Треньорът на европейския шампион „Ла Рошел“ очаква с нетърпение „Шестте нации“ и Световната купа и разкрива, че би искал да работи на международната сцена в бъдеще.

Обстановката в бара за закуска на хотел в Нортхемптън е сдържана, а разговорът – непринуден, но по време на интервюто с Ронан О’Гара има много моменти, в които имам чувството, че съм в присъствието на бъдещ велик треньор в тестовото ръгби. Дълбочината на неговата интелигентност, любопитство и убеденост е очевидна, но освен сериозност, О’Гара има и лекота. Когато го питам дали, докато е превръщал Ла Рошел в шампион на Европа миналата година, понякога му се е налагало да бъде актьор, за да вдъхне вяра на един немодерен дотогава клуб, той поклаща глава развеселен. „Една от най-големите ми предимства е неспособността да играя“, казва О’Гара.

Усмивката му става стоманена, когато подчертава как този очевиден недостатък изостря автентичността на работата му. „Точно така. Освен това е много важно, защото съм виждал предишни треньори да си слагат маска или да се опитват да бъдат нещо, което не са. Хората, които тренираш, са твърде умни, за да бъдат заблудени по този начин. Но не трябва да забравяте, че се занимаваме със спорт. Той трябва да бъде приятен и това трябва да бъдат най-добрите дни в живота ви. Ние не работим. Ние спортуваме.“

Това усещане за удоволствие се вписва в богатото разнообразие на първите 10 години от работата на О’Гара като треньор. След като прекарва цялата си кариера в Мънстър, където за 16 години има 240 участия, О’Гара се премества в Париж, за да започне да тренира в Расинг. След четири години той прави още една радикална промяна и отлита за Нова Зеландия, за да стане помощник-треньор на Crusaders.

Два сезона в Супер Ръгби променят възгледите му и през 2019 г. той се завръща във Франция като старши треньор на Ла Рошел. През миналия сезон става и техен директор по ръгби и поема пълен контрол, докато Ла Рошел помитат всичко пред себе си в Европа. На финала за Купата на шампионите те победиха Лейнстър, в чийто състав е по-голямата част от отбора на Ирландия, като треньорските качества на О’Гара станаха още по-поразителни.

Има 128 мача за Ирландия, като е отбелязал 1083 точки в тестови мачове. О’Гара е добре запознат с ирландското ръгби. Успехът му във Франция означава също, че вече се говори, че един ден той може да стане първият чужденец, който ще тренира Les Bleus. А през ноември миналата година той беше ухажван от RFU, които се срещнаха с него, за да обсъдят интереса му към треньорския пост в Англия. О’Гара все още е заинтригуван от работата в Англия, но в обозримо бъдеще остава твърдо ангажиран с Ла Рошел.

„Това, което правя в момента, е изключително удовлетворяващо“, казва О’Гара, „но част от мен би искала да участва на Световното първенство. Това не е нещо недостижимо или непостижимо. Ако постигаш резултати на клубно ниво, очевидната стъпка е да продължиш да постигаш резултати на тестово ниво.“

Тази ясна амбиция на О’Гара се засилва с наближаването на новите Шест нации. Големият стар турнир става още по-примамлив поради факта, че тази година той предлага значителна стъпка към Световната купа, която започва във Франция през септември. Ирландия и Франция водят в текущата световна ранглиста и сблъсъкът им в Дъблин, седмица по-късно, в събота, ще бъде интересен. О’Гара вярва, че Нова Зеландия и Англия ще бъдат точно зад тях, когато започне Световната купа.

Той се навежда напред, когато го питат дали е твърде рано да се реши дали Ирландия или Франция са в по-добра форма. „Не, изобщо не е твърде рано. На „Стад дьо Франс“, когато играха за последен път, Франция взриви Ирландия в началните минути на мача и тогава ирландската физическа подготовка и организация започнаха да дават резултат. Ирландия имаше шанс да спечели мача в края на мача. Дори като се има предвид колко добра е Франция, вероятно все още бих предпочел Ирландия да спечели на „Авива“. Въпреки това щеше да е с много малко. Смятам, че това са два абсолютно качествени отбора и просто ще бъде интересно да видим от стратегическа гледна точка как ще тръгнат да се разбиват един друг, защото и от двете страни има много малко слаби места.“

От гледна точка на Световната купа О’Гара предпочита французите. „Вече има огромно вълнение, а знаем, че Франция, с пълни трибуни и с нацията си зад гърба си, се справя много добре със спортните събития. Ако се питате кои са фаворитите, то за мен това е Франция. Те разполагат с много предимства, особено ако махнете фактора пътуване, който за французите е голям. Те са изключително спокойни на собствения си терен.“

Възходът на Ирландия е вълнуващ за О’Гара, но с победата си над Лейнстър на финала на Европейското първенство миналата година Ла Рошел показа начин да победи водещия отбор в света. Колко играчи на „Лейнстър“ от онзи ден ще започнат в „Шестте нации“? „Може би тринадесет?“ О’Гара казва. „Но сега за този лагер [на Шестте нации] вече има 20 [играчи на Лейнстър]“.

Трябваше ли да свърши много работа, за да подготви психологически Ла Рошел за предизвикателството да играе с клуб, който на практика е тестови отбор по пътя си към превръщането му във водеща нация в международното ръгби? „Това е завладяващ въпрос“, казва О’Гара, докато разчиства пластовете около френската ръгби психика. “ На четвъртфинала отстранихме у дома Монпелие и всички момчета си пожелаха да се паднем с Харлекинс. Те не обичат да играят французи срещу французи, но за себе си си мислех, че домакинското предимство е изключително важно. Предишната година бяхме победили Лейнстър [у дома] на полуфинала. Това бяха Covid времена, но ако направите дисекция на този мач, по-добрият отбор спечели.

„Имаше огромна подкрепа зад Лейнстър за финала, но ние вярвахме в нашия план за това как да ги обезсилим. Знаех, че атаката ни ще работи добре, но за мен е много важно другите 50%, как обезсилваш тяхната атаката. Във всяка ситуация на лайн-аут, когато имаш Пиер Бургарит и Джонатан Данти, които се грижат за първия сблъсък, и Уини Атонио и Грег Алдрит при втория сблъсък, е трудно да спечелиш територия срещу тези момчета. Освен това не мисля, че има международен отбор в света с такова количество бранители, с каквото разполагаме ние. Имаме Данти, [Левани] Ботия, Алдрит, Атонио, Бургарит и Уил Скелтън, който също е добър в това. Те са около седем и никой друг отбор не разполага с това. Тези момчета са силни.“

Франция има физическите възможности да се мери с Ирландия, но, както предполага О’Гара, всичко зависи от брилянтния им халф Антоан Дюпон. „Ако Дюпон не играе за Франция?“ О’Гара вдига рамене. „За мен той е почти 30% от тях. Той е изключително специален. С Ирландия е различно. Джони [Секстън] е отличен играч, но той не би имал капацитета да направи това, което Дюпон може да направи на ръгби игрището. Но разликата до следващия [ирландски №10] е много голяма, което оказва натиск върху [Секстън]. Във Франция все още си разглезен откъм избор на позиция 9.“

На старата позиция на О’Гара като 10 Франция разполага с Ромен Нтамак, който е само на 23 години, но според ирландеца е „много зрял. Ще бъде интересно, защото Франция като че ли се отдалечава много от способността си да нанася удари отвсякъде. Завладяващо е как много от данните сочат, че ако риташ топката повече и по-дълго, имаш много по-голям шанс да спечелиш. В някои мачове [френското крило Дамиан] Пено искаше да атакува, но можеше да се види, че мисли за това, което са му казали през седмицата: „Трябва да риташ. Това не е силната страна на играта му. Разбира се, трябва да уважаваш щаба и да се вслушваш в това, което ти казват данните. Но знам, че има определени сценарии, при които французинът може просто да свали крака и да играе с топката“.

Ирландия е подкрепена от образцовата си треньорска група. „[Старши треньорът] Анди Фарел има отличен темперамент. [Треньорът на нападателите] Пол О’Конъл е уникален, много специален. [Треньорът на защитата] Саймън Истърби е наистина добър човек. [Треньорът по схватките] Джон Фогарти има наистина страхотни човешки качества. Ходих на турнето на Лъвовете с [треньора на атаката] Майк Кат и той е добър човек с опит в треньорството на Италия, което означава, че е усвоил огромна устойчивост и способност за израстване в условията на изпитания. Сега той разполага с наистина добри кадри, с които да работи, а Ирландия изглежда по-застрашително с топката, отколкото в миналото.“

Ирландия обаче не разполага с игровите ресурси на Франция и Англия и затова за О’Гара „ще бъде интересно да видим способността им да реагират, ако силата им в дълбочина бъде подложена на изпитание. Техните 25 най-добри играчи са много силни. Но те се нуждаят от тези играчи [да останат във форма].“

Ще бъде ли решаващият мач на „Шестте нации“ Ирландия срещу Франция? „Не, защото Франция има и гостуване на Англия. Англия определено разполага с огнева мощ, за да създаде проблеми с когото и да играе. А с новия треньор [в лицето на Стив Бортуик] играчите им осъзнават, че сега е моето време да се изявя. [Ману] Туилаги е интересен за тях и вероятно всява страх в противника. Той има голямо присъствие. Ако той липсва, Англия го усеща. Но има много варианти за трима защитници и центрове. Те ще бъдат конкурентоспособни и упорити в предни позиции.“

О’Гара смята, че Англия „в сух ден спокойно може да играе заедно с [Маркъс] Смит и [Оуен] Фарел. Но без значение колко опитни са топ играчите, когато вали като из ведро и има вятър, трябва да се мисли за хващането и подаването и за защитата му в предимство.“

Той дава да се разбере, че каквито и да са условията, „аз бих подредил отбора си около Фарел. Някои състезатели просто се открояват. Харесвам момчета, които се подготвят да побеждават – а Фарел го прави. С удоволствие бих влязъл в съзнанието му, за да видя какво бих могъл да насърча, но тази лодка вече отдавна ще е отплавала за мен, за съжаление.“

Колко близо беше О’Гара до работата в Англия? „Не знам какъв е процентът, но това предизвика голям интерес, дори недоверие [че ще обмисля да стане треньор на Англия]. Не бих могъл да се гордея повече с мястото, от което идвам, от Корк в Ирландия. Но след това ставаш професионален треньор и състезателят в теб иска да тренира най-добрите играчи и да има възможност да печели най-висшите състезания в света. Това не омаловажава нищо в мен, ако тренирам Англия. Все още ще се гордея много с мястото, от което съм, но това е работа с огромен възбуждащ фактор. Същото като работата в Ирландия, същото като треньорството на All Blacks.“

Ирландия може да е първият му избор, но дали би искал един ден да стане треньор на Франция? „Бих искал, да. Такава сила, дълбочина и качество, страстни привърженици, велика страна. Не знам дали някога ще се случи, защото не знам дали могат [да изберат чуждестранен треньор]. Но в днешно време всички тези правила се нарушават.“

Засега фокусът на О’Гара остава насочен към Ла Рошел, където новият му договор е до 2027 г. „Няма да ходя никъде след това Световно първенство – това е сигурно. Реалността е такава, че Анди Фарел свърши отлична работа, така че той ще бъде с Ирландия, а аз имам този страхотен проект в Ла Рошел.“

Но интригуващите Шест нации и предстоящата Световна купа ще изострят ненаситния апетит на О’Гара. Гледането на Ирландия, Франция и Англия и съзнанието, че в бъдеще може да стане треньор на всеки един от тях, ще го накара да изучи още по-задълбочено играта, която обича. Следващият велик треньор на тестовото ръгби е на път към световната сцена.

Реклама