Все повече хора, занимаващи се с международно ръгби, разглеждат идеята за разширяване на „Шестте нации“ вместо въвеждане на промоции и изпадане. Давайки шанс за промоция, на един отбор, вие ще унищожите друг съюз – казва Карло Чекинато пред англосаксонските микрофони на The Rugby Paper Podcast, като с право посочва, че до момента Уелс е загубил и от Италия, и от Грузия и в логиката на изпаданията и промоциите трябва да се страхува да загуби мястото си толкова, колкото и Италия.
Очевидно е, че тази ситуация слага край на проекта за „Шест нации Б“, свързан чрез промоция към главния турнир. Икономическата стабилност и стабилността на приходите са от съществено значение за развитието на съюза, но също така е важно да се отворят границите за нови реалности, за да се развие ръгбито като спорт и да се предотврати ефектът на затваряне на врати, който в някои други спортове означава, че само определени нации са действително конкурентоспособни, запазвайки този спорт за себе си, без да приемат вмешателство.
Както казват Чекинато и домакините на подкаста, „Шестте нации“ няма да се променят и това е така, защото работят, носят много приходи на съюзите, които ги съставят, и са създали много силна марка, която е призната по целия свят. Ако искате да помислите как да разширите ръгбито в Европа, трябва да потърсите други решения. Ето защо искам да предложа обоснована идея за евентуална Европейска купа по ръгби по модела на футболната купа. Първо обаче нека да разгледаме как стоят нещата в момента.
Актуално състояние на нещата
Понастоящем в Европа се провеждат два големи турнира по ръгби за национални отбори: „Шестте нации“ и Европейското първенство по ръгби. Първият е най-старият турнир в света, славен турнир, чиито корени са в четирите така наречени „родини“ на спорта, откъдето идва и оригиналното име на турнира. Създаден през 1883 г., той е бил предназначен за сблъсъци между Англия, Ирландия, Уелс и Шотландия до 1910 г. Добавянето на Франция до 1931 г., а след това от 1947 г. досега, го превръща в „Пет нации“ до 1999 г., а от 2000 г. с влизането на Италия – в „Шест нации“. До неотдавна това бяха по-скоро поредици от тестови мачове, всеки от които имаше своето специфично значение, например Калкута Къп между Шотландия и Англия. Страната, която спечели и трите теста срещу другите страни, печели т.нар. тройна корона. Италия-Франция връчва трофея „Джузепе Гарибалди“ и т.н. През последните 20 години обаче, а отчасти и още от появата на професионализма (1995 г.), „Шестте нации“ придоби статут на истински турнир по точки с динамика, по-близка до тази на мини-шампионат. Приходите са много високи и влизането в него би накарало всеки съюз да бъде много доволен. Грузия и Южна Африка наблюдават от прозореца.
Европейското първенство по ръгби е вторият турнир за национални отбори в Европа. Това е остатъкът от купата „FIRA“, основана от едноименното дружество през 1931 г. от европейските ръгби съюзи, които не са били членове на „родните“ съюзи: преди всичко Франция, Италия, Румъния, Германия, Испания, Белгия, Португалия, Холандия и Каталуния. От 1931 г. насам той претърпява различни модификации и промени. От септември 2022 г. тя се състои от пет нива, обединени от промоции и изпадания, които се провеждат на всеки две години, а не ежегодно. В горното ниво участват осем отбора, разделени в две групи, както следва: А) Грузия, Германия, Нидерландия, Испания; Б) Белгия, Полша, Португалия, Румъния. Мачовете от това най-високо ниво, неофициално наричано „Шест нации Б“, се провеждат около март, приблизително в края на Шестте нации.
Проблемът
Между „Шестте нации“ и Европейското първенство по ръгби няма комуникация по отношение на промоция или отпадане, но постоянно се водят дебати за това кой в кой турнир трябва да участва. От 2015 до 2022 г. Италия не се представи добре, като загуби всички мачове в турнира, което доведе общественото мнение до идеята да бъде заменена с Грузия, победител в почти всички от последните 10 Европейски първенства по ръгби. Победите на Италия срещу Уелс, Самоа и Австралия обаче сложиха край на тези разговори, въпреки че Грузия също наскоро спечели в Уелс, което направи дискусията почти неактуална и накара злите езици да се чудят дали Уелс също е в опасност (саркастично, разбира се). В същото време Южна Африка също наблюдава, след като вече прехвърли своите франчайзи от Super Rugby, разположен в южното полукълбо, в United Rugby Championship, което е европейско състезание.
В основата на това обаче стои един голям проблем: както вече писахме в миналото, включването на нов съюз в „Шестте нации“ е всичко друго, но не и просто: то обърква календарите на всички клубни състезания, натоварва играчите физически и принуждава националните отбори да работят в 10-седмичен прозорец вместо в 6-седмичен. Треньорите и играчите не харесват идеята, защото рискът от контузии става по-голям, а шоуто и резултатите ще пострадат. Управителният съвет на „Шестте нации“ неведнъж е заявявал, че няма интерес да променя структурата на турнира, който работи в сегашния си вид и носи доходоносни приходи с добре изградена марка. Остава обаче един основен проблем, а именно включването на по-конкурентни съюзи като Грузия или исторически първокласни отбори като Южна Африка, които също биха донесли много пари от гледна точка на телевизионните рейтинги.
Използване на летните и есенните прозорци
Един от начините за включване на повече европейски отбори би било създаването на допълнително състезание, което да свързва света на „Шестте нации“ и Европейското първенство по ръгби. Чрез комбиниране на „Шестте нации“ и отборите от първото ниво на REC ще има общо 14 съюза (6 + 8), към които могат да се добавят Южна Африка и Намибия, за да станат 16. Чрез сформиране на четири групи от по четири отбора, подредени по международен ранг, може да се изгради групов етап и финален етап. След това всеки отбор ще изиграе от три до шест мача, в зависимост от това дали ще се класира за финалната фаза или ще отпадне в груповата фаза. Този тип разделение е особено подходящ за ситуацията в ръгбито, където се провеждат три летни и три есенни тестови мача, т.е. общо шест мача, разделени на две групи по три. Следователно това състезание няма да създаде нов международен прозорец, а ще може да заема летния и есенния прозорец на всеки четири години, две години след Световното първенство. Ако приемем, че се играе тази година, за по-лесно изчисление групите ще бъдат следните:
Вероятно е да се смята, че първите два отбора от всяка от тези групи ще продължат напред към втория кръг, но може да има изненади, а и по-общо казано, всеки от осемте отбора на трето и четвърто място в групите ще има три контролни мача срещу отбори с висока стойност, срещу които не се състезава често. Големи възможности за растеж, което би било от полза за цялостното развитие
Тези тестови мачове ще се играят през летния сезон, като заместят онези, които са планирани от различните съюзи. Вместо това хипотетичната финална фаза ще се играе през есенния прозорец. Напълно възможно е да се насрочат допълнителни тестови мачове между отборите, които не са преминали през съответните кръгове, така че да се даде време за игра на всички, независимо дали са преминали или не, и да се избегне пълното премахване на есенната серия от мачове. В края на периода всеки съюз ще изиграе шест мача (три през лятото и три през есента) срещу съперници от различен калибър, както вече се случва. По-малко „благородните“ съюзи ще спечелят много, а по-благородните ще се възползват от възможността да разширят дейността си на все още сравнително неизследвани пазари с богат потенциал.
Възможността за локален турнир
Макар и не толкова жизнеспособен, вариантът за провеждане на турнир в конкретна страна все пак би бил интересен и си струва да се опитаме да го формулираме. По модела на футбола всеки път, когато се провежда Европейско или Световно първенство, страната домакин печели, като може да разчита на извънредни приходи в хазната си, да променя облика си, да инвестира в съоръжения и да се развива като спортна инфраструктура като цяло. Ето защо би било интересно Европейската купа по ръгби да се провежда на определено място, за да се концентрират приходите всеки път в определен съюз, което би позволило неговото значително подобряване.
Локализиран турнир обаче трябва да се играе в един и същи период от време, за да се увеличат приходите, така че е възможно да се синхронизира с Rugby Championship в южното полукълбо, като този турнир се играе между края на август и началото на октомври, а прозорците за международни тестови мачове се пренасочват към конкретната година на турнира. Това, наред с другото, ще позволи по-добро управление на клубния календар, като не го прекъсва по средата, а само отлага началото му. Отлагането на началото на клубните първенства от своя страна ще попречи на богатите на таланти европейски клубове в южното полукълбо да играят в началото на шампионата без тези таланти, които са ангажирани с Rugby Championship.
Увеличаване на телевизионната аудиотрия
Такъв турнир би имал голям медиен отзвук, особено ако домакин е една държава, тъй като ще бъде по-лесно да се представи като единен продукт. Това обикновено се харесва на телевизионните оператори, тъй като те трябва да взаимодействат с един субект за правата върху целия пакет от мачове. Това ще доведе до значителни капиталови потоци. Ако за страната домакин има локализирано решение за турнира, то би било баница с късмети, която ще ѝ позволи да се подобри в почти всеки аспект и да се разрасне значително.
Един от аспектите, който е силно подценяван от различните съюзи при разпространението на техните продукти, е участието на създателите на съдържание в интернет и в различните социални медии. Чрез предоставянето на безплатни материали, които лесно могат да се използват за създаване на тематично съдържание, видимостта на продукта в канали, независими от официалните, значително ще се увеличи.
И накрая, като се създаде система за компютърни игри в стила на сериите „Есенни нации“, може да се включи и игровият аспект в пакета, като феновете играят Fantasy rugby с 16 отбора, от които да избират. Тези видове игри, които на пръв поглед са само за забавление, имат и свойството да представят играчите и отборите на феновете, като увеличават тяхната известност сред тях. Всичко това заедно би било чудесен начин да се използва продуктът за увеличаване на славата на нашия спорт на места, където той все още не е толкова известен.
Хипотеза в Италия
Нека направим една хипотеза: домакин на първото състезание от този тип би могла да бъде Италия, „свързваща“ държава между нива 1 и 2, разполагаща с голям брой спортни съоръжения, произлизащи от футбола, но приспособими за ръгби, и с голям туристически интерес. Ръгбито не привлича огромни тълпи от порядъка на 80 000 зрители на мач, поради което е немислимо да се използват всички по-големи футболни стадиони с риск те да бъдат полупразни. Освен стадион „Олимпико“ в Рим, който все още има своите недостатъци, в Италия има редица големи съоръжения, които биха били много подходящи за тази цел. Ето няколко имена, от които можете да избирате:
В идеалния случай всичко ще бъде съсредоточено в няколко града, за да се увеличат максимално приходите от туризъм. Нека да уточним: това състезание няма да има същия мащаб като Световната купа по ръгби и затова твърде големите стадиони рискуват да останат празни и да направят лошо впечатление. Така че, ако зависеше от нас, бихме избегнали използването на „Сан Сиро“ и „Олимпико“, а само на един от двата. Удине, Торино, Флоренция и Неапол ще обхванат цялата страна, като за финалите ще се запази Олимпико в Рим. Подобно географско разпръскване би помогнало ръгбито да се разпространи в цяла Италия, а не само в Рим.
В заключение: осъществимо ли е?
С приходите от този турнир страната домакин би могла да адаптира тези съоръжения (или поне някои от тях), за да подобри инфраструктурата си за ръгби и съответно качеството на движението си като цяло. Пример за това е стадион „Фламинио“ в Рим, някога дом на „адзурите“ и “ Italrugby“, който сега е в колапс. Страхотен стадион за ръгби, с публика близо до терена, гореща и шумна. С печалбите от подобно състезание би могло наистина да се възстанови стадионът, който е така важен, както и да се подобрят тези на франчайзите и клубовете в Топ 10 или по-долу. Този аргумент може да се приложи към всички съюзи, които участват в такъв турнир. Не е трудно да си представим същия контекст, но в Испания или Португалия, докато при домакинство в Англия или Ирландия това би било възможност за феновете на по-малко исторически съюзи да се запознаят с местата, където нашият спорт е възникнал. В заключение, подобен турнир би имал изключително положително въздействие върху Европейското ръгби. От икономическа гледна точка обаче това е голям скок в тъмното. Скок, който често радва феновете, а не инвеститорите, които в крайна сметка са тези, които издържат цирка. Предстои да видим.
Rugby pod 