След загубата в Дъблин за „Les Blues“ не всичко е загубено, тъй като много от ключовите играчи са аут, а други отново навлизат във форма.

Не се заблуждавайте, Франция ще бъде по-силна на Световното първенство въпреки поражението в Дъблин.

В един наистина блестящ мач по ръгби Ирландия бе превъзходна и затвърди авторитета си на отбор №1 в света, но Франция показа, че не изостава.

Мисля, че за спечелването на Световната купа като отбор от „Шестте нации“ е жизненоважно да имаш зад гърба си Голям шлем, за да докажеш, че можеш да подкрепяш резултатите си седмица след седмица, както направи Англия преди 2003 г.

Франция обаче вече постигна това миналата година и затова днешният мач се стори по-важен за Ирландия, още повече че те бяха у дома.

Опростената разбивка на тези два отбора би била, че Ирландия е по-добрият отбор, но Франция разполага с по-добри индивидуалности. Разбира се, Ирландия има страхотни собствени играчи, а Франция разчита на системност като всеки друг отбор.

Разликата е в това, че системата на Ирландия често създава техните есета, докато за Франция това правят индивидуалните играчи, които изкарват зайци от шапката. Хюго Кийнън и есето на Дамиан Пено са два ясни примера за това.

В състава на Франция липсват няколко ключови играчи, като Джонатан Данти – един от най-добрите вътрешни центрове в света – Камерън Уоки и Габен Вилиер са аут.

Подобни отсъстващи играчи се усещат по-силно от Франция, поради стила им на игра, отколкото от Ирландия, на която липсват Дан Шийн, Тадж Фърлонг и Джеймисън Гибсън-Парк.

Нападателят в средата на терена, който Данти носи, например, както и присъствието му при пробив, не бяха заменени по подходящ начин, докато в системата на Ирландия те могат да заменят един играч с друг и той безпроблемно ще изпълнява същата роля.

Поради тази причина е много важно Франция да даде игрово време на резервните си играчи и да се научи да играе без тези звезди. Играчите, които получиха шанс днес, ще бъдат по-добри заради този опит, особено след като Франция изобщо не беше далеч от необходимото темпо.

Отборите, които печелят Световната купа, се нуждаят от солиден състав от 30 играчи, за да постигнат успех.

Някои може да смятат, че зависимостта на Франция от отделни играчи влошава шансовете ѝ да вдигне трофея „Уеб Елис“, но аз не го виждам по този начин. Отборът на Фабиен Галтие може да победи всеки в своя ден, но също така показа, че може да повтаря резултатите седмица след седмица по време на серията си от 14 мача без загуба, преди да загуби в Дъблин.

Схватката на Франция изглеждаше малко неспокойна, но редица от ключовите нападатели все още са в процес на завръщане към най-добрата си форма след дълго прекъсване. Шарл Оливон, Пол Вилемс и дори титаничният Сирил Бейл попадат в тази категория.

Ако трябва да отправя една основна критика към „сините“, то тя би била, че в няколко ключови момента те се изключиха психически. В мач от изключително висок клас това не може да се случи. Пропуска на Антъни Джелонч в лайн-аута и покриването на задното поле, което позволи на Кийнън да направи 50:22, са два такива случая.

Дори и при поражението Антоан Дюпон беше изключителен. Моментът, в който той някакси издърпа Мак Хансен, който изглеждаше обречен да отбележи, беше наистина поразителен. Смятам, че в класацията за сила на килограм той ще бъде точно на върха!

Забележително е, че Дюпон може да бъде най-добрият играч на терена и в същото време да остане невероятно всеотдаен. Той е отборен играч, какъвто звездите в други спортове – Кристиано Рондалдо, за когото се сещам – просто не са.

След като победната им серия приключи, Франция ще се съсредоточи и ще вдигне оборотите до края на турнира, а може би и до домашното си Световно първенство.

Ирландия побутна френската мечка и сега всички останали може би ще трябва да платят за това.

От гледна точка на ирландците, те трябва да са изключително развълнувани. Те се изправиха срещу Франция и нанесоха нокаутиращ удар през второто полувреме. Това отне известно време, но вероятно защото двата отбора се избиха до крак в тези зашеметяващо добри първи 40 минути.

Притеснително за останалите отбори в „Шестте нации“ е, че имаше няколко области, в които играчите на Анди Фарел не бяха толкова добри, колкото обикновено. Обикновено те доминират във въздуха, но Франция превърна това в истинска битка.

Ирландският лайн-аут, без динамото си хукър Шийхан, не функционираше пълноценно, което ограничаваше добре подготвените им разигравания.

Освен това се усещаше, че Конър Мъри не е в най-добрата си форма – по-млада негова версия щеше да вкара три есета преди почивката. Пролуките бяха налице, но скоростта на Мъри не беше достатъчна.

Ирландия изглежда обречена на Голям шлем, след като направи перфектния старт на турнира. Те обаче ще трябва да се справят с жестоката Франция на нейна територия, когато най-голямата титла е поставена на карта.