Вкарайте четири трая и ще спечелите мача – това е мантра, която се повтаря от няколко треньори, но не винаги е било така. Всъщност навремето можеше да преминете трай линията 15 пъти в един мач и пак да останете с голяма дебела нула на таблото.

Думата „try“ е означавала точно това. Ако отборът преминеше линията, той имаше възможност да се опита да спечели точки, като изпълни удар в очертанията на вратата. Можете да прецените какво са постигнали. Това щеше да донесе една точка, а трайовете се зачитаха само при равен резултат и за победител се обявяваше отборът с повече отбелязани.

Първият международен мач между Шотландия и Англия през 1871 г. на стадион „Рейбърн Плейс“ в Единбург е записан в повечето книги за рекорди като победа с 1:0 за шотландците, които всъщност отбелязват два трая, но само един гол, срещу един трай на Англия. В някои други записи победата е записана като победа с един гол и един трай срещу един трай, но тя е била категорична – 1:0.

Колко точки е трая?

В днешно време трай струва пет точки, но тази стойност се увеличава постепенно. През 1886 г. траяът е струвал една точка, която е удвоена през 1891 г., а през 1905 г. става три точки, с две точки за конвертиране, три за дузпа и четири за дроп-гол.

През 1971 г. стойността на трая е увеличена на четири точки, като конверсията, дузпата и дроп-голът са съответно познатите две, три и три точки. През 1992 г. е въведено изискването за трай от пет точки.

През 2015-2016 г. в полупрофесионалните лиги на Уелс се изпробва трай за шест точки, като наказателните удари и дроп-головете се намаляват на две точки, за да се насърчи атакуващото ръгби, но това се изоставя.

В Южна Африка през 2016 г. в турнира Varsity Cup беше изпробван опит с девет точки, който се присъждаше за трай от собствената половина и се състоеше от пет точки за трая и четири бонус точки. За сведение, Бенхард Янсе ван Ренсбург вкара първия, играейки за NWU Pukke срещу UP Tuks.

Освен това те имаха възможност да получат седем точки, пет плюс две бонус точки за трай, започващ между средната линия и 22 метровата линия на противника, и две допълнителни точки за конвертиране.

Някои от най-известните ръгби мачове в историята щяха да бъдат съвсем различни, ако се прилагаше съвременната система за точкуване.

През 1980 г., когато Англия побеждава Уелс с 9:8 на Twickenham по пътя си към Големия шлем под ръководството на Бил Бомонт, тя отбелязва три наказателни удара чрез халфа Дъсти Хейр. Уелс успява да вкара две попадения, дело на Джеф Скуайър и Елган Рийс, и при съвременна система щеше да спечели с 10:9

Те щяха да спечелят, ако бяха успели да вкарат един удар във вратата, но това е друга история.