Някои играчи обичат лайн-аутите, други се преструват на безразлични към тях, но те са важна част от ръгби съюза.

Поговорете със Стив Бортуик, Бен Кей или Джордж Круис и ще разберете, че не напразно ги наричат “ професорите на лайн-аута“ и че тези хора наистина обичат тази част от играта.

За подновяване на играта се използва лайн-аут, когато топката излезе в тъч, а отборът, който не носи или не рита топката, получава правото да я вкара обратно в игра. Освен ако не е от наказателен удар или удар 50:22, когато атакуващият отбор получава топката. Тогава започва забавлението.

Двете групи нападатели, с изключение на хукърите, се подреждат от линията от 5 м до линията от 15 м на разстояние около метър едни от други. В миналото крилата вкарваха при лайн-аута, но сега тази задача се изпълнява от хукърите.

В лайн-аута трябва да има поне четирима играчи, по двама от всеки отбор, но атакуващият отбор решава колко да бъдат те. Разбира се, можете да ги пренебрегнете всички заедно и просто да хвърлите топката към Ману Туилаги в средата на терена, но в повечето случаи, след като хукерът се подготви за хвърляне на топката, настъпва време за танц в лайн-аута, тъй като скачачите и повдигачите се борят за позиция.

Топката трябва да бъде подадена веднага след като се оформи лайн-аута, а хукърите също трябва да хвърлят топката направо, между двете групи скачачи. Както много други неща в ръгбито, едно криво хвърляне, като вкарването на топката в схватки, може да остане незабелязано.

След като топката е взета, тя може да бъде хвърлена направо към полузащитника (scrum-half) – всички останали трябва да са на десет метра назад – или да се образува маул и да се изнесе нагоре по терена или над крайната линията.

След като топката бъде уловена, ограничението от десет метра се премахва и защитата и атаката могат да се приближат към действието, зад последния крак на образувалият се маул.

Отборите могат да изпълняват бърз лайн-аут, като не е задължително той да е прав, а само между точката, от която топката е излязла в тъч, и линията на собствената врата, но трябва да измине пет метра и да бъде изпълнен от играч, както при нормалния лайн-аут, с двата крака извън игрището. Топката не трябва да е била докосвана от никой друг, освен от играча, който я е извадил в тъч.