Крайно време е ръгбито да се отърси от така наречените си ценности. Твърде дълго спортът с овална топка претендираше за морално превъзходство над всеки претендент, защото феновете мълчат за ударите на противника и могат да пият на трибуните (наистина?!).
Истината обаче е, че ръгбито е също толкова гнило, колкото и останалите спортове, и само преустройството му от нулата може да го спаси от превръщането му в спорт само за тези с виненочервени връзки и сака от тъмносин плюж.
На хоризонта се задава „Шестте нации“ – единственото състезание по ръгби, в което не ръгби феновете проявяват някакъв интерес към този спорт.
Тъмна ръгби сянка
Но дори и над това е надвиснала тъмна сянка. В Уелс бяха отправени сериозни обвинения в сексизъм и женомразство от неназовано лице, които в неделя принудиха главния изпълнителен директор на управляващия орган Стив Филипс да подаде оставка. Миналата седмица един от бившите служители на Уелския ръгби съюз ми каза: „Да се надяваме, че това [публикуването на обвиненията] е катализатор за отдавна закъсняла промяна“.
В Шотландия станахме свидетели на уволнение на играч от неговия клуб заради домашно насилие. В Ирландия видяхме как клубовете пренебрегват финансирането на женската игра.
От другата страна на Ламанша опозореният президент на ръгбито и бивш заместник-председател на Световното ръгби Бернар Лапорт напусна работа заради твърдения за подкуп, а в Италия националът Иван Немер беше отстранен от играта заради расистки подарък в „Таен Дядо Коледа“, при който подари на съотборника си от „Бенетон“ Шериф Траоре банан.
У дома, макар че ръководният орган на Англия не е обвиняван в дискриминационно поведение, RFU трябваше да се извини за липсата на консултации с обществената игра по повод промените в правилата за захват с масовия спорт.
Ръгбито обича да твърди, че е образцово, но в действителност е също толкова депресиращо и ужасяващо, колкото и всеки друг спорт.
Това е фарс
На клубно ниво, защо феновете не могат да освиркват ритащите играчи, както правят във Франция? Защо винаги трябва да се ръкопляска на есетата на противника? Защо винаги трябва да си благодарен, че не си футболист? Това е фарс.
Ръгбито изостава от световните си съперници по една причина: неговият продукт, насочен към публиката, е насочен навътре и прекалено сложен, той е средство за феновете да утвърждават обществените си привилегии и е пълен с хора, които могат да си позволят билети за 150 паунда, за да гледат Англия срещу Италия.
Но в основата си това е обществена игра, в която бащи и майки могат да играят заедно със синове и дъщери, играчи и фенове могат да пият рамо до рамо в баровете и в която дискусиите за захват под или над бедрата не съществуват.
Спортът трябва да изхвърли скелетите си – и то бързо, преди разговорът за Шестте нации да бъде превзет от дебати около отделните съюзи. Вън от женомразството, сексизма и расизма, а напред с атмосферата, партизанските тълпи и позволяването на обществените клубове да отстояват себе си.
Обичам ръгбито, израснал съм в един от големите ръгби градове на страната и бих препоръчал на абсолютно всеки да гледа както международната, така и клубната игра. Но също така искам феновете на ръгбито да слязат от висотата си, да приемат съвременната спортна култура и поне да се опитат да помогнат на спорта да увеличи своята глобална привлекателност.
Rugby pod 