Alan Tyers

Преди откриващия мач на Уелс срещу Ирландия експертите на BBC отдадоха почит на бившия си колега и ръгбист Еди Бътлър

Телевизионен двубой в „Шестте нации“ в събота, като BBC излъчва мача между Уелс и Ирландия преди излъчването на мача между Англия и Шотландия по ITV. И двете предавания започнаха с важни чествания на две важни фигури – Еди Бътлър в BBC и Доди Уиър в ITV – но разликите между отразяването на каналите вече са толкова забележими, колкото и приликите.

BBC отдаде почитта си към Еди Бътлър с филм за славата на „Шестте нации“, озвучен от, е, Еди Бътлър. Подобно на Елвис и Тупак, няма причина да се предполага, че само смъртта ще намали способността на Еди да продължава да има хитове, а при наличието на десетилетия архивен материал, който телевизионните режисьори могат да използват, е успокояващо да знаем, че със сигурност не сме чули последната му звучна поетична изява.

Дългогодишният му другар Джонатан Дейвис обобщи добре какво отличава достойните спортни водещи от отличните: “ Ръка ще ти се изпречи в лицето [в коментаторската кабина] и аз разбирах какво означава това, когато то се случеше. Той обичаше паузите, за да остави картините да говорят. А когато говореше, той вдъхваше живот на картините.“

Имаше и подходящо напомняне защо водещи като Бътлър означават толкова много: това е тяхното дълголетие. Уорбъртън каза, че е израснал, слушайки Бътлър „през 90-те години на миналия век“ и „тогава, когато играех, гледах мачовете отново и там гласът на Еди те коментираше, като това е доста сюрреалистично нещо. След това приключих да играя и отидох в коментаторската кабина с него. Това беше едно от най-невралгичните неща, които направих след края на кариерата си: коментар с Еди Бътлър. Истински звезден миг.“

Добра работа, а след това BBC започна да покрива неотдавнашните шокиращи разкрития, че някои сексистки стари момчета са участвали в управлението на ръгби, по-специално по този повод уелското ръгби. Това не би било BBC Sport без сериозна предмачова дискусия за един или два такива, меко казано – проблеми; всички участници казаха смислени неща, а след това Дейвис и Сам Уорбъртън увериха зрителите, че няма да има повече такива абсурди по времето на Иуан Евънс, защото Иуан е сериозен човек.

Соня Маклафлан интервюира временния главен изпълнителен директор на уелското ръгби Найджъл Уокър в тон, подобен на този в предаването Today. Бог знае дали на феновете на ръгбито им е интересно да слушат за всичко това, докато се освежават преди мач в събота на обяд, но ето че се случи.

Между другото, по-късно по време на мача любителите на истината от BBC щяха да намерят поле за изява по повод изпълнението на песента „Delilah“: Колегата Джеймс Кориган съобщи от терена в Кардиф, че малко след полувремето на терена е прозвучала акапелна версия на забранената вече песен на Том Джоунс. Това със сигурност не се разбра от телевизионното предаване.

Нещо, с което ръгбито на BBC се справя много добре, е включването на по-широко разнообразие от гласове от „Шестте нации“, които не е задължително да се чуват през цялото време; Донча О’Калахан се справи добре със съвместното коментиране, както и Томи Боу в студиото. За разлика от тях ITV изглежда предпочита един установен състав: великолепните Марк Поугач и сър Иън Макгийкън, английските легенди Джони Уилкинсън и сър Клайв Удуърд.

Изминаха 20 години, откакто сър Клайв е бил треньор на Англия и е спечелил Световната купа, и те започват да се усещат като такива. Човек се чуди дали ITV не трябва да се погрижи за обновяване: съвременници на сър Клайв като лидери на Англия бяха Свен-Горан Ериксон и Дънкан Флетчър и не бихте очаквали непременно те да бъдат опорни точки на анализа две десетилетия по-късно. Все пак нямам оплаквания от почитта към Доди Уиър, която беше прекрасно подготвена.

Като цяло обаче, за разлика от отразяването на футболната асоциация, където подходът на ITV с по-ярките експерти ангажира вниманието по-настойчиво, ръгбито на BBC изглежда по-свежо.

Реклама