Бортуик има мисия да освободи лагера на Англия от излишния багаж, оставен от Еди Джоунс

Малцина са очаквали, че Стив Бортуик ще бъде сантиментален тип. Но нищо не изразява радикалната промяна под неговия режим така, както бързината, с която той се отказа от свещените крави на Англия.

Първо Джак Науел и Антъни Уотсън, които имат 102 мача, бяха безцеремонно изритани на улицата. След това Ману Туилаги, вечният ужас на линията на печелене, се присъедини към Били Вунипола, който някога беше възхваляван от Еди Джоунс като потенциално най-добрия № 8 в света, и тихо се оттегли. Сега Бортуик извади най-изненадващия си заек досега с решението да премести Маркъс Смит на пейката.

Това е решение, което предизвиква ужас в лагера, тъй като съотборниците му се тревожат къде ще падне следващата брадва. В продължение на повече от година Смит беше обявяван за талант, който се появява веднъж в поколението, за човека, който може да вдигне неспокойната публика на „Туикънъм“ от местата им със своето прозорливо представяне и луда енергия. И все пак с един замах той бе превърнат в обикновена резерва срещу Италия – противници, които Англия обикновено изяжда за забавление у дома.

Можете да разберете логиката на Бортуик да извади Бен Йънгс от състава. Бруталната сметка на тестовото ръгби е такава, че 33-годишният играч губи позиции на полузащитник, а претенциите му са отслабени от глада на младите съперници и от собствената му неточност в представянето му като резерва срещу Шотландия. Но Смит? Десет години по-млад от Йънгс, той трябва да бъде символ на бъдещето на Англия, на стремежа на отбора да играе с хъс и настроение. Той не бива да става ненужен само след един кръг от „Шестте нации“.

Дори не изглежда Смит да е играл слабо през първия уикенд. В края на краищата именно неговата изобретателност отключи първото есе на Макс Малинс. Подсъзнателното послание на Бортуик обаче е, че спорадичните проблясъци вече не са достатъчни, за да гарантират място в стартовия състав. Зад любезното поведение на старши треньора се крият инстинкти на безкомпромисна безпощадност.

Като съпричастна душа той е наясно колко съкрушен ще бъде Смит от новината. Бортуик размишляваше как е бил на мястото на своя халф, когато Мартин Джонсън му е съобщил, че губи капитанската лента на Англия, докато се е разхождал по индонезийския плаж по време на меден месец. Знаеше какво е усещането, че покривът се срутва.

От една страна, Бортуик се опита да успокои тревогата на Смит, като обясни, че разместването е до голяма степен тактическо, злополучен страничен ефект от предпочитанието му да премести Оуен Фарел на предпочитаната от него позиция №10. От друга страна, той сякаш изпращаше не твърде кодиран сигнал към Смит да повиши нивото си на игра. Беше показателно да го чуем как описва случая, когато Фил Кийт-Роуч, бившият гуру на схватките, му казал, че не само не е в стартовия XV, но и че не е попаднал в А отбора на Англия. Отговорът? „Че трябва да продължиш да работиш, за да станеш по-добър.“

Бортуик изчиства загниването, което се беше настанило през последните дни на Джоунс

Горко на Смит, явно, ако си въобразява, че е завършен продукт. Бортуик, закален от четирите си години работа под ръководството на Джоунс, е твърдо решен да промени философията. Няма я системата на австралиеца за любимци, при която Вунипола щеше да бъде избиран независимо от клубната форма, а Туилаги щеше да е сигурен участник в редките дни, когато не беше в стаята за лечение. На нейно място е подход, който се характеризира с прагматизъм и явна липса на емоции. Защо, се казва в мотивите, Туилаги трябва да заслужава място в Англия, когато формата му е толкова лоша за Sale?

Бортуик винаги се е ръководил от практиката, а не от чувствата. Неговият отбор на Лестър беше изграден върху основите на отличен лайн-аут, мощна схватка и изобилие от удари. В този смисъл при избора си на селекция той се спира на тези, които дават резултати за своите клубове, а не на идеята, че тестовото минало прави някого непоклатим. Докато Джоунс се подиграваше на всякакви намеци, че клубното и тестовото ръгби могат да бъдат сравнявани, Бортуик похвали Оли Лоурънс, възстановен на поста вътрешен център, за представянето му в Премиършип за Бат.

Приоритет в тази първа глава от ерата на Бортуик беше да се изчисти гниенето, което се беше настанило по време на последните отчаяни дни на Джоунс начело. Той не е имал много положителни думи за наследения от него състав на Англия, рисувайки картината на отбор, който е затънал в своите навици. Сега той се опитва да направи две едновременни революции: едната на терена, а другата в съблекалнята, където иска самодоволството да бъде заменено с истинска конкуренция. Драматичното разжалване на Смит е най-сигурният знак, че никой не е в безопасност.

Реклама