Брайън Мур: Планът за игра на Уелс срещу Англия граничеше с лудост

Слуховете твърдят, че играчите на Англия също са недоволни от договорите си.

Англия ще бъде благодарна, че подготовката на Уелс преди сблъсъка в Кардиф беше нарушена от заплахата за стачка на играчите. Те ще бъдат още по-благодарни, че уелската атака, метафорично, продължи стачката по време на мача. В момента Уелс може да играе по 100 минути на мач и да не застраши противниковото точково поле. Есето на бранителя Луис Рийс-Замит държеше Уелс близо до целта в мач, който Англия можеше, а вероятно и трябваше да спечели с 20 точки.

Уорън Гатланд, възстановеният треньор на Уелс, вероятно е подценил предизвикателството да поеме отбор на Уелс, който показва тънка като хартия дълбочина и разбита регионална преходна структура. В уелското ръгби има много повече от игрови аспект, който трябва да се поправи. Подобно на други държави, професионалната игра в страната е губеща и невдъхновяваща – това не стимулира привържениците да излизат и да харчат трудно спечелените си пари всеки уикенд. Това е най-омагьосаният кръг, който няма да бъде прекъснат без смела и дръзка инициатива.

Винаги съществува шансът, че трудностите могат да мобилизират и не може да се отрече усилието на играчите на Уелс. Въпреки това максималните усилия са минимумът, който се изисква на това ниво. След това е необходима малко хитрост и изтънченост, за да се пробие защитата, която е твърда като скала, ако се сблъска с обикновени трудно тичащи носители на топката. Необходимо е ясно мислене, за да се избегне непрекъснатото ритане на топката към един от най-добрите защитници в света в лицето на Фреди Стюард; това граничи с ръгби лудост.

Двата най-разочароващи аспекта от гледна точка на Уелс трябва да са, първо, че са били много силно превъзхождани в брейкдауна. Преди години играчи като Арън Шинглър и Джош Навиди опустошаваха терена; дори обикновено надеждният Джъстин Типурич беше тих. Второ, привидната липса на фокус върху това, което искаха да направят, доведе до това, че отделни играчи се натъкваха на група защитници, които просто ги спираха на място или ги отблъскваха назад. В един момент Уелс изгуби 30 метра за шест фази от играта.

Капитанът Кен Оуенс, който винаги дава всичко от себе си, говори за доверието в процесите след мача. Това е мениджърско изказване, което не означава нищо, ако тези процеси са толкова непрозрачни, че не изглеждат ясни на играчите, от които се очаква да ги изпълняват. Играчите на Уелс наистина имат сериозни основания да твърдят, че договорите им не са били спазени, но за феновете ще бъде трудно да им съчувстват, когато изглежда, че отборът им ще се бори за последното място в турнира.

Актуално класиране

За Стив Бортуик, треньора на Англия, това е въпрос на малки стъпки и те бяха достатъчни, за да запази вярата си в неговото виждане за това как иска Англия да се развива. Бортуик е говорил за опростеност в процеса на подготовка. Това не означава да няма сложност в игровия план, а по-скоро да няма съмнения в главите на играчите относно очакваните им роли.

В момента добрите страни на Англия, като например отличната скорост на брейкдауна, се спъват от подавания, които не отиват на ръка, грешни отигравания и отношение, което все още се свежда до безцелно ритане, когато планираните ходове не сработват. С играчи като Стюард и Оли Лоурънс в задната си линия те разполагат с играчи, които могат да придвижват статичната топка напред. Вместо да предават топката с удари, които са безспорни, простото задържане на топката би създало по-голям натиск върху противниците. Това е особено важно в мачове, като този, в които работата на Англия в брейдауна е много по-добра от тази на противниците им.

Бортуик може би е наясно, а може би не, със слуховете, че неговите английски играчи също са недоволни от договорите си. Като бивш играч от близкото минало той ще разбере гледната точка на играчите си, но ролята му на треньор изисква диаметрално противоположна позиция. Има достатъчно неща, които отвличат вниманието, преди да се прибави този въпрос. Неотдавна Къртни Лоус беше цитиран да казва, че играчите просто искат най-доброто за играта и че сегашното положение не е такова. Макар и да не е уточнено, това – според няколко души от върховете на английските професионални игри – е код за „искаме повече пари“. Говори се, че много играчи са недоволни от представителството си в Асоциацията на ръгбистите.

Всичко това може да е просто разбираемото желание на играчите, подхранвано от техните агенти, да спечелят колкото се може повече пари от несигурната си кариера. Какъвто и да е случаят, мачове като предстоящите срещу Франция и Ирландия ще покажат къде точно се намира Англия в елитния ред на ръгбито. Две победи ще повишат всички бъдещи изисквания; две загуби и само две победи в турнира – не.

Всички знаем, че играчите са в основата на играта, но те са обвързани и с нейните търговски реалности – техните собствени и най-добрите интереси на играта не са непременно едно и също нещо.