Билети за Six Nations: Наложително е ирландските фенове да подобрят представянето си

Gerry Thornley: В такъв велик момент за ирландското ръгби беше срамно да чуем как феновете са надвити от многобройните запалянковци на гостите

Около 65-ата минута на стадион „Авива“, когато резултатът все още беше балансиран – 25:19 за Ирландия, Ромен Таофифенуа спечели наказателен удар за Франция.

Ромен Нтамак намери тъчa в средата на ирландската половина. Приблизително 9-10 000 френски фенове на стадион „Авива“ започнаха да подскачат в синхрон и да скандират вариация на популярния химн, приет от няколко клуба от Топ 14.

„Hey, qui ne saute pas n’est pas français!“

„Хей, който не скача, не е французин!“

Както в моменти преди, по време или след това, можеше да затворите очи и да си представите, че сте на „Стад дьо Франс“.

През изминалия уикенд 40 чартърни полета докараха френските фенове в Дъблин. Градът беше залят от френски привърженици, които отчаяно търсеха билети. Корпоративните обяди за техните фенове бяха нещо обичайно. По оценки на Midi Olimpique само около 9 000 от пътувалите 15 000 души са се сдобили с билети, а на феновете са били предлагани от търговци на цена от 1000 до 2000 евро.

Търговията с билети вече е незаконна, след като Законът за продажбата на билети влезе в сила на 31 юли 2021 г. от тогавашния министър на икономиката, търговията и заетостта Лео Варадкар TD.

Съгласно закона всеки, който продава билети за музикални или спортни събития на живо, ще бъде заплашен от глоби до 100 000 евро или до две години затвор, а в случая това трябва да се разгледа преди и в деня на мача Ирландия-Англия на 18 март.

От 52 000 билета за мача миналата събота 10 000 бяха предоставени на притежателите на 10-годишни билети, 2 500 – на търговската програма на IRFU, 850 – на корпоративните ложи, 2 000 – на организаторите и 4 700 – на гостуващия съюз, в случая Френската федерация.

Останалата част, около 31 950, отиде за клубовете.

Следователно е ясно, че ако французите успеят да удвоят официалното си присъствие чрез клубовете в ръцете им ще попаднат около 5 000 допълнителни билета. Човек може да съчувства на клубовете, които трябва да се молят, да вземат заеми и да събират средства, само за да се справят с годишния си бюджет от 250 000 до 500 000 евро във време на рязко нарастващи разходи.

Продажбата на билети за официални лица на цена, да речем, 1 000 евро или повече, е безценен източник на приходи. Въпреки това е жалко, че в момент, когато Ирландия вероятно има най-великия си отбор в историята, дългогодишни клубни деятели, от треньори по мини ръгби нагоре, вече не посещават мачовете на Шестте нации на стадион „Авива“.

Отчасти това се дължи на непосилната цена на билетите, около 135 евро за брой, но от друга страна, изглежда, че това е пазарната им стойност. Има и разходи за пътуване до Дъблин или за хотелски стаи с непосилни цени, особено през уикенда на Свети Патрик.

Когато става въпрос за изнудване на туристите за концерти или големи спортни събития, хотелиерите в Дъблин са в една редица с тези в Кардиф, Лондон и др.

Но една от последиците е, че все по-малко привърженици идват от Коннахт, Мънстър и Ълстър, а това отслабва страстта на домакинската подкрепа.

Разбира се, не може да имаме всичко. Когато зелената армия нахлуе на чужди терени, като например на „Туикънъм“ за коронясването на Големия шлем на „Paddy’s Day“ през 2018 г., ние аплодираме тяхната изобретателност. Дружелюбната смесица от фенове на домакините и гостите е една от най-големите характеристики на Шестте нации, а френските фенове бяха великолепни.

Те дори останаха в по- голямата си част, за да аплодират почетната обиколка на своите играчи. Вярно е, че феновете на гостите са по-запалени. Те са по-ангажирани, буквално и преносно. През 2015 г. ирландските привърженици бяха останали хиляди, за да гледат мача Англия-Франция на големи екрани на „Мърифийлд“, и затова бяха там за връчването на трофея – отлично организирано от SRU, часове след края на мача.

След завършилия с равенство трети тест между „All Blacks“ и „Лъвовете“ на „Eden Park“ през 2017 г. червената армия на гостите остана, за да изнесе серенада на своя отбор и да аплодира епичната серия, но на терена почти нямаше кивита, когато Киран Рийд получи своята 100-а шапка. Тъжно.

След края на редовното време френският отбор също побърза да поздрави своите фенове, докато ирландският отбор се колебаеше, а при липсата на каквато и да е музика в момент, когато тя беше най-необходима, повечето от феновете на домакините се бяха отправили към пъбовете.

Но ако след мача с Англия се стигне до връчване на трофей на Секстън и ирландските играчи, то бихме искали да мислим, че кръчмата може да почака!

Като се има предвид, че билетите за мача в Англия скоро ще бъдат раздадени, IRFU може да направи нещо по-лошо от това да пише до всички клубове с молба да гарантират, че членовете на клуба ще получат първа опция.

Английските привърженици също обичат уикендите на „Шестте нации“ в Дъблин и са любимци на дъблинските хотели, ресторанти, барове и таксиметрови шофьори.

И все пак Ирландия може да се опита да спечели първа титла в Дъблин или, още по-добре, за първи път в историята си да участва в последния етап от Големия шлем в Дъблин. Би било жалко, ако всичко, което можем да видим, е Swing Low Sweet Chariot.

Разбира се, част от проблема е, че капацитетът на „Авива“ от 52 000 зрители е просто твърде малък в сравнение с „Мърифийлд“ (67 144), „Стадио Олимпико“ (73 261), „Принсипалити Стейдиъм“ (73 931), „Туикънъм“ (82 000) и „Стад дьо Франс“ (81 338). Това е особено вярно през годините, когато Ирландия е домакин на Франция и Англия.

Поне хората на „Авива“ гледат мача. По време на мача движението по коридорите към и от баровете беше много по-малко. От друга страна, ако мачът от миналата събота не е успял да ангажира публиката на мястото на събитието, то нищо няма да успее.

Въпреки че няма химн, който да може да се сравни с „Марсилезата“, която е революционна песен, ирландската публика все пак беше искрено надъхана. Няколко привърженици смятат, че се нуждаят от още една песен в допълнение към The Fields, както и от скандиране, което да съперничи на „Allez Les Bleus“.

Секстън беше толкова развълнуван по време на Ireland’s Call, че не можа да пее. След това той обясни, че Брайън О’Дрискол, Крейг Дойл и Дейви Ъруин са се обадили в отбора миналия понеделник, за да разговарят за създаването на Shoulder to Shoulder – брилянтния документален филм, в който О’Дрискол се задълбочава в това защо ирландското ръгби е запазило единството на отбора от двете страни на политическото и религиозното разделение.

Появи се мисълта, че може би Ireland’s Call може да бъде приет и по време на мачовете, като се има предвид, че той олицетворява ирландското ръгби в представянето на четирите провинции. IRFU може дори да възпроизведе думите на големия екран.

В противен случай може да се използва старата любима песен от Лансдаун Роуд – Molly Malone. Това не е песен на Лейнстър, това е дъблинска песен за кокили и миди, а мачовете от Шестте нации на стадион „Авива“ са празник на разнородната ирландска публика, която оживява в столицата.

Какво стана с Molly?