Ръгбито се е променило значително през годините и продължава да се развива с всеки изигран мач. Основен двигател на тази еволюция е търсенето на нови начини за навлизане в противниковата територия и за отбелязване на точки, както и за предотвратяване на навлизането на противника в собствената половина на игрището.

От това следва, че колкото по-близо е отборът до противниковата точкова линия, толкова по-лесно става отбелязването на точки чрез наказателни удари и толкова по-вероятно е да се отбележи трай. Ключов показател, който помага да се определи колко ефективен е даден отбор при отбелязването на точки, е „влизания 22 метровата зона“ – концепция, която за първи път е оповестена от Саймън Глийв.

Вписването на 22 метра се определя по различни начини в зависимост от аналитичната компания, натоварена със събирането на данните. Екипът на Bajad8ta обаче използва оригиналната идея на Глийв, за да определи там като: „контролирано владеене в рамките на 22 метровата зона“

Следователно, ако даден отбор получи лайн-аут в рамките на противниковите 22 м след наказателен удар в тъч, но не спечели лайн-аута, това няма да се счита за влизане в 22, тъй като той не контролира притежанието на топката. Ако отбор навлезе в 22 м и след това бъде изтласкан назад от защитата, но след това успее да навлезе отново в 22 м по време на същото владеене, това ще се счита за единично влизане в 22 м. Логично е да се предположи, че отборът, който навлиза в противниковите 22 метра най-често, ще спечели най-много точки. Това обаче не е толкова просто. Нека разгледаме някои скорошни примери.

Когато Уелс победи Англия с 40:24 в „Шестте нации“ през 2021 г., Англия навлезе в 22-метровата зона на Уелс осем пъти, като отбеляза 18 точки. Уелс направи това в три пъти по-малко (пет), но отбеляза 31 точки.

От значение тук е ефективността на отбора в рамките на 22 м, а не само броят на влизанията. Отборите, които могат да влязат в противниковите 22 м и да печелят точки всеки път (т.нар. точки на влизане или PPE), имат много добри шансове за победа, разбира се, при условие че са в състояние да попречат на противника да направи същото в своите 22 м. Добър пример за това е победата на Уелс с 25:24 над Шотландия на „Мърифийлд“.

И двата отбора постигнаха по шест влизания в 22-та метра и отбелязаха всичките си точки от тези влизания. Уелс постигна резултат за ефективност на 22 м от 4,2 точки на влизане в сравнение с 4 точки на влизане на Шотландия.

Друг, може би по-ясен пример за значението на ефективността, е историческата първа победа на Аржентина над All Blacks в турнира Tri-Nations през 2020 г. По време на този мач Аржентина постигна пет влизания в рамките на 22 м, отбелязвайки 16 точки (3,2 PPE), докато Нова Зеландия имаше двойно повече възможности в рамките на 22 м на противника, но отбеляза само 15 точки (1,5 PPE).

Очевидно е, че отличната защита и използването на шансовете са ключова част от спечелването на ръгби мачовете. Но винаги има и изключения. Ако останем при Аржентина, нека разгледаме първия от двата равни мача с Австралия, в Трите нации през 2020 г.

В първата среща Австралия имаше 70% територия и пет влизания в аржентинските 22 м, но излезе само с резултат за ефективност от 1,8 PPE. Интересно е, че резултатът на Аржентина беше още по-лош – 0,75 PPE, като имаше само четири влизания в 22 м. Вместо да се налага да нахлуват дълбоко в австралийската територия, Аржентина разчиташе на шутовете на Николас Санчес и с удоволствие отправяше удари към вратата от разстояние. Те подкрепиха тази тактика с изключително добре структурирана стратегия за излизане от началното посрещане и отлична защита.

Никой отбор не е постигнал повече успехи на международно ниво от Нова Зеландия. Както показва таблицата по-долу, те разчитат в голяма степен на навлизане в противниковите 22 м, за да печелят точки.

Както може да се види от тези примери, отборите трябва да познават силните си страни и да изграждат стратегията си около начините, по които най-добре могат да печелят точки, както и около начините, по които могат да попречат на противника да печели точки.

Когато играете срещу Аржентина, от съществено значение ще бъде да избягвате даването на наказателни удари в средната третина на терена, а когато играете срещу Нова Зеландия, ключов фокус ще бъде да не допускате Нова Зеландия да навлезе във вашите 22 м. Разбира се, много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, и това е едно от многото неща, които намираме за интересни в анализирането и треньорството по ръгби!