Схватката в ръгбито е или начин за рестартиране на играта, за да могат бековете да си свършат работата, или начин за упражняване на физическо и психическо надмощие над противника и е най-важното нещо в играта. За целта са нужни различни варианти. Сравнете и съпоставете със схватката в ръгби лигата, която е метод за връщане на топката в игра възможно най-бързо.

Играчите от предните редици обичат схватките, иначе нямаше да са там, а някои от тях могат да ви накарат да заслепите очите си с разговори за ъглите на бедрата, обвързването и позицията на краката. Това наистина е друг свят.

Схватка се отсъжда при хвърляне/подаване напред и ако няма преимущество(авантаж/advantage) за противника, ако топката е хваната в капан в ръка или в маула, а понякога отборите, които смятат, че са по-добри от противника по време на схватка, могат да изберат да изпълнят схватка вместо наказателен удар.

Начинът на мислене е, че ние сме по-големи и по-силни от вас, така че няма да вземем три точки, а ще ви избутаме през линията и ще получим есе. Или ако продължавате да давате наказателни удари от схватка, един от вас ще бъде изгонен (sin bin).

Ако и двата отбора имат по 15 играчи на терена, схватката се образува на знака на съдията, успоредно на тъчлиниите, с по осем играчи за всеки отбор, по трима в предната редица, двама заключващи/блокиращи/locks и тройка в задната редица. Отборите разполагат с 30 секунди, за да я сформират.

След това започва забавлението. Съдията подава сигнал за „приклякане“(crouch), когато предните редици се навеждат, а след това идва сигналът за „свързване“(bind). В този случай свободния нападател/loosehead prop се свързва с противниковия тесен нападател/tighthead prop и обратно, а хукерът остава беззащитен с ръце около двамата си пропа. След това съдията дава сигнал „сет“(set) и цялата пантомима започва, когато топката е вкарана.

Как стои въпросът с вкарването на топката в схватката?

Полузащитникът вкарва топката в тунела с едно движение и трябва да я вкара направо, ама наистина направо. Рамото на играча с № 9 може да е на една линия със средата на тунела, така че да е малко по-близо до неговата половина, но топката все пак трябва да се вкара направо. Разбира се, това никога не се случва, като деветките подават топката някъде близо до краката на своя № 8 и предизвикват пристъп на умопомрачение сред много привърженици.

Това трябва да е най-лесният закон в ръгбито, който да се спазва, а седмица след седмица съдиите не си правят труда да се уверят, че топката се вкарва направо. Това не е ракетно инженерство, но те все още не могат да го направят и това подлудява феновете.

След това хукерът на отбора, който владее топката, я закача, а противниковите хукъри често дори не си правят труда да атакуват и да забият един „срещу главата“, вместо това предпочитат да бутат и да се опитват да избутат противниците си от топката. Тя би трябвало да се окаже в краката на играч № 8, но може да излезе навсякъде, с изключение на връщане от тунела.

Номер 8 може да вземе топката, ако деветката застане зад линията на засадата, задния крак на схватката или деветката може да свърши работата и да изнесе топката към бековете. Или пък № 8 може да държи топката в краката си, докато схватката му избутва противника назад.

Ако вкарването на топката направо би трябвало да е лесно за поправяне, то съдийството в останалата част на схватката е пълен кошмар и причина за това повече бивши играчи от първите редове да се заемат със свирката.

Безопасността е от първостепенно значение в играта и повечето нарушения в схватката са за неща, които могат да причинят нараняване. Такива действия, като например влизане под противниковия проп, избутване на противника нагоре, пускане на коляното на земята или други действия, които могат да разрушат схватката, завършват с наказания и съмнителни погледи или криви усмивки от страна на нарушителите. Никой не знае какво се случва там.

И ако схватката не завърши по задоволителен начин или ако съдията не знае кои са нарушителите, се стига до повторна схватка, която може да отнеме цяла вечност и да загуби време, когато отборите трябва да играят ръгби.

Сякаш това не е достатъчно, играта може да бъде сведена до неоспорвани схватки, основно ако отборът не разполага с необходимия брой компетентни играчи в предните редици, поради контузия или жълти и червени картони. Те са още по-скучни, като двете групи се опират една в друга, без да се бутат, а отборът, който вкарва топката, запазва владението ѝ без никакви усилия. Това е просто средство за рестартиране на играта