Лъдлам и Уилис бяха великолепни при победата на Англия над Уелс, а Алекс Домбрандт допълни прекрасната задна редица, която показа най-доброто от всичко.

Люис Лъдлам и Джак Уилис се сработиха чудесно в Кардиф, за да помогнат на Англия да се наложи над Уелс, а работата им по пробива беше от основно значение за победата. Англия може би просто е открила своите нови „деца камикадзе“ в лицето на дуото флангови играчи.

По време на Световната купа на Англия през 2019 г., когато стигнаха до финала, Том Къри и Сам Ъндърхил изпълняваха ролята, която накара Еди Джоунс да измисли този термин, а първите три кръга на „Шестте нации“ подсказват, че Англия може би отново е ударила в десетката в тази област.

Имаше период, в който Лъдлам, който е превъзходен за Нортхемптън Сейнтс сезон след сезон, беше донякъде омаловажаван от привържениците, когато името му се появи в тимовия лист на Англия. Това вече не е така.

Лъдлам беше забележителен в трите мача, като комбинацията от експлозивно пренасяне на топката, бързина на работа в защита, скачане в лайн-аут и заплаха за пробив го прави завършен играч. Той се е отплатил за вярата на Стив Бортуик с пълни шепи.

Комбинацията му с Уилис се развива с времето, прекарано заедно на терена, и в събота тя беше най-ефективна. Двамата комбинираха чудесно за първия пробив на Уилис, като Лъдлам направи опустошителен захват, който позволи на нападателя на Тулуза да се пребори за топката.

Отново и отново Англия забавяше топката на Уелс или печелеше обръщания. Наличието на множество заплахи на терена едновременно затруднява изключително много атакуващата страна в поддържането на плавността на игра.

Третият член на задната редица на Англия също беше силно впечатляващ. Срещу Шотландия и Италия Алекс Домбранд показа признаци, че може да се развива на международно ниво, но на Принсипалити той вдигна нивото си рязко нагоре.

Времето на неговите пробиви с топката бяха далеч по-добри и предполагат, че той се е адаптирал от Harlequins към съотборниците си в Англия. Но повече от всичко Домбрандт играеше с истински авторитет и изглеждаше внушителна фигура още от първото подновяване на играта, което мина директно през гърлото му.

Изключването на Били Вунипола беше голямо решение, но мисля, че Домбрандт ще спечели много приятели с това представяне. Пасът, който пропусна, за да създаде есето на Антъни Уотсън, показа футболните способности, които има, и се комбинира с елементите на хляба и маслото на ролята на No8, които също овладя.

Домбрандт беше от съществено значение и за защитната работа на Англия при пробива, която беше най-впечатляващият елемент от представянето им заедно със схватката.

Бортуик каза, че Англия не е в топ три на света в нищо, когато пое поста, но ми се струва, че защитният брейкдаун и схватката могат да се превърнат в тези елементи, като задната редица гори и Кайл Синклер започва да изглежда отново в най-добрата си форма.

Впечатляващата сплотеност на задната редица, която се развива, поставя Англия пред интересна дилема, когато Том Къри се върне във форма по-нататък.

В най-добрия си случай Том Къри ще влезе в състава на Англия, но ще трябва да е в най-добрата си форма, за да измести тази задна редица. И тримата настоящи стартови играчи трябваше да изчакат своите моменти с фланелката на Англия и няма шанс да се откажат лесно от нея.

Знаци за влиянието на Синфийлд и Евънс върху отбора

Друг човек, който заслужава огромна похвала, е треньорът на защитата Кевин Синфийлд. Началото на неговия мандат беше трудно, като Англия беше небрежна в неговата зона на игра, особено в Калкута Къп.

След тази победа обаче той ще бъде крайно развълнуван от своите играчи. Единственото попадение, което те допуснаха, беше пресичане на електрическия Луис Рийс-Замит, на когото Уелс трябва да дава повече докосвания на топката, и това не беше грешка в защита.

Любимият ми момент в мача несъмнено беше движението отзад на схватката, което доведе до есето на Антъни Уотсън. В него имаше отпечатъци от пръстите на Ник Евънс и беше изключително умен начин да се изолира защитник.

Схватката отново заслужава похвала за осигуряването на перфектната платформа за изпълнението на този ход. Нападателите и защитниците, които си вършат работата точно както трябва, са нещо чудесно за гледане.

Другата област, в която Англия наистина доминираше, беше въздушната битка – и, както можеше да се очаква, Фреди Стюард беше в основата на тази победа. Решението на Уелс да продължи да насочва топката към него се оказа погрешно още от самото начало и резултатът от мача затвърди това.

Имаше обаче и моменти на разочарование от гледна точка на Англия, като решението на Хенри Слейд да избие топката в края на мача беше още един ярък пример за това, че Англия не играе достатъчно с вдигната глава.

Въпреки че Уелс загуби първите си два мача в турнира, за Англия сякаш победата беше по-важна. А една победа далеч от дома в „Шестте нации“ не бива да се подминава.

В събота Англия несъмнено постигна напредък, макар и може би само малка крачка напред в голямата схема на нещата. Истинските изпитания за това къде се намира този отбор сега предстоят във Франция и Ирландия.