Когато една страна завърши на първо място в таблицата на „Шестте нации“, тя вдига прочутия сребърен трофей, но какво се случва с отбора, завършил на последно място?

Трябва ли да се въведе изпадане в Шестте нации?

Мъжкият турнир започва като Home Nations през 1883 г., когато Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия се борят помежду си, преди Франция да се присъедини към него през 1910 г. Присъединяването на Италия около 90 години по-късно го превръща в хубаво кръгло число.

Свещеният Граал на „Шестте нации“, както и на неговите предшественици, е да спечелите всичките си мачове и да спечелите „Големия шлем“. От другата страна на монетата, ако завършиш на дъното, нацията ще понесе позора да получи „дървена лъжица“.

В момента обаче няма заплаха от изпадане, тъй като състезанието е ограничено до настоящите шест участника.

Това стана под безпрецедентно голям натиск, тъй като между изданията на турнира през 2015 г. и 2022 г. Италия направи серия от 36 мача без победа. В „Шестте нации“ през 2021 г. „адзурите“ допуснаха рекордните за състезанието 34 есета в пет мача и завършиха с разлика от минус 184 точки.

През този период Грузия запази невероятния си рекорд във второто ниво на състезанието – Rugby Europe International Championships, наследник на Купата на европейските нации.

Lelos са спечелили 11 от последните 12 турнира, което води до все по-чести призиви за включването им в Шестте нации.

Италия донякъде успокои шумотевицата, когато сложи край на седемгодишната си серия от загуби, след като в последния кръг на турнира през 2022 г. победи Уелс с попадение на Едоардо Падовани и конверсия от Паоло Гарбизи.

Грузия няма да се предаде без бой, след като победи Италия в приятелски мач през лятото на 2022 г., те направиха още един опит, като шокираха Уелс в Кардиф по време на последвалата Есенна серия на нациите.

След това капитанът Мераб Шарикадзе говори разпалено за това, че Грузия ще получи своя шанс в Шестте нации. Той заяви: „Ще бъде несправедливо, ако Световното ръгби се опита да се престори, че това не се е случило.

„Много говори фактът, че тази година победихме две страни от най-високото ниво, нали. Надявам се, че те [Световното ръгби] ни наблюдават. Не съм самонадеян, но се надявам да не се опитват да игнорират случващото се. Как можеш да го правиш, когато нещо е толкова очевидно.“

Трябва ли да има отпадане от Шестте нации?

БЪРНАРД ДЖАКМАН

ДА, казва бившият ирландски халф, а сега анализатор на RTÉ

Смятам, че отборът на дъното в „Шестте нации“ трябва да се изправи в плейоф срещу победителя в European Rugby Championship. Отговорен съм на идеята отборът от „Шестте нации“ да играе само в един кръг, у дома, но трябва да има възможност всяка страна в Европа да играе на най-високата сцена.

От времето, когато бях треньор на „Dragons“, знам какъв е ефектът от това да трупаш загуби всяка година. Това може да разруши морала и самочувствието на играчите, както и обстановката в отбора.

В Топ 14 има изпадане и в миналото клубове като Harlequins, Northampton, Bayonne и Lyon са се възстановили след изпадането, вероятно по-силни.

Един сезон, прекаран в победи, може да активизира отбора и да го направи по-конкурентоспособен, когато се върне обратно. Това не бива да е краят на пътя им, както предполагат някои хора.

Освен това отборите в долната част на класирането имат възможност да се развиват и израстват – това би било добре за ръгбито в цяла Европа, а не само за традиционните държави.

Преди 2000 г. Италия си извоюва правото да участва в Шестте нации, но според мен 21 години са достатъчен период за адаптиране и развитие. Ограничаването на състезанието не го е направило по-силно, така че бих се застъпил за плейоф за промоция/отпадане.

Реклама