много ръгби, им е трудно да го разберат. Можехме да играем и в събота. За съжаление, не контролираме всичко, това решават телевизионните оператори… Мисля си най-вече за играчите, които имат деца. Миналата година играхме на 26 декември. Това налага жертви в семейния живот. Точно както за бащите, които трябва да заведат децата си на училище в понеделник сутринта, когато ние играем в неделя вечер. Когато работите тази работа, знаете, че няма да имате работно време…

След отстраняването си се завърнахте много силно. Възстановихте ли всички сетива?

Прекъсването ми (свързано с двуседмичното отстраняване след червения картон срещу Южна Африка) ми се отрази добре, както психологически, така и физически. Последните няколко мача преминаха добре. Но в момента целият отбор е в добра форма.

След червения картон говорихте за вина. Зад гърба ви ли вече е този инцидент?

Да, защото това не оказа никакво влияние върху мача с Япония. Ако бяхме загубили, щях да го приема лично. Това не оказа влияние и наказанието ми беше намалено, така че това е просто лоша случка в миналото. В крайна сметка мога да кажа, че това беше прикрита благословия. Успях да си взема няколко дни почивка…

Реклама