Съюзите и лигите по света трябва да признаят, че силата на играчите никога не е била по-силна

Уелс срещу Англия ще се играе в събота – катастрофата е предотвратена и оръжията няма да бъдат свалени – но бъдете сигурни, че всеки съюз и лига по света ще обърнат голямо внимание на последните събития. Силата на играчите никога не е била по-силна, те осъзнават колко е важно да имат право на глас и администраторите по света трябва да признаят и приветстват това или да се изправят пред подобни проблеми.

Това не бива да звучи прекалено войнствено, но нека вземем за пример английското ръгби, да си поиграем на адвокати на дявола и да си представим какво можеше да се случи, ако всички останали 11 клуба от Премиършип бяха стачкували заради управлението на Worcester и Wasps. Опасността е сегашните проблеми на спорта да бъдат приписани на пандемията, макар че те всъщност са възникнали преди нея, но Ковида доведе до по-голяма прозрачност и даде по-добър поглед върху всички тези проблеми. Те бяха прикривани твърде дълго, но Covid ги разкри.

В началото на пандемията играчите се съгласиха да намалят заплатите си, но справянето с подобни проблеми доведе до колективизъм сред играчите. Осъзнахме важността на това да се обединим и да изкажем мнението си, защото, макар че да си изкарваме прехраната с ръгби е огромна привилегия и нещо, за което смятам, че съм имал невероятен късмет, това все пак е работа и винаги ще има проблеми, които я съпътстват. Като прибавим и по-голямата информираност за благосъстоянието на играчите, признанието, че кариерата е кратка – средно около 8 години в Премиършип и кризата с разходите за живот, се получава нещо като перфектна буря в момента.

В резултат на това съюзите и лигите трябва да се адаптират и да предоставят на играчите повече представителство и по-големи правомощия за гласуване. В крайна сметка играчите, заедно с феновете, са най-големият актив на играта. Ключът е в намирането на равновесие с всички заинтересовани страни, за да бъде всичко възможно най-справедливо, а ако нямате това като основа, тогава ще се получи това усещане за напрежение.

Изпитвам огромно уважение към отбора на Уелс. Те се застъпиха не само за себе си, но и за всеки играч в Уелс, като се изложиха на риск, и се радвам, че намериха решение. Моментът беше умишлен, защото двубоят между Уелс и Англия е най-големият мач в „Шестте нации“, но фактът, че не можа да се постигне споразумение през есенната кампания, а всичко се пренесе в тестовата седмица, показва колко разединени са били отношенията между играчите, WRU и Професионалния съвет по ръгби.

На пръв поглед, а може би и за хората, които гледат отстрани и не познават ситуацията отблизо, исканията на играчите бяха разумни. Не би трябвало да отнеме толкова време, за да се разреши проблемът, но да се разчисти лошото управление, продължило повече от десетилетие, не е лесно, не на последно място предвид проверките и напрежението през последните няколко седмици.

Не може да се каже как това ще се отрази на Уелс. Аз самият никога не съм бил в подобна ситуация. В един момент бях представител в съвета на английските играчи, но в сравнение с това преговорите бяха лесни. Играчите искаха едно, RFU – друго, а ние се срещнахме по средата. Никога не е имало нещо, което да ни принуди да пропуснем тренировка.

Ако Уелс загуби в събота, неизбежно ще се появи предположението, че за това са виновни разсейването и нестабилността на уелското ръгби. По същата причина, ако Уелс постигне победа, тогава лесно можете да си представите как отборът хвали единството, проявено в трудностите, посочвайки пътя, по който да се водят нещата на терена.

Посъветвайте се обаче с всеки елитен спортист и той ще ви каже колко е важно да сте подготвени. Ако се чувствате добре физически и психически, вероятността да постигнете успех на терена е много по-голяма. Не се съмнявам, че Уелс ще бъде готов физически, но няма как да бъде в такова състояние на духа, в каквото би искал да бъде. В крайна сметка това може да се окаже решаващо.

За Англия много пъти ме питаха как случващото се в Уелс ще им се отрази. Честният отговор, без да ги обрисувам като безсърдечни, е, че това изобщо няма да им дойде наум. Или поне не би трябвало да го правят. Просто това не е техен проблем и те не могат да си позволят да му отделят време. Вместо това те трябва да се впуснат и да бъдат безмилостни този уикенд. В състава на Уелс ще имат своите приятели, така че ще има и тази човешка страна, но Англия трябва да бъде професионалист. Трябва и да осъзнаят, че това е отбор на Уелс, който може да бъде победен.

Забравете за момент за случващото се извън терена, Уелс се представи слабо в първите си два мача. Те допуснаха девет есета и вкараха две. На стадион „Принсипалити“ може да се получи известно изравняване на силите, но това може да се предотврати, както направи Ирландия, като се започне бързо. Ако започнете с интензивност, която Уелс не може да преживее, поддържате физическия и точков натиск, тогава този отбор на Уелс може да се разпадне. Трябва да се опитате да разцепите този тим и това се свежда до линията на печелене, статичните положения и спечелването на битката във въздуха. Малко вероятно е да бъде красиво, но Англия трябва да покаже безпощадна форма.

При това трябва да го направят в последната четвърт на мача, защото в предишните си два мача срещу Шотландия и Италия се оказаха без сили. По някаква причина те отпаднаха в последните 20 минути, но наличието на Къртни Лоус на пейката трябва да е от ключово значение, за да се избегне подобно повторение.

Реклама