от Брет Уокър – гостуващ преподавател в Австралийския национален университет

През последните няколко дни имах редица запитвания от ученици, колеги и други за мнението ми по сагата с Израел Фолау. Ето моето кратко и обективно обобщение на ситуацията.

Организациите харчат огромни суми пари, за да изграждат и защитават репутацията и марките си. В случая на спортните организации репутацията и марките им се използват като финансов лост за осигуряване на пари от спонсори, дарители и други лица, които желаят да бъдат свързани с тях, за да популяризират собствения си бизнес.
  1. Организацията има право да предприеме разумни мерки за защита на своята марка и репутация от увреждане от страна на конкуренти и други лица, включително от страна на своите служители.
  2. Тези стъпки могат да включват даване на разумни указания на служителите им за това как могат да се държат публично и какви възгледи могат и не могат да изразяват в социалните медии. Правният критерий тук е дали ограничението е разумно необходимо за защита на бизнеса на работодателя и/или за поддържане на хармония на работното място.
  3. Конкретният въпрос, който служителят застъпва, всъщност не е проблемът. Спортист, чийто отбор е спонсориран от въгледобивна компания и който изразява мнение, че „въглищата убиват“, би имал същата вероятност да прекрати трудовото си правоотношение като Израел Фолау. Въпросът е в степента, в която изразеното мнение накърнява репутацията и интересите на работодателя. На практика обаче това означава, че изразяването на по-разпространени социални и политически мнения по учтив начин е по-малко вероятно да доведе до проблеми за служителя. Ключът тук е в изразяването на мнения. Мога да имам и да практикувам каквито си искам възгледи и да ги споделям насаме с когото и да било (като отбелязвам рисковете от споделянето на лични възгледи). Именно когато изразявам тези възгледи, възниква потенциален проблем – особено когато съм високопоставен служител и имам повече от 300 000 последователи в Instagram. За сравнение, Melbourne Age има средно 400 000 читатели дневно.
  4. В Австралия не съществува неограничено право на свобода на словото – има ограничена свобода на политическата комуникация и редица ограничения, включително антидискриминационно законодателство и правото на работодателите да прилагат кодекси за поведение и политики за социалните медии като част от задълженията на служителите. Така че в Австралия е по-точно да се каже, че вашето „право“ на свобода на словото води след себе си съответните задължения към работодателите и други лица, които могат да бъдат неблагоприятно засегнати поради това, че сте изразили своите възгледи.
  5. Като общо правило не е важно какво казвате, а как го казвате. Много малко служители са си навлекли неприятности заради това, че са изразили възгледите си по учтив и обмислен начин. Повечето от случаите са свързани с груб и невъздържан език (често използван от потребители на социалните медии, жадуващи за внимание, за да привлекат вниманието към себе си). В този смисъл случаят с Израел Фолау е различен – макар че може би ако той беше ограничил онлайн коментарите си до изявление, че е християнин, който има силни убеждения, и беше пропуснал разказа за „отиването в ада“, може би нямаше да пиша тази статия.
  6. Ако даден служител не е съгласен с ценностите, насърчавани от дадена организация или от компанията, която тя поддържа (например спонсори), или с ограниченията, наложени на служителите, този служител е свободен да премине в организация, която по-добре съответства на неговите лични ценности и убеждения. Ето защо няма да намерите много пацифисти в армията или вегани, работещи в месарски магазини.
  7. Вярно е, че ако сте професионален футболист в националния отбор на страната си, възможностите да работите подобна работа на друго място са донякъде ограничени и за Израел това е проблемът за 4 000 000 долара, пред който е изправен сега – да отстоява принципите си и да загуби договора си или да мълчи и да прибере парите. Въпреки това Израел е показал невероятна способност в миналото да преминава от един спортен код в друг (преди това е играл в NRL и AFL), така че може би е уверен в още един успешен скок от един в друг код?

В заключение и за сравнение, ако сагата с Израел Фолау се разиграваше в САЩ, ситуацията щеше да бъде съвсем различна, тъй като Първата поправка на Конституцията на САЩ създава силно право на свобода на словото и религията, което може да бъде ограничавано само при много ограничени обстоятелства. Може би кариера в NFL би могла да бъде вариант?

Реклама