Размерите, които трябва да знаете, когато става въпрос за ръгби съюз

Според най-новите закони на Световното ръгби игрището за ръгби трябва да е с максимална дължина 100 м и минимална дължина 94 м.

Широчината на игрището трябва да бъде между 70 и 68 метра, а зоната на вратата – частта между линията на вратата и линията на мъртвата топка – да бъде между 22 и 6 метра. Това означава, че площта на игрището варира между 7 200 и около 10 000 кв. м.

Периметърът около правоъгълната игрална площ, извън страничните линии и зад линията на мъртвата топка трябва да бъде широк поне пет метра, за да могат играчите да вкарват топката при лайн-аути и, надяваме се, да не се блъскат в рекламни пана.

Освен това там могат да стоят огромен брой помощен персонал и носачи на вода, преди да нахлуят на терена всеки път, когато съдията спира играта, а понякога и когато не я спира.

Стандартните размери са доста ограничени, с изключение на един, който е дължината на точковото поле. Това може да бъде използвано от персонала на домакините и треньорите, за да се изхитрят.

Някои зони на мъртвата топка са по-малки от други и можете да видите какви могат да бъдат предимствата и недостатъците им. Голямата зона на точковото поле може да насърчи отборите с бързи крила да ритат над или през защитата, за да използват пространството за реализиране на есета, а късите зони на точковото поле могат да имат обратен ефект.

Отборите свикват да играят на терен с определени размери и едва през последните години тренировъчното игрище на Англия в базата им в Съри беше направено точно със същите размери като това на „Туикънъм“. Може да няма същата мистика като игрището за крикет, но може да окаже влияние върху играта и тактиката.

Реклама