Това е удар в полето, при който играчът – почти винаги полузащитникът (scrum-half) – взема топката от основата на ръка и я изритва високо във въздуха, предимно към най-близката, тясна страна (blind side) на полето. Нарича се „бокс“, тъй като ритащият играч се стреми да приземи топката (след значително време на задържане във въздуха) в квадрат на терена по-нагоре, близо до страничната линия, зад предната линия на защитата.

Понякога „боксът“ може да е идеалната стратегия за изваждане на топката от терена или за облекчаване на натиска в собствената територия, но на елитно ниво често ще виждате „бокс“ като средство за създаване на спорна ситуация за преследващите го играчи във въздуха.
Ирландецът Конър Мъри е считан за експерт в изпълнението на бокс кик и, както той каза пред Rugby World: „Контролирането на разстоянието е от ключово значение, за да може ударът да бъде оспорван от крилата или от фулбека. Правя упражнения, като маркирам поле на разстояние около 25 метра и се опитвам да приземявам топката там колкото се може по-често.

„Оптималната дистанция е 22-25 метра, но зависи от това колко бързи са крилата ви и колко високо можете да ритнете топката.“
Друг елемент на съвременния бокс кик, който може да видите, е формирането на дълъг рък от страна на нападателите, за да се създаде известно разстояние между ритащия и защитата. С топка в основата, те могат да се настроят да се наредят за изпълнение на бокс кик.

Те също така ще съобщят на преследващите играчи да тръгнат след топката, за да се опитат да я оспорят във въздуха или да поставят под натиск/да пресрещнат улавящия играч.