Gerrad Meagher
Бившият фланкър на Wasps преживя тежки няколко години, но се завърна с изключителна игра на „Туикънъм“

Преди почти две години и половина Англия спечели тук убедителна победа срещу Грузия в позабравената Есенна купа на нациите. Този мач не се запомни с нищо друго, освен с това, че Англия даде първите си тестови стартове на Джак Уилис и Оли Лоурънс и продължи да мачка противника си до смърт. Много неща се промениха през следващите години и месеци – не на последно място и двамата играчи загубиха работата си и все пак има значителни паралели с тази победа над Италия, която представлява малка стъпка в правилната посока за Англия под ръководството на Стив Бортуик.
И Уилис, който започна за първи път след победата над Грузия, и Лорънс бяха отлични в мача с Италия. Те се откроиха в едно професионално представяне, което беше далеч по-стабилно в защита, задушавайки съперника, който трябваше да носи значителни заплахи. В този смисъл играта напомняше на победата над Япония през ноември – Англия и Бортуик очевидно имаше план за тази евентуална стъпка накриво. А именно – да се подсилят усилията в предни позиции и Англия да си проправи път към първата победа по време на управлението си.
Ключовите въпроси пред Бортуик обаче са дали обновяването на средата на терена е проработило и как ще запази Уилис в отбора, когато Том Къри се върне във форма. По отношение на първия въпрос, Лорънс се движеше бързо и директно и се справяше отлично със задачата. Последният път, когато застана от вътрешната страна на Оуен Фарел и от външната страна на Хенри Слейд, той докосна топката само веднъж. В този случай той беше много по-активен, но не можеше да не се запитате дали Маркъс Смит в халфовата линия с Лорънс и Слейд в центъра не е най-добрата комбинация, с която разполага старши треньорът.
Контрааргументът е, че макар и да не се нуждаеше от покана, за да използва шутове, Фарел изпълни ефективен план за игра, дори и ако някои от гръбър киковете през второто полувреме бяха посрещнати от въздишки в това, което беше само вторият мач на Бортуик.
Лорънс беше обявен за официален играч на мача, но Уилис беше най-добрият състезател за 53-те минути, в които беше на терена. Това, че и двамата играчи се справиха отлично, след като бяха принудени да напуснат съответно от Worcester и Wasps, няма да бъде изгубено за Бортуик, който говори за тяхната устойчивост през седмицата и ги възнагради с дългоочаквани завръщания в отбора заради начина, по който са реагирали при изпитанията.

Уилис започна мача с изключително темпо и след 12 минути отбеляза откриващото есе и го отпразнува с оглушителен рев, давайки воля на 53-те седмици разочарование. Защото именно тук, срещу Италия, преди две години Уилис получи съкрушителна контузия на коляното. Тя беше втората в кариерата му и го извади от строя за повече от година. Фактът, че се завърна в отбора на Англия и получи място в лятното турне в Австралия, докато клубът на сърцето му Wasps фалира и той премина в Тулуза, обяснява катарзисното облекчение при преминаването на бялата линия.
Той е лесен за забелязване на терена по редица причини. На първо място, лявото му коляно, което беше толкова тежко контузено през 2021 г., и до днес е превързано с лента – постоянно напомняне за времето, прекарано във физиотерапевтичния център, за часовете рехабилитация. Второ, когато играе по този начин, той покрива почти всяко стръкче трева на терена. След 25 минути той беше направил 14 борби, 16 на полувремето и 20, когато излезе от игра. Това беше един вид вездесъщо представяне, което напомни за старата история, разказвана от фотографите, че след мач на „All Blacks“ на Световното първенство през 1995 г., те погледнали снимките, които са направили, и Джош Кронфелд, друг неуморим фланкър, бил на всяка една от тях.
Уилис изигра ключова роля в спечелването на наказателен удар, който бе изритан в ъгъла и предшестваше маула, от който той отбеляза есе. Той на два пъти повали на земята италианския бранител Андже Капуозо и спечели още един пробив през първото полувреме. Бортуик го оценява високо и трябваше да започне срещу Шотландия, но ангажиментите му в Тулуза означаваха, че това е невъзможно и показва, че Бортуик има по-дългосрочен проблем.
Проблемът е уникален, тъй като Уилис има право на участие само защото Футболният съюз по ръгби е направил изключение от изискването си играчите да са базирани в Англия за онези, които са били съкратени от Wasps и Worcester. Проблемът обаче няма да отпадне, тъй като след тазгодишното Световно първенство играчите, които решиха да се преместят в чужбина, се превръщат в истински потоп и колкото повече Уилис и компания просперират в чужбина, толкова по-примамливо е и за други да ги последват. Все пак Бортуик има по-належащи задачи, тъй като в това първенство предстоят Уелс, Франция и Ирландия. Подобни стъпки напред помагат, но предстоят още много.