Дали Ирландия и Франция са достигнали своя пик твърде рано?

Ирландия се надява да не повтори грешките си отпреди четири години, когато надеждите им за Световната купа пропаднаха драматично, след като достигнаха своя пик една година по-рано

Това беше репликата, който спря журналистите на място. Всеки, който гледаше надолу към бележника или клавиатурата, веднага погледна нагоре, чудейки се какво ли е казал Еди Джоунс на глас.

През октомври в Grasshoppers RFC някогашният старши треньор на Англия провеждаше пресконференция по повод една година до Световното първенство през 2023 г. Разговорът беше насочен към обликът на тестовите отбори, като Джоунс използва алегория с конни надбягвания, за да посочи, че Ирландия и Франция са начело, точно пред Южна Африка. Англия, каза той, може да ги настигне – особено ако другите са достигнали своя пик във формата твърде рано.

„Ако си прекалено прикрит и нямаш добри резултати, играчите си мислят „какво става тук?“ и е трудно да ги накараш да повярват“, обясни Джоунс. „А ако им показваш твърде много, даваш на противника също прекалено много. В момента това е балансът.“

По онова време чувството беше неприятно, а в ретроспекция е още по-въздействащо. Веднага след загубата на Англия от Аржентина в откриващия мач за есента Джоунс промени мнението си. Той поднесе нещо като извинение за това, че е позволил на 2023 г. да го разсее от края на 2022 г.

Англия продължи да се задъхва и Джоунс беше уволнен. Междувременно Ирландия и Франция продължаваха да печелят. Сега те заемат първо и второ място в ранглистата на Световното ръгби. Макар че Спрингбокс надничат зловещо, Шестте нации могат да се похвалят с двама истински претенденти за Световната купа. Дали обаче тази негова шега няма да се стовари върху тях? Изстреляли ли са своите патрони твърде рано?

Особено интересен за този дебат е фактът, че Ирландия и Франция действат по коренно различни начини. Статистическите данни от миналогодишното издание на „Шестте нации“ потвърждават това. По пътя към Големия шлем, първият от 2010 г. насам, Франция направи средно по 1084 метра от кикове на мач – най-много от всички страни според Opta. Ирландия е отбелязала 692 метра, което е най-малко от всички отбори.

Вместо това хората на Анди Фарел смазваха противниците си с бърза фазова игра. Те записаха по 105 атакуващи ръка – най-много в турнира. Франция направи само 72, което затвърди техния шаблон „dépossession“, при който територията е на първо място, а атаките се разгръщат, когато се появят възможности. Джоунс приветства тази „тактическа дисциплина“ и е прав. Но прав ли беше и за опасността от воденето на пелотона по хълма на Световната купа?

Има два ясни примера за това, че водачите в челото избледняват – или биват разкрити. Най-скорошният е Ирландия през 2019 г., на който ще се спрем по-късно. Неуспехът на Нова Зеландия да спечели Световната купа между 1987 и 2011 г. сега изглежда като древна история, но се превърна в любопитен феномен.

Алистър Роджърс беше анализатор на „All Blacks“ между март 2008 г. и декември 2015 г., като обхвана период на доминация и изобилие от купи, включително Световни. Сега той е асистент-треньор в Тошиба Брейв Лупус Токио и си спомня какъв е ключът към това да останеш на върха.

„Бяхме заложили на малки постепенни подобрения, дължащи се на това срещу кого играем“, обяснява Роджърс. „Винаги обаче се опитваш да бъдеш последователен в структурата на играта си, набора от умения, който я заобикаля, и отношението, което внасяш във всяко предизвикателство.“

Дълбочината помага. Франция не само може да се похвали със завиден набор от играчи, подкрепен от победите им на Световното първенство за юноши до 20 години през 2018 и 2019 г. Фабиен Галтие също така се възползва от политиките за почивка на старшите фигури и финалистите от Топ 14, за да проучи възможностите при летните турнета в Австралия и Япония през 2021 и 2022 г. Мелвин Жамине, който сега е първи избор на крайния защитник, пътува до Австралия като играч на Перпинян, след като прекара сезона във второто ниво (PROD2).

Преди това Галтие беше възпрепятстван и от правилата за селекция за Есенната купа на нациите през 2020 г. Франция използва този турнир, за да даде тласък на хора като Габен Вилиер и Йорам Моефана. Галтие има своите предпочитани профили на играчи – снажни задни редици, мощни центрове – и тъй като съставът се променя, планът за игра остава същия. Стабилност осигурява и допълнителният треньорски екип, включващ Рафаел Ибаньес, Лоран Лабит, Шон Едуардс, Влок Силие, Карим Гезал, Уилям Серват, Тибо Жиру и Жером Гарсес, бивш международен съдия.

„Хората говорят за твърде ранно достигане на пика, но в момента това, с което разполагат Франция и Ирландия, е солидна основа“, продължава Роджърс. „Те познават играта си и продължават да изграждат вяра в нея.

„Те имат умни треньори и играчи и знаят, че ще трябва да коригират това, което правят, но ключът е в основата, която имат. Това е като Чикаго Булс в златната им ера. Хората знаеха какво ще направят, но да ги спрат е съвсем друго нещо!“

Миналата седмица Галтие изтъкна, че остават 16 мача – пет в „Шестте нации“, преди 4-те подготвителни мача за Световната купа и, надяваме се, 7 на самия турнир – за да се набере импулс. Лаби, треньорът на Франция в атака, посочи победата в последния момент над Австралия, в която „Wallabies“ останаха търпеливи в размяната на удари, като знак за това как неговите подопечни могат да се адаптират по-добре на терена.

„Виждаме, че отборите променят стратегията си заради нашата игра, особено в защита“, каза той пред L’Équipe. Едуардс изрази мнението, че чашата е наполовина пълна. Той вярва, че промъкването на косъм през Австралия и Южна Африка, въпреки червения картон на Антоан Дюпон, може само да породи устойчивост.

Джони Секстън, който в момента трябва да се пенсионира през 2023 г., ще бъде Майкъл Джордан от документалния филм „Последният танц“ на Ирландия. Въпреки че той олицетворява едно притеснение – несигурността относно втория избор на халф – хората на Фарел ще почерпят вяра в себе си от способността си да устоят на южноафриканския маул, схватките и мощта на линията на преимущество през ноември.

През 2019 г., на гърба на славната 2018 г., Ирландия отбеляза сериозен спад. Англия сломи духа им, като ги победи два пъти – в началото на Шестте нации, а след това и в ужасната загрявка за Световната купа отново на „Туикънъм“. Фарел настоява, че уроците са научени и едно от значимите оръжия е колко многостранен и следователно непредсказуем е станал отборът му в атака.Джо Шмидт прилагаше тесен, нападателен подход, който сякаш се изчерпваше в годината на Световната купа. Ирландия отговори с упоритост в един труден период. До голяма степен благодарение на сплотеността на силния контингент на Лейнстър те се разраснаха.

Изборът на Джеймисън Гибсън-Парк на поста полузащитник и развитието на Хюго Кийнън, Гари Рингроуз и Бънди Аки като спомагателни плеймейкъри на задната линия също оказаха влияние.Амбицията за атака е трудна за измерване, но движението на топката на Ирландия в „Шестте нации“ е скочило от около 1,5 паса на рък във всеки от четирите турнира между 2018 и 2021 г. до точно 2 – 1053 паса от 526 ръка – през 2022 г.

Подходът на Фарел към това да бъде водещ, а не изоставащ отбор, също е освежаващ. „Това е различен тип тест за нас, но такъв, какъвто искаме“, каза той на старта на „Шестте нации“. „Това е един от тези, които ще ценим, и ще преследваме.“

Джоунс е използвал и образа на циферблат на часовник, за да изобрази напредъка на отбора. Не е изненадващо, че след като смени коня, той се закани да подтикне Австралия към полунощ през 2023 г. Ирландия и Франция обаче са подготвени да задържат преследвачите.