Уелс има какво да доказва, тъй като се стреми да подобри миналогодишното си пето място в първенството, а до Световната купа остават само месеци

Феновете на Уелс са развълнувани от тазгодишното издание на Шестте нации и това е оправдано. Не само че Уорън Гатланд, трикратен носител на Големия шлем, се завръща на горещия стол, но и четирите региона са в отлична форма, като Scarlets, Ospreys, Cardiff и Dragons достигнаха до елиминационните етапи в Европа.

Играчите ще влязат в шампионата с увереност – нещо, което според мнозина липсваше в последните изяви на Уелс, особено по време на разочароващата есенна международна кампания.

Но се наблюдава смяна на караула и след завръщането на Гатланд очакванията са, че тези Шест нации ще бъдат успешни за Уелс. Независимо дали става дума за подобрение в сравнение с миналата година, за второ или трето място, или за победа в шампионата или дори за Голям шлем, няма как да не усещаме, че ще се стигне до нещо.

Сигурен съм, че всички фенове на Уелс си спомнят, когато той дойде на борда на първия път след Световната купа 2007 и ние спечелихме Големия шлем в първите си Шест нации, вземайки първата си победа в Twickenham от 20 години по пътя ни към титлата. Вярата, която даде на феновете, беше огромна и имам чувството, че това обществено доверие се върна отново при завръщането му. И ако феновете се чувстват така, то съм сигурен, че и играчите го усещат.

Те със сигурност също ще бъдат повдигнати от чувството за възможност. Шестте нации са изключително важен турнир, който се очаква с нетърпение от зрители, играчи и длъжностни лица. Всеки мач носи истинско усещане за събитие, за един-единствен сблъсък с противника.

Няма два еднакви шампионата и историята винаги се променя от седмица на седмица. Винаги може да се открие нов герой, да се появи ново съперничество. Всичко може да се промени толкова бързо, че един мач може да бъде разликата между победата в шампионата и третото или четвъртото място.

За мен като съдия беше чест да се появя на терена по време на Шестте нации толкова много пъти. Освен големите мачове от Световната купа, това бяха мачовете, които очаквах с най-голямо нетърпение да ръководя. От спектакъла на Le Crunch до двубоя между Англия и Шотландия за Купата на Калкута – това са едни от най-големите сблъсъци в спорта.

Атмосферата винаги беше невероятна, стадионите гъмжаха, но напрежението винаги беше голямо, тъй като много рядко се случваше да няма за какво да се играе. Всички мачове са големи в „Шестте нации“.

Въпреки това в „Шестте нации“ винаги сме имали склонност да започваме бавно и за Гатланд е огромно предизвикателство да постигне победа в първия си мач. Ирландия е съперник в първия уикенд и според мен е фаворит в първенството. Двубоят ще бъде между тях и Франция, но предвид факта, че Les Bleus пътуват до Дъблин, бих казал, че Ирландия вероятно има предимство.

Изключително важно е да започнем добре този мач, Ирландия е силен отбор и ако те се наложат в мача преди нас, задачата ни ще бъде трудна.

Трябва да се представим от първия съдийски сигнал, не само в първия кръг, но и във всеки мач. Увереността е ключова за тези изяви, но за щастие сред групата играчи, които Гатланд е избрал, би трябвало да има достатъчно такава.

Тези играчи ще се стремят да се докажат по време на турнира, тъй като Световната купа по ръгби тази година наближава бързо. Кийрън Уилямс и Мейсън Грейди ще търсят своя голям пробив, след като получиха първата си повиквателна, а други, които са се доказали на клубно ниво, ще се надяват да затвърдят мястото си в стартовия XV отбор преди септември.

Имаме много качествени играчи, които се борят за тези места. Един от хората, които ме впечатлиха, е Джак Морган, който през последните няколко години показа, че е от най-висока класа. Подобна конкуренция в състава обаче може да бъде само от полза за Гатланд.

Ще наблюдавам не само играчите. Шампионатът ще бъде и последен шанс за няколко съдии да се изявят не само за финала на Световната купа, но и за големите мачове в груповата фаза. Ако се представите добре, това ще ви постави в добра позиция за фазите на елиминациите, така че залогът е голям и за съдиите.

Като турнир, който не прилича на никой друг, никога не можеш да знаеш какво да очакваш от „Шестте нации“. Тази година подготовката със сигурност беше интересна, с големи промени в лагера на Уелс, както и с напускането на Еди Джоунс от Англия и заместването му от Стив Бортуик.

Но на терена със сигурност ще се разкажат толкова много истории, колкото и извън него, като двата най-добри отбора в света – Ирландия и Франция – ще се изправят един срещу друг, а Италия ще се опита да продължи добрата си форма от 2022 г., когато победи Уелс и Австралия.

Така че, макар да е невъзможно да се определи състезание, в което всичко може да се промени за един миг, това, в което можем да сме сигурни, е, че нивото на ръгбито няма да разочарова. След като старите съперничества отново се разпалват, нови се зараждат, а до Световната купа остават само месеци, сцената е подготвена за блестящи пет седмици ръгби.