Решението на Хуан Игнасио Брекс да изпълни крос кик противоречи на стила на игра на Италия в този ден

„В ръгбито става въпрос за сантиметри и понякога те не се получават.“

Думите на Кийрън Кроули след смелото и на моменти забавно и ефективно представяне на Италия при поражението от Ирландия носеха допълнителен резонанс и само полъх на съжаление, напълно оправдано при оценката на състезанието.

Италианският треньор може и да говореше за физическите качества, но също толкова лесно можеше да има предвид „последните два сантиметра“, така обичани от спортистите като най-важния фактор за възможността за ефективно представяне под напрежение.

При изоставане от 27:20, подкрепена от инерцията, Италия отново нахлу в ирландските 22 м, като два пъти смени мястото на атаката, преди да овладее топката в средата на терена. Не е публично известно какво си е мислил италианският център Хуан Игнасио Брекс, когато е избрал да изпълни ниско процентния и високорисков кроск кик в движение за своя колега от втория ред Николо Каноне, който се е озовал на тъчлинията.

Брекс се престара в удара, може би защото синапсите прегряха в този момент, като решението за шута може би бе по-силно от изпълнението. Вярваме, че това е един от тези моменти, които той би искал да повтори; или поне трябва.

Този удар беше въпрос на сантиметри, не от гледна точка на отскачането на топката в тъч и отвъд страничната линия, а на онези „два сантиметра най-отгоре“, които насърчиха решението. Не беше гарантирано, че Италия ще отбележи в този момент, но противниците им бяха разтегнати до краен предел. Италианският център сам реши да изпълни, а Кроули едва ли ще се възмути от Брекс.

Все пак това беше ключов момент в мача. Възможността на Ирландия да получи правилно отсъдени есета заради някои грешки при обработката означаваше, че те не успяха да се отдалечат достатъчно на таблото.

Едно есе за Италия в този момент и едно конвертиране можеше да се окаже преломен момент в мача; то със сигурност щеше да гарантира труден край за тези, които носят зелени фланелки на терена и по трибуните.

Ударът не съответстваше и на начина, по който италианците атакуваха през по-голямата част от следобеда на „Стадио Олимпико“. Те се насочиха към новосъздаденото партньорство в средата на терена на Ирландия в лицето на Стюарт МакКлоски и Бънди Аки, които загубиха формата и сплотеността си през първото полувреме, когато Италия направи няколко пробива на линията.

Гостите пропуснаха 20 борби в началните 40 минути – те пренастроиха системата на полувремето, тъй като до края на мача броят им нарасна само на 27. Не само МакКлоски и Аки се бореха да следят сините фланелки, Джеймс Лоу беше импулсивен на няколко пъти, в един от които се отплати добре, но няколко други не се получиха. Рос Бърн също се оказа изолиран в рамките на системата.

Затова е по-изненадващо, че Италия, която разряза Ирландия в средата на терена и редовно стигаше до чисти позиции и инерция, реши да се отклони от това, което беше толкова успешно, и вместо това да избере този крос кик. Облекчението от ирландска гледна точка в този момент беше почти осезаемо.

Винаги щеше да има известно разминаване, когато се опитваш да вкараш нов халф и полузащитник в системата на защита, но това беше по-сложно, отколкото мнозина очакваха. Това беше навременно напомняне за това колко добре се справя в защита контузеният Гари Рингроуз, докато носи фланелката с №13.

Не е честно да сравняваме Аки с Рингроуз, като се има предвид колко малко играе първият извън центъра и фактът, че той влизаше в тестови мач срещу италиански отбор, който бележи огромен напредък в играта си в атака.

Ирландия просто ще бъде благодарна, че в този изолиран момент за Брекс не се стигна до щастлив изход; ключов момент, в който късметът се усмихна на Ирландия.

Реклама