Alan Tyres

Използването на камерите в съблекалнята от страна на BBC беше неособено добро до степен на заглушаване на звука, но затова пък беше не по-малко показателно

Поредната драматична седмица в уелското ръгби и BBC имаше идеалната възможност да влезе в епицентъра за големия мач срещу Англия в събота. На полувремето в съблекалнята бяха разположени камери и това беше очарователно надникване зад завесата.

От няколко години насам отразяването на „Шестте нации“ има този елемент от задкулисието, а феновете на други спортове, разбира се, са добре запознати с „мухата на стената“. Идеята за неприкосновеността на съблекалнята вече е отживелица в днешния свят на лишен от достойнство и конфиденциалност свят, в който 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата изразяваш чувствата си, споделяш дребните неща от живота си и изобщо емоционално замърсяване.

За разлика от някои други спортове, ръгбито използва тази модерна функция по-скоро заради дискретно поставени фиксирани камери, отколкото заради голям екип, който създава усещане за театър, и в сравнение с разтърсващите, артистични отборни разговори на Микел Артета или Жозе Моуриньо в документалните филми „Всичко или нищо“ на Amazon Prime Video, този на BBC беше принизен до степен на заглушаване. Но затова пък беше не по-малко показателно.

Играчите на Уелс влязоха на полувремето и се поразходиха наоколо, група от помощен екип прибра няколко дреболии, някои от играчите разговаряха помежду си. Уорън Гатланд, облечен в тъмен костюм, със скръстени ръце пред тялото си, се разхождаше наоколо, очевидно потънал в собствените си мисли, напомняйки човек, който е отишъл на погребението на човек, когото познава бегло, твърде учтив, за да се намеси в личната скръб на семейството.

Може би е несправедливо да се правят прекалено много изводи и може би докато ние, зрителите, гледахме как Габи Логан, Мартин Джонсън, Уейн Пивак и Сам Уорбъртън се занимават с журналистика, Уорън даваше на момчетата от Уелс разтърсващ апел от школата за мотивационни речи на Майкъл Шийн, съблечен до кръста, удряйки се в гърдите и говорейки за това как отборът трябва да даде адски много на Хенри Купър, лорд Бийвърбрук и сър Антъни Идън.

Но това със сигурност не изглеждаше така и въпреки че в студиото не го коментираха, кадрите от светая светих на Уелс бяха интригуващ малък поглед към връзката или липсата на такава между отбора и персонала.

Треньорът на Уелс пише точно на тези страници за спора на играчите с управителния съвет: „Не бях посветен в много от дискусиите. Бях хванат по средата. Аз съм нает от съюза, така че е трудно да се намираш в такава позиция. Искаш да подкрепиш играчите, доколкото е възможно, но трябва да внимаваш каква граница преминаваш от тази гледна точка.“ Той определено изглеждаше, че се държи здраво от своята страна на тази линия.

Коментаторът Андрю Котър отбеляза, че „Сам [Уорбъртън] трябва да говори с отбора“, и със сигурност всичко това беше в разрез с яростната страст, която телевизионните мачове на Шестте нации от Кардиф винаги са успявали да разгърнат.

Докато Гатланд се задоволяваше с малък разговор с треньорския екип, на 15 и повече метра от най-близкия играч, в съблекалнята на гостите имаше контрастна пауза. Стив Бортуик сякаш ръководеше съвсем различна операция. Той накара английските играчи да седнат във формата на подкова и направи серия от тактически забележки, като се позова на диаграми на бялата дъска. Неговите подопечни до един седяха наоколо и слушаха внимателно или поне изглеждаха така, сякаш слушат внимателно, като много добре възпитан, много голям клас в началното училище. Вярно е, че след това Англия допусна есе в първата минута след почивката, така че може би посланието не е попило напълно, но все пак. Връщане към тактическата дъска за чертане.

Англичаните, поне по тези данни, изглеждаха единни, отдадени и на една вълна с треньора. Що се отнася до Уелс, ами, драмата продължава, заснета от камерата или зад затворени врати.

Реклама