Гордън Д’Арси: Атакуващото ръгби е във възход, отчасти благодарение на забързването на играта

За да сте физически подготвени за победа, трябва да сте психически и емоционално настроени, за да се справите с поставената задача. Трите елемента са взаимосвързани и не много често отборът ще успее да компенсира, когато един от тях липсва, със сигурност не и в големите мачове.

Може би най-добрата илюстрация за мен беше през 2007 г., когато Ирландия игра с Франция на Croke Park в Шампионата на Шестте нации, като мачът създаде история като първия чужд спорт, игран на тази свещена тревна настилка в централата на GAA.

Въоръжени с предимството на погледа назад, е справедливо да кажем, че емоцията на деня ни остави без необходимата точност за победа. Сякаш бяхме потиснати от мащаба на събитието. По онова време на терена не се усещаше толкова рязко, тъй като се възстановихме от бавното начало, за да си дадем шанс за победа.

Все още виждам в съзнанието си онзи финален пасаж от играта – Франция, която си върна правото на рестарт, за да започне последователност от действия, завършила с Винсент Клерк, който проби през разбитата защитна линия, за да се разпише и да разбие ирландските сърца.

След мача в съблекалнята се усещаше силен дъх на „какво би било, ако“, примесен с остро разочарование и най-вече с решимостта да не се повтори, особено с Англия на хоризонта.

В този момент от еволюцията ни в ръгбито бяхме в преходна фаза, на една-две победи разстояние от отбор, който вярваше, че може, до такъв, който знаеше, че ще спечели. Имаше няколко мача срещу Нова Зеландия, в които кивитата намериха начин да спечелят, а тези поражения оставиха белези, които се отваряха в неподходящи моменти и непрекъснато спираха напредъка.

Сегашният отбор на Ирландия е нещо съвсем различно от гледна точка на психиката. Възпитаниците на Анди Фарел очакват да спечелят, ако играят добре, независимо от съперника. Всички съставни части са налице – талант, вяра, план за игра, индивидуален талант и психическа устойчивост.

Гледането на Франция в неделя ми напомни, че в психиката на френските ръгбисти все още се вижда нещо, което ги кара понякога да свиват рамене или да се изключват по отношение на ефективността. През 2007 г. те не се явиха на „Туикънъм“ и бяха победени, а във финалния мач срещу Шотландия допуснаха есе на шотландския проп Юан Мъри в 76-ата минута, което изглеждаше, че ни дава шампионата.

За съжаление, Елвис не беше напуснал сградата, френският номер осем Вермюлен отбеляза след нещо, което учтиво може да се нарече съмнително решение на ТМО, а в Рим се изключихме психически, като допуснахме две есета в последните пет минути на Марко Бортолами и Ролан ди Марини.

Загубихме титлата на Шестте нации с разлика от четири точки и това беше брутална проверка на реалността, за да ни напомни колко дълъг път ни предстои да изминем, за да използваме таланта на отбора.

Мисленето ще бъде изключително важно следващата събота, но също толкова важна ще бъде и физическата страна на нещата в турнира; доказателствата за съдийството в първия кръг от мачовете предоставят голям лиценз и възможности за атакуващия отбор.

Духан ван дер Мерве вкара едно от най-великите есета на „Туикънъм“, Италия притисна Франция до точката на пречупване, а Ирландия в продължение на 25 минути буйстваше на стадион „Принсипалити“ и сякаш цялата негативна енергия около ръгбито през последните седмици се беше изпарила.

Креативността в трите мача беше първокласна, мачовете вървяха с бързи темпове и беше чудесно, че страхът от множество картони не се сбъдна.

Времето за игра с топката беше по-голямо, което доведе до това, че според мен и според явно ненаучна оценка някои играчи изглеждаха по-бързо уморени. Фактът, че фокусът на анализа от уикенда е атакуващото ръгби, също е обнадеждаващ.

Ван дер Мерве забеляза разкъсаната английска защита, която не се справи с подреждането, а работата с краката и силата му свършиха останалото.

В сегашната обстановка има известна ирония, че предвид неотдавнашните протести около потенциалната промяна на височината на борбите на различни по-ниски нива, ако английският номер 8 Алекс Домбранд беше поставил мерника си малко по-ниско, може би щеше да успее да предотврати есето.

Този тип пробиви на линията изглеждаха по-често срещани. Гари Рингроуз се пребори да догони неуспешен удар на Джони Секстън. Бързите крака на Лиъм Уилямс предизвикаха фантастична контраатака на Уелс и се наложи да се преборим добре, за да потушим опасността.

Може би е пресилено да се каже това след първия кръг от мачове, но се надявам, че сме стигнали до момент, в който балансът на законите възнаграждава атакуващия отбор. Ясно се виждаше, че играчите са по-премерени при влизането си в борбата, но това в по-голямата си част не премахна физическата сила в играта.

Рингроуз и Оуен Фарел се отличиха с два гъделичкащи ребрата двубоя, доминиращи на височина около кръста, които изкараха въздуха от жертвите си. Темпото на играта се повиши, като лайн-аутте и схватките вече се образуваха без излишно забавяне. Полузащитниците, на които беше казано да „използват“, принудиха всички отбори да ритат по неструктуриран начин в определен момент от мачовете.

По-слабо структурираната защита може да е непредвидена последица от допълнителното време за игра с топка, но тя трябва да се приеме положително. Тя ще накара много треньори по защита да се притесняват, а всъщност и някои играчи, тъй като вероятният резултат е, че пропуснатите единоборства ще се увеличат, но добрите защитници, както и единоборствата, ще станат по-видими.

Треньорът на защитата на Франция Шон Едуардс беше ужасен от количеството пропуснати борби и наказания (18), които неговите момчета пропиляха по време на това, което бих описал като типично френско представяне в стар стил, за каквото си спомням.

Загубих представа за броя на френските възможности за отбелязване някъде около 8-та минута на първото полувреме. В един момент пълната липса на интерес на Ромен Нтамак към бързата топка ми се стори перфектна илюстрация на френския начин на мислене в този ден.

С изключение на някои типично впечатляващи изяви на Антоан Дюпон и Грегъри Олдрит, Франция се представи ужасно, както не съм виждал в последно време. Очевидно липсваше сплотеност в отбора, а играчите постоянно допускаха основни грешки.

Не искам да отнемам нищо от Италия, представянето им показа, че те продължават оттам, откъдето тръгнаха през ноември, без следа от синдрома на втория сезон под ръководството на новия треньор, и че за първи път от много време насам бъдещето на италианците е светло. Те се възползваха от френското неразположение.

Франция обаче вкара четири есета, като това за бонус точките и победата в мача беше без усилие и елегантно. Поговорката за победата, когато играеш слабо, със сигурност важи, когато се гледа само резултатът, а не представянето.

Французите ще бъдат по-добри в събота, в това няма съмнение, но мисля, че същата логика важи и за Ирландия. Психическите и физическите пропуски на Франция няма да се повторят.

Играта е богата на надежди, отборите № 1 и № 2 в световната ранглиста се изправят един срещу друг, като и двата тима играят в сходни стилове на бързо темпо, улеснени от първокласната топка от 1 до 3 секунди, която се изпълнява в около 60 % от времето.

Ирландия трябва да потърси причината, поради която предаде над 70% владеене на топката след 25-минутната си блиц атака и не успя да създаде друга последователна атакуваща платформа – Рос Бърн имаше положително въздействие, докато играта не навлезе в последните 10 минути.

Уелс изчерпа силите си в края на мача, но все пак създаде четири или пет възможности за отбелязване на есе – нещо, което ирландският треньорски екип ще разгледа на тренировките тази седмица. Ирландия не беше в най-добрата си форма, като изключим звездната първа четвърт, и впоследствие щеше да разчита твърде много на защитата си до края на мача.

Андрю Портър, Рингроуз и Конър Мъри се намесиха, за да спасят есе. Въпреки това защитата на ирландците беше силна, а това е отлично решение, тъй като този уикенд те ще имат предимството на домакините, съчетано с атака, която беше спираща дъха в началото на мача.

Първоначално играта на Ирландия беше на висота, но подобно на много други аспекти на играта се влоши до степен, в която те предлагаха свободни топки. Срещу Франция това би било катастрофално. Фактът, че Джеймисън Гибсън-Парк е аут, означава, че Мъри ще трябва да повтори ранното си превъзходство от Кардиф.

Към края на мача му свършиха силите, но това може да се очаква в една бърза игра, когато на играча му липсват игрови минути. Фарел ще трябва да направи интересна селекция, ако реши, че има един или двама играчи, които са по-подходящи за предизвикателството, което Франция отправя.

Той със сигурност ще иска по-голямо въздействие от пейката, приносът на повечето от тях е приглушен, защото френските резерви ще внесат енергия и динамика. Ирландия отново ще трябва да създаде половин дузина шансове за попадение и да се възползва от четири, ако иска да спечели.

В някои отношения, предвид новия стил на съдийство, именно начинът, по който съответните защити се справят, колко бързо се пренастройват и колко наказателни удара са допуснати, ще има определящо значение за изхода на мача. Каквото и да се случи, то ще бъде напрегнато.

Реклама