Остават малко повече от две минути до края на първото полувреме на сблъсъка от „Шестте нации“ и ирландското крило Мак Хансен получава загубена топка малко преди линията на Франция. Три крачки ще го отведат до есето, ще му осигурят бонус точка и ще дадат на Ирландия значителна преднина в предстоящата паузата пред победителите от 2022 г.

Появява се френският полузащитник, по-малък на ръст от своя съперник, но непреодолима сила, която задържа Хансен, докато пристигнат подкрепления, за да отстранят опасността. Силовият подвиг на защитника би накарал повечето наблюдатели да изпаднат в ужас, но това е Антоан Дюпон – природна сила, за която обикновените суперлативи са недостатъчни.

В крайна сметка Ирландия излиза победител, нанасяйки първо поражение от 15 мача на Les Bleus, които ще се стремят да си върнат навика да побеждават срещу Шотландия на „Стад дьо Франс“ и да възстановят инерцията си преди Световното първенство на родна земя по-късно през годината. Очаква се Дюпон да поведе френското нападение в световния турнир и в страната се засилват очакванията, че той ще вдигне трофея в Париж на 28 октомври.

Ако животът се беше развил по друг начин, 26-годишният играч може би щеше да спира Лионел Меси в Катар, а не да спира Мак Хансен на стадион „Авива“. И може би щеше да гледа към купата на ФИФА, а не към трофея „Уеб Елис“.

Дюпон е роден в градчето Ланемезан в Пиренеите и е израснал в Кастелнау-Магноак, село с население от около 800 души. Баща му и чичо му играят за местния отбор и е логично младият Антоан да тръгне по техните стъпки. Той се присъединява към селския клуб на 4-годишна възраст и бързо прави впечатление – майка му Мари-Пиер пази изрезка от вестник, в която се разказва как през 2002 г., когато е 7-годишен, той е звездата на турнир по мини-ръгби, вкарвайки 12 есета и привличайки вниманието на зрителите.

Играта обаче била твърде лесна за малкия Дюпон, чийто успех без усилие означавал, че скоро му омръзнала овалната топка и той преминал към кръглата версия, за да изпълнява ударите си. За щастие на френското ръгби бе намерено решение и треньорите се съгласиха да го преместят в по-горна възрастова група, за да му осигурят достатъчно предизвикателства. С футбола беше свършено.

Дори ходовете за натоварване на талантливия младеж не спряха този сноп от енергия, чието темпо и сила вече се бяха появили, според Жан-Филип Гереро, който беше създал местното училище по ръгби с група, включваща бащата на Дюпон.

Треньорите се опитват да насърчат екипната работа на младежа и да притъпят разрушителната му сила, като създават правила, които гарантират, че той ще подава топката. Скоро той надраснал местната сцена и започнал да се издига нагоре.

Първоначално се присъединява към младежката секция на Auch, а след това преминава в професионалните редици, когато подписва с Castres. Сред съотборниците му е шотландецът Джони Бийти, който отбелязва изключителния талант на новобранеца. Дюпон преминава в настоящия си клуб Тулуза на 20-годишна възраст, след като е играл за отбора на Франция на Световното първенство за младежи до 20 години по-рано същата година.

В рамките на 15 месеца след преместването си в Тулуза той създава партньорство с полузащитника Ромен Нтамак, което е от решаващо значение за спечелването на титли за клуба и страната. Тази връзка узря и сега двойката дърпа конците, независимо от фланелката, която носи.

Дюпон направи своя международен дебют от скамейката срещу Италия в Шестте нации през 2017 г., но претърпя неуспех през следващата година, когато получи травма на кръстните връзки, която доведе до девет месеца почивка.

Той се завърна по-добър от всякога, като в първия си мач срещу Перпинян вкара три есета и продължи да гради репутация, която му донесе многобройни отличия, включително наградата за играч на годината на Световното ръгби през 2021 г.

Ролята на полузащитника може да бъде като разпределител, снайперист или като допълнителен флангови играч. Стилът на Дюпон попада в последната група, където неговата визия, сила и способност да вижда пролуки означават, че той постоянно поставя въпроси пред противниковите защити.

Той казва за ролята си: „Когато усещаш, че побеждаваш защитник, изпитваш прилив на адреналин и това ми доставя удоволствие. Деветките често са етикетирани само като подавачи и стратези, но не това ми доставя най-голямо удоволствие. Това не е моята игра.“

В навечерието на „Шестте нации“ Дюпон настоява, че засега Световната купа е нещо повече от дата в календара, като казва: „Тя е на заден план. Всички го имаме в главите си, но почти не го споменахме по време на подготовката за турнира. Ако гледате твърде далеч напред, ще сбъркате“.

Въпреки това той амбициозно е хвърлил поглед към 2024 г. и възможността да играе за Франция в турнира по Ръгби 7 на Олимпийските игри в Париж. Той вече е разговарял с шефовете на Тулуза, за да разчисти пътя към това да бъде на разположение, ако селекционерите на отбора го потърсят.

Със славата идва и по-голямата популярност, която включва фотосесии за списания, полет над Шанз-Елизе в Париж в пилотската кабина на самолет на френските военновъздушни сили и ролята на стартер на етап от миналогодишната Обиколка на Франция, който се проведе от Кастелнау-Магноак.

Въпреки привилегиите на статута си обаче Дюпон остава приземен и се връща в родното си село по време на престоя си в Тулуза. Семейството му държи кафене в селото, а по-големият му брат Клеман, който е резерва на клуба от Магноак, играещ в регионалните лиги, се занимава с отглеждане на прасета. Няколко играчи, сред които и капитанът Лукас Десбетс, си спомнят за първите стъпки на своя приятел. Те разказват за вродения талант на „Тото“, упоритата работа, неуловимото бягане и нежеланието му да подава. Те посочват скромността и смирението, които все още отличават Дюпон, въпреки неговата еволюция.

Майка му също настоява, че синът ѝ е останал същият скромен човек, макар да признава, че успехът му се е отразил на живота ѝ – събирането на изрезки от вестници вече отнема повече време.

Реклама