от Брет Уокър – гостуващ преподавател в Австралийския национален университет

Някои предварителни наблюдения

С известно притеснение навлизам по-дълбоко в сложния въпрос за делото на Израел Фолау. По този начин трябва да уточня, че не се придържам към определена идеологическа позиция. Аз съм привърженик на ръгбито и уважавам уменията, които Израел Фолау демонстрира на ръгби игрището. По въпросите на ръгбито подкрепям един отбор (ACT Brumbies), а по въпросите на правото имам навика да предоставям обективни анализи и съвети.

Трудността на голяма част от коментарите по делото е, че много коментатори представят тази сага като обикновена битка между свободата на словото/религията и правото на работодателя да следва линията, диктувана от спонсор (Qantas беше изтъкната). Това е много примамлива линия в опростения и до голяма степен пост-истински свят, в който тези коментатори играят за определена аудитория, но тя не отчита значителна сложност

Случаят „Фолау“ повдига много по-сложен набор от социални въпроси и въпроси, свързани с работното място, които се отнасят до естеството на съвременното работно място и трудностите, които работодателите срещат при управлението му. Случаят също така подчертава някои по-широки предизвикателства пред съвременното общество, а именно;

  че докато правата и свободите често са обект на внимание, съответните задължения не са; и

трудностите, свързани с балансирането на конкуриращи се права при обстоятелства, при които е налице конфликт – в този случай правото да се изразяват религиозни възгледи и правото на свобода от дискриминация и оклеветяване.

Права и задължения на работното място

Конкретните въпроси на работното място, повдигнати от делото, са:

  1. Правото на служителя да разпространява лични възгледи по религиозни въпроси чрез социалните медии – това трябва да се противопостави на правото да поддържа тези възгледи и да ги практикува в личния си живот;
  2. Дали правото на служителя да разпространява своите религиозни възгледи (доколкото то съществува) може да бъде променено чрез изрично споразумение между работодателя и служителя – казано по друг начин, може ли служителят да се лиши от това право чрез преговори?
  3. Задължението на служителя да не злепоставя други лица в хода на изразяването на религиозни възгледи – това включва определяне на начина, по който да се балансира правото на лице А на свобода на религията с правото на лице Б да живее без дискриминация и злепоставяне;
  4. Задължението на работодателя е да осигури безопасно и приобщаващо работно място. Това включва управлението на лица, които имат и могат да изразяват различни възгледи по социални, политически и религиозни въпроси
  5. Правото на работодателя да защитава своята марка и репутация – включително да отговаря на очакванията на спонсорите.

Делото Фолау в голяма степен проверява пресечните точки на тези права и задължения.

Приобщаващото работно място през 2019 г.

Управлението на работното място през 2019 г. е по-трудно от всякога, защото сме все по-поляризирано и нетолерантно общество.

Когато израснах, бях изложен на различни гледни точки по редица въпроси. Познавах хора, които имаха особено силни възгледи по социални, политически или религиозни въпроси и не се страхуваха да ги изразят – независимо дали на масата за коледен обяд, на лекция или на обществено място, например в парка. В миналото не беше необичайно да срещнете хора в обществени паркове или на ъглите на улиците, които държат табели с цитати, подобни на вече прословутия пост на Израел Фолау в социалните мрежи. Тези проповедници на ъгъла на улицата също така често са ви изнасяли лекции – „Покайте се или горете в ада“ е бил често срещан рефрен. Смятах тези хора за ангажирани, макар и може би до степен на обсебване – не ги смятах за обидни и опасни. Ние просто ги игнорирахме и продължавахме деня си.

Какво се е променило? Тези хора все още съществуват, но сега сме в състояние до голяма степен да се изолираме от възгледите, с които не сме съгласни, като избираме откъде да черпим новини и мнения, кого да следваме в социалните медии и все по-често с кого да се свързваме (имайте предвид, че средно „приятелите“ ни в социалните медии са 15 към 1 пъти повече от истинските ни приятели). Професорът по право от Харвардския университет Кас Сънстейн е писал много за вредите, които нанася на обществото тази изолация и създаването на „ехо камери“ в социалните медии.

Освен това религиозната принадлежност в Австралия е в упадък. При преброяването на населението през 1966 г. 88,7 % от анкетираните се определят като принадлежащи към някаква религия (88,2 % от тях са християни). Към 2016 г. този процент е намалял до 60,3 % (52,1 % християни). Тези цифри не показват пълната картина, тъй като има значителна разлика между идентифицирането на религиозна принадлежност за целите на преброяването и активното изповядване на дадена религия и посещаването на църква. Според едно проучване месечното посещение на църква е намаляло от 44 % от населението през 1950 г. до 16 % от населението през 2016 г. Това все още са големи числа, но силата на църквите в Австралия явно е намаляла както по отношение на обхвата (посещаемостта), така и по отношение на статута, в резултат на редица скандали. Това означава, че по-малка част от нас са изложени на религиозните учения или чрез посещаване на църквата, или чрез общуване със семейство или приятели, които са религиозни.

Освен това все повече демонизираме онези, с които не сме съгласни – в ръгби смисъл играем с човека, а не с топката. Политическият опонент или религиозният фанатик не просто има идеи, с които не сме съгласни и които с удоволствие оспорваме (или пренебрегваме), а по-скоро е опасна и обидна личност, на която трябва да се отнеме възможността да разпространява своите обидни възгледи.

Естественият резултат от тази поляризация и нетолерантност е, че когато сме изложени на алтернативни възгледи за света, които оспорват нашите възгледи – може би на работното място или когато известна личност, която следваме в социалните медии, излезе от зоната си на комфорт и изрази противоречиви възгледи по социален въпрос, ние изискваме незабавни действия, като например прекратяване на трудовите им правоотношения или анулиране на договори за спонсорство и подкрепа.

Това е проблемът, пред който се изправя Ръгби Австралия. Той е предизвикателство и за всички организации, които управляват работни места, имат взаимоотношения с клиенти и спонсори и желаят да защитят публичния си имидж в по-общ план.

Някои конкретни предизвикателства, подчертани от делото Фолау

  1. В Австралия не съществува човешко право на религиозна свобода. Отразявайки статута на Австралия като светска демокрация, раздел 116 от Конституцията на Австралийския съюз ограничава законодателните правомощия на Австралийския съюз по отношение на въпросите на религията, но не създава индивидуални права. По-скоро съществуват различни защити в законодателството за борба с дискриминацията, дискредитирането, образованието и работното място, които забраняват на дадено лице да понася негативни последици заради религиозните си убеждения или дейност. Този въпрос е разгледан много задълбочено в Прегледа на религиозната свобода, който беше възложен от бившия министър-председател Търнбул. Експертната група, назначена да извърши този преглед, публикува своя междинен доклад през май 2018 г.

В отговора на правителството на Прегледа (декември 2018 г.) правителството призна, че „има възможност за допълнителна защита, по-добро насърчаване и балансиране на правото на свобода на религията съгласно австралийското законодателство и в публичната сфера“. Действията, предложени от правителството, включват изменение на съществуващото антидискриминационно законодателство на Австралийския съюз, „за да се гарантира, че всеки отделен антидискриминационен закон има клауза за обекти, която да отразява равния статут в международното право на всички права на човека, включително свободата на религията“. Споменаването на „баланс“ и „равнопоставеност“ е резултат от схващането (а може би и от реалността), че в Австралия свободата на религията често е поставена по-ниско в йерархията на правата от други свободи – например правото на свобода от дискриминация.

Тази йерархия или равнопоставеност на правата в голяма степен е предмет на делото Израел Фолау.

  1. Много се говори за това, че Фолау просто е цитирал Библията. Самото цитиране на книга не би трябвало да бъде абсолютна защита, въпреки че Библията несъмнено има уникален статут в нашето общество. Въпросът дали цитирането на определена книга е в състояние да очерни други хора, изисква да се направи ценностна преценка за статута на цитираната книга и нейния(те) автор(и). Освен това е необходимо да се вземат решения относно йерархията на правата и относно това какво се счита за религия. Въпросът става още по-сложен, когато хората започнат да тълкуват какво е имал предвид авторът(ите) (вж. точка 5 по-долу) и да изразяват тези тълкувания като религиозни възгледи.
  2. Законодателството за защита на служителите и за борба с дискриминацията защитава служителите, ако те претърпят неблагоприятни действия (например, им се отказва възможност за наемане на работа или се прекратява трудовото им правоотношение) поради расата, религията, сексуалността на служителя и т.н. Никога не е била проверявана границата между това служител да има възгледи и правото му да изразява тези възгледи при обстоятелства, при които изразяването на възгледите може да предизвика трудности на работното място или с клиенти, спонсори и т.н. В това отношение има съществена разлика между следните два разговора, инициирани от работодателя:
  • „Фред, прекратяваме трудовото ти правоотношение, защото си християнин“; и
  • „Фред, разбираме, че си християнин и имаш твърди възгледи за християнския начин на живот. Уважаваме правото ти да имаш тези възгледи, но това е приобщаващо работно място и бихме те помолили да не изразяваш тези възгледи пред колегите си, без да си поканен да го направиш, тъй като това може да ги подразни или обиди.“

Със сигурност съм работил с много хора през годините, които са имали силни възгледи по определени социални, политически или културни въпроси, но са вземали съзнателно решение да не ги разпространяват на работното място от страх да не разстроят другите или да се отчуждят от тях. Това изискваше ниво на самоконтрол, което беше възхитително. Нивото на самоконтрол и разбиране на двете страни на даден проблем е също така отличен практически начин за балансиране на конкуриращите се права на работното място и в обществото като цяло.

  1. Не всички мнения, изразени от лице, което се определя като религиозно, ще отговарят на условията за защита. Например членството в синдикати и индустриалното лобиране също са защитени атрибути, но не всички мнения, изразени от служител относно работното му място или работодателя му, ще бъдат защитени. В един случай служител, който е отправил неоснователни твърдения за корупция срещу ръководството и е твърдял, че това е застъпничество за работниците, не е бил защитен. По същия начин служител, който критикува ръководител, като се позовава на библейски цитат, едва ли ще избегне санкция.
  2. Друга сложност тук е, че много текстове подлежат на различни тълкувания. Различните клонове на християнските църкви имат различни тълкувания на Библията – от съвсем буквални до съвсем алегорични. Защитено ли е изразяването на всички възможни тълкувания на думите, съдържащи се в Библията или в който и да е друг религиозен текст?
  3. Треньорът по ръгби на Австралия Майкъл Чейка даде свое определение за приобщаващо работно място, като предположи, че изразявайки възгледите си, Израел Фолау се е поставил над отбора и е навредил на екипната среда. Това предполага, че ако член на екипа (работното място) има и изразява религиозни възгледи, които обиждат останалите в екипа, ситуацията става нетърпима и изключването от екипа е единствената възможност. Това е интересен поглед върху многообразието и приобщаването.

Донякъде обезпокоително е, че сега има съобщения, че други членове на австралийския отбор по ръгби, които са християни, заплашват да откажат да играят, ако договорът на Израел Фолау бъде прекратен заради изразяването на религиозните му възгледи.

  1. През 2018 г. след подобен спор изглежда, че Фолау се е договорил с работодателя си да се въздържа от публично споделяне на религиозните си възгледи. Точният обхват на това споразумение не е известен, но то повдига интересния въпрос дали дадено лице може да се съгласи (независимо дали в официален договорен документ или чрез по-малко формални средства) да ограничи правото си да изразява възгледи, които иначе биха могли да бъдат защитени. Ако това е така, тогава прекратяването на договора няма да е резултат от изразяване на религиозни възгледи, а по-скоро от неспазване на изрично споразумение с работодателя.

Когато сключваме трудов договор, ние се отказваме от определени свободи в замяна на получаването на заплата. Тези свободи включват свободата да отидем на плажа в хубав следобед без одобрението на работодателя и свободата да носим каквото искаме на работното място. Спортистите се лишават и от други свободи, включително правото да рекламират марки, които се конкурират със спонсорите, „правото“ да приемат наркотици за развлечение и в някои случаи правото да пият алкохол, докато се възстановяват от контузия, или изобщо по време на сезона. Неразумно ли е служителят да може да изтъргува правото си да изразява религиозни възгледи в интерес на хармонията на работното място и защитата на репутацията на работодателя?

  1. И накрая, но не на последно място, съществува известна ирония, че футболист е изложен на риск от прекратяване на договора си за изразяване на дълбоко убедени религиозни възгледи, докато други футболисти (макар и обикновено от Ръгби лигата) обичайно получават много по-малки наказания за нападения (включително насилие над жени), непристойни действия на публично място, шофиране в нетрезво състояние и употреба на наркотици за развлечение. Всъщност един настоящ играч от NRL е осъден в Ню Йорк за насилствено нахлуване в жилище и отново играе след двегодишна самоналожена почивка. Трябва да се признае, че в последно време NRL заема по-твърда позиция, но иронията остава в известна степен.

Моралната равнопоставеност винаги е трудна игра, но е интересно да се предположи дали сега щяхме да водим този дебат, ако Израел Фолау, вместо да си седи вкъщи и да произнася проповеди в социалните медии, пиейки вода, беше излязъл за една или десет бири и беше участвал в пререкание с охранител в нощен клуб.

Така че ще трябва да изчакаме и да видим как ще се развие случаят в събота. Най-вероятният изход изглежда е излизане по взаимно съгласие, включващо изплащане на обезщетение под маската на поверителност или някаква по-малка санкция.

Междувременно предизвикателството за поддържане на щастливо и приобщаващо работно място може би става все по-трудно с всеки изминал ден за Ръгби Австралия.

Реклама