Brian Moore: Промяната в закона за борба е стъпка, която ръгбито трябваше да направи, но рискува да отиде твърде далеч

Справедливо е да се каже, че съобщението на RFU, че височината на захвата в неелитното ръгби ще бъде намалена до височината на кръста за следващия сезон, не срещна всеобщо одобрение. Затова нека разгледаме въпроса, както трябва да направят органите по ръгби, от правилната правна и научна гледна точка.

Ако разчитате на това, което твърдите, че виждате всяка седмица, то не може да издържи на проучвания, които са преминали през правилен научен и статистически анализ. Никой съд не би го приел като такова, а корелацията не е равна на причинно-следствена връзка.

Това, което също трябва да се избягва, е откровено глупавото отношение да се възразява срещу предложена промяна, направена добросъвестно, защото тя не може да реши всяка теоретична ситуация, която може да се измисли на ръгби игрището. Нито една законова промяна няма да бъде съвършена, а непредвидените последици са постоянно съществуваща опасност.

„Бездействието не е опция

Зад всичко това се крие призракът на глобалните съдебни спорове по отношение на сътресенията. Каквото и да е мнението ви за вината, а аз далеч не съм убеден в причинно-следствената връзка и вината, бездействието не е опция.

Такъв е законът и всички ние сме длъжни да го спазваме. Задължение на ръгбистите е да предприемат всички разумни мерки за намаляване на предвидимите рискове, които могат да причинят щети и загуби. И, между другото, ако това е законово изискване, трябва да съществува и морален дълг да се действа в рамките на неговите строги изисквания. Щом ръгбито е започнало да изследва въпроса за сътресението, което е дяволски повече, отколкото са направили много други спортове, то не може да пренебрегне резултатите.

Последните констатации гласят, че при изпробваните закони във френското ръгби, след първоначалния скок до 6,1 високи удара през сезон 2018-2019 г., в началото на 2020 г. те са спаднали до 3,8. Броят на контактите с глава е спаднал от 9,5 на мач през 2018-19 г. до 3,5 на мач. Травмите на главата спаднаха от 2,71 травми на 1000 часа мачове, на 2,24, като трябва да се отбележи, че от регистрираните в елитната игра оценки на травмите на главата 29% се случват на носещия топката, а 71% – на борещия се. Последният статистически извод трябва да бъде от проучването на университета в Отаго, което измерва случаите на ускорение на главата – най-големите удари в главата нарастват линейно с височината на захващане и това е валидно за всички извадки, мъже и жени, игри за деца и възрастни.

„Поведението както на борещия се, така и на носещия топката създава проблеми

Като оставим настрана статистическите данни за причинно-следствените връзки, беше започната работа и върху причинно-следствените връзки. Бяха проучени конкретни елементи на причините за сблъсъците, а не само тяхната честота. Шестте аспекта на сблъсъка (височина на сблъсъка, вид на сблъсъка, посока на сблъсъка, положение на тялото на играча и играча с топката и скорост и ускорение на играча) доведоха до оценката, че проблемите се дължат както на поведението на борещия се, така и на играча с топката. Все още не знаем как ще се контролира последното, но поне вече се разглеждат и двата аспекта.

Възможно е да възникнат проблеми при сблъсъци с главите на двама състезатели, които се борят по-ниско, както и при съприкосновение на главите с коленете. Възможно е да възникнат проблеми с „pick and drive“ в близост до линията и ако възникнат, ръгбито ще трябва да ги реши. Законът няма да оправдае бездействието с мотива, че може да има проблеми, когато ръгби знае, че има проблем със сблъсъците с глава и сътресението на мозъка. Ако се окаже, че е невъзможно да се спрат близките драйвове, както се твърди, това е еднакво и за двете страни.

Изследването установи също така, че разтоварванията/offloads са се увеличили – от 12 на мач на 19, средният брой пасове е нараснал от 178 на 193, а ударите са намалели от 16 на мач на едва 11. Всяко нещо, което намалява вероятността да гледаме въздушен тенис с удари, трябва да бъде приветствано.

Разбира се, не може да се сравнява стриктно една част от ръгбито с друга, но затова пък се наричат изпитания. На играчите казвам, че промените се опитват да ви защитят. Ако не се съобразявате и със собствената си безопасност и тази на колегите си, нищо няма да се получи. Треньорите трябва да се вслушат в това, а длъжностните лица трябва да бъдат подкрепени.

Това ще изисква време и сътрудничество.

World Rugby и RFU, а и всеки друг съюз по този въпрос, трябва да изпробват такива законови промени сега, когато разполагат с тези знания. Напомняме, че те трябва да направят това в съответствие със закона (на страната, а не на ръгбито) и науката.

Ако предпочитате да действате въз основа на непотвърдени данни и това, което казва приятелят ви в бара, ръгбито трябва да ви игнорира. Ако казвате, че играта омеква, трябва да опитате да я играете днес.