Битките срещу Бокс трябва да се запазят, а не да се разпиляват до смърт, твърди Том Инглиш

През последните години много се говореше за потенциалното присъединяване на Южна Африка към „Шестте нации“.

За Южна Африка това е много логично. Поради причини, свързани с пътуването, финансите и стремежа към нещо ново и вълнуващо, „Шестте нации“ е по-добър вариант за Спрингбокс, отколкото Rugby Championship.

Можете да разберете защо Раси Еразмус и приятелите му говорят за това и можете да разберете защо съюзите от тази страна на света го обмислят. Инфлацията на заплатите в ръгбито е огромна и играта е станала отвратително скъпа. Пари от южноафриканската телевизия? Интересно. Преработено първенство с участието на най-привлекателната ръгби държава в света? Здравей, Netflix. Здравейте, Amazon. Здравейте, всеки друг телекомуникационен гигант с пари за инвестиране.

И така, да се откажем от Италия, за да направим път на Бокс? Ако ги пожертваме пред олтара на южноафриканците, това ще убие спорта там. Да ги запазим и да направим Седемте нации? Още тестове. Всъщност и без това имаме твърде много.

През лятото Англия замина за Австралия, Ирландия за Нова Зеландия, Уелс за Южна Африка, Шотландия за Аржентина. До края на 2022 г. те са изиграли по 11 или 12 теста. На практика по един на месец.

Защо присъединяването на Южна Африка към Six Nations е лоша идея

Ако гледате на играта предимно през финансовата призма, тогава всичко това може да има смисъл. Но разширяването на Шестте нации е изключително лоша идея и този автор би искал идеята за Южна Африка да изчезне и никога да не се върне. Но това ще се случи. Отново и отново, и отново.

Присъединяването на Южна Африка към шампионата е лоша идея не защото не обичаме мачовете срещу Южна Африка, а защото ги обичаме. Искаме да съхраним срещата, а не да я разпиляваме до смърт.

Не искаме да я вкарваме в и без това претъпканата програма на северното полукълбо само заради парите, но за това става въпрос. Приходи. И това е разбираемо. Професионалното ръгби е 600-килограмова горила, която се нуждае от постоянно хранене.

В момента най-добрите играят с най-добрите твърде често. Гъската, която снася златното яйце, не е убита, но беднякът е застрашен. В ръгбито има твърде много проблеми – от играчите се изисква да играят твърде много тестове, от феновете се изисква да отделят все по-големи суми, за да следват страната си.

Всеки би искал да пътува до Кейптаун, но колко от тях могат да си позволят времето и парите, за да стигнат дотам? Гостуване в Южна Африка с много малко пътуващи фенове не е истинско събитие за Шестте нации.

Нима сме роби на традицията? До известна степен да. В това няма нищо лошо. Не и ако традицията си заслужава. А тази е такава. Обичаме те, Южна Африка, но нека запазим дистанция и да оставим относителното отсъствие да накара сърцето да се развълнува.

Реклама