Чудесното есе на Ван дер Мърве за Шотландия в събота носеше всички белези на един много добре познат проблем за Англия

Задачата, която стои пред новия треньор по защитата на Англия Кевин Синфийлд, се разкрива само след един мач от ерата на Стив Бортуик. Четири допуснати есета срещу Шотландия, но освен това колективна разпокъсаност и завръщане на някои познати проблеми, които ще предизвикат тревожен звън.

Еди Джоунс назначи трима треньори по защитата – независимо от най-краткия мандат на Брет Ходжсън – Пол Густард, Джон Мичъл и Антъни Зайболд. Всеки от тях имаше своите моменти, този на Густард по време на турнето в Австралия през 2016 г., докато посланията на Мичъл сякаш се получиха в края на 2020 г., а Сейболд може да се похвали с третия тест срещу Wallabies миналото лято. Но някои от есетата на Шотландия миналата събота разкриха отдавнашни грешки, които се проявяваха, докато Мичъл и Сейболд бяха на работа.

Важно е да се помни, че Синфийлд е бил едва две седмици с играчите и промяната на вкоренените лоши навици не е бързо решение. На тези страници спечелилият Световната купа треньор по отбрана и оригинален възпитаник на двата кода Фил Лардер наскоро предупреди, че трябва да му се даде време системите му да се наложат. Също така трябва да се има предвид, че Синфийлд все още е сравнително начинаещ в съюза и новак на тестово ниво, което прави задачата му още по-трудна.

Посланието, което идва от лагера, е, че той се е съсредоточил върху скоростта на линиите и върху „доминацията в борбата“. Както каза Сам Симъндс преди поражението от Шотландия, „не само да се измъкнем от линията, но и да спрем носещите играчи там, където са“, но на Туикънъм имаше моменти, в които се прокрадваше прекалена предпазливост – Бен Къри може би беше най-виновен, както се видя при есето на Бен Уайт.

Междувременно в подготовката за откриващия трай на Хуу Джоунс нямаше много грешки в скоростта на линията, но защитното разпределение, нещо, което Лардер определи като приоритет за работа, когато беше назначен от Клайв Удуърд – остави много какво да се желае

Чудното есе на Духан ван дер Мерве вероятно буди по-голямо безпокойство. В един от най-откровените моменти на Еди Джоунс в последните му дни като старши треньор той се спря на първото есе на Аржентина при минималната им победа през ноември. В ретроспекция това беше изключително важно есе за Джоунс, защото, макар да не може да се каже, че Аржентина нямаше да спечели без него, може да се предположи, че той все още щеше да е на работа, ако Англия се беше измъкнала у дома срещу Пумас.

„Не обичате да виждате такива есета от първата фаза“, беше отговорът на Джоунс. По онова време това не беше забележително, но беше правилно, защото допускането на есета като това, отбелязано от Емилиано Бофели, завършило в левия ъгъл след разиграване отдясно, ще вбеси треньорите. Независимо от това, то се появи в съзнанието миналия уикенд, когато Ван дер Мерве вкара нещо, което беше или есе за всички времена, или катастрофа в защита, в зависимост от това от коя страна на оградата седите. В много отношения резултатът беше много по-различен от този на Бофели, но все пак това беше есе от първата фаза и можете да се обзаложите, че Стив Бортуик и Синфийлд „не искаха да го видят“.

При първо гледане Ван дер Мерве преодоля петима защитници по пътя си към точковото поле. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че той на практика спечели пет борби един на един- нещо, което бихте го подкрепили да направи срещу почти всеки, толкова разединена беше защитата на Англия. Това се случи в първия мач на Англия след чудесния завършек на Кърт-Лий Арендс за Южна Африка – подобно попадение отново от слаб удар ни навежда на мисълта, че трябва да съжаляваме глупака, който ще изстреля топката безцелно дълго срещу Италия в неделя, когато Анже Капуозо ще чака да нанесе своя удар.

Есетата от първата фаза са под различни форми. Такива като това на Бофели, от удар от статично положение, са най-неприятни за треньорите, но независимо от вида, проблемът на Англия е, че те пускат много такива. 19 от началото на 2021 г., което е почти двойно повече от Ирландия и Южна Африка, които са изиграли три теста повече, и представлява 40% от всички допуснати есета на Англия за този период.

Обратно към есето на Хю Джоунс и можем спокойно да кажем, че гръбър шута на Сионе Туипулоту за партньора му в центъра е част от предварително подготвен план, защото Шотландия пусна кадри в социалните медии, на които той усъвършенства удара в дните преди мача. Това от своя страна напомняше как Ирландия можеше да бъде видяна да тренира движението, довело до есетона Кийт Ърлс срещу Англия през 2021 г. предния ден. И двата момента сочат, че Англия е била надхитрена.

Това попадение на Ърлс попада в онази категория ходове от лайн-аута, към които Англия изглежда податлива. В същото състезание те отново бяха съсипани от Франция с ход в лайн-аута, по-близък до този на Аржентина, завършен от Дамиан Пено в десния ъгъл. Италия също получи такъв, но от схватка, а миналото лято в третия тест на английското турне в Австралия се получи подобна история, като Том Райт се заложи топката в десния ъгъл след лайн-аут отляво близо до средата на терена.

Тези есета представляват обезпокоителен модел за Англия и говорят за предсказуемост, както и за закостенялост – неспособност да се реагира на събитията в реално време. Няма съмнение, че тези играчи на Англия биха минавали през стените заради Синфийлд, но той бързо се учи, че това стига само донякъде на международната арена.

Реклама